След Освобождението на България и установяването на границите ѝ от Берлинския договор, през годините те неведнъж са били изменяни в резултат на различни външни фактори. В началото на ХХ в. на Балканския полуостров, а и в европейски и световен мащаб се случват събития, които неминуемо оказват влияние върху държавите – били те малки или големи, победителки или загубили.
Каква е съдбата на областта Добруджа обаче? Очевидно е, че тя е ценена и оспорвана от две съседки територия – България и Румъния. Населявана е както от румънци, така и от българи и е безспорно желана придобивка и за двете страни. Безспорно обаче българите в областта са мнозинство, за което ще стане дума по-долу.
Географското ѝ разположение на бреговете на Черно море и фактът, че е пресичана от р. Дунав, правят Добруджа стратегическа територия. Същевременно нейните земи са изключително плодородни и са гарантиран източник на продукция.
Още Санстефанският мирен договор предвижда земите на Северна Добруджа да останат в Кралство Румъния. Впоследствие това е и една от малкото клаузи, които Берлинският договор запазва. Интересното тук е, че Румъния не предявява никакви претенции за тези територии – те се явяват като компенсация за отнетата ѝ от Русия Южна Бесарабия. Това е компенсация, която Кралство Румъния дори не пожелава сама. По това време Северна Добруджа е слабо заселена с румънци и е с неразвита инфраструктура. Придобивката е неравностойна на загубените територии. Въпреки това малките новосъздадени държави от Балканския полуостров нямат право на мнение пред Великите сили. Берлинският договор е подписан с тази клауза и статуквото не се променя близо 30 години.
До Балканските войни няма и намек между двете страни за оспорване на граници и територии. По време на Междусъюзническата война Румъния, без никой да ѝ е обявил война, се намесва в конфликта с неоправдани искания. Настоява България да се откаже от Южна Добруджа, търсейки компенсации с оглед бързите ѝ победи в Източна Тракия през есента на същата година. След като това не става, на 29 април се провежда конференция в Санкт Петербург, на която румънският крал Карол настоява за териториални компенсации поради страха от увеличаващите се територии на България. Под ръководството на руския външен министър Сазонов се правят корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра. Но това се оказва недостатъчно. Румънците искат целия район и цяла Добруджа да бъде тяхна, но тези техни претенции за по-сериозните териториални размествания обаче са отхвърлени.
След като не може по дипломатичен начин да вземе това, което смята че ѝ се полага, Румъния грабва оръжието и се намесва в Междусъюзническата война. На 28 юни 1913 година румънската армия, подкрепяна от Франция, преминава границата в Добруджа. На 1 юли тя скъсва двустранните дипломатически връзки с България.
Вражеските войски продължават настъплението си към вътрешността на страната. Под надвисналата заплаха на 4 юли цар Фердинанд се обръща към румънския крал Карол с молба да прекрати нахлуването и предлага териториални придобивки в замяна на искания мир. За да опази каквото може от България, той обещава, че териториалните претенции на Букурещ ще бъдат задоволени. На следващия ден – 5 юли, българският външен министър Никола Генадиев уведомява официално румънския министър-председател Майореску, че България отстъпва Южна Добруджа. В отговор Румъния иска от българите да спрат бойните действия срещу сърби и гърци.
На 22 юли 1913 година между България, бившите ѝ съюзници и Румъния е сключен мирен договор, който задоволява етнически и исторически неоправданите претенции на Румъния към Южна Добруджа. Това става при положение, че в Северна Добруджа румънският елемент след дългогодишната колонизация все още не е достигнал преобладаващо мнозинство, а в Южна Добруджа броят на регистрираните компактни маси румънци е нищожен.
Не минава много време и Добруджа отново е обект на преговори. След избухването на Първата световна война на 24 август 1915 година министърът на външните работи Радославов подписва с германския посланик Михаелес тайна конвенция, според която ако Румъния нападне България, Турция или някой от другите съюзници, Германия е съгласна България да си върне част от загубените територии. В крайна сметка Румъния се намесва на страната на Антантата, срещу която България воюва.
На 7 май 1917 година в Букурещ е подписан договор, според който земите на юг от линията Черна вода – Кюстенджа са предадени на България. Над Северна Добруджа е установен кондоминиум – територията е управлявана съвместно от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция и България). На 24 септември 1918 година Берлинският протокол за кратко време установява българския суверенитет над цяла Добруджа. След определени обстоятелства обаче в края на ноември месец земите са върнати на Румъния. Тя управлява тази територия до 1940 година и я заселва с десетки хиляди арумъни и румънци, а голяма част от българското население е репресирано, прогонено или асимилирано.
През въпросната 1940 година в резултат на определени външнополитически обстоятелства по време на Втората световна война, Румъния се оказва в международна изолация, което я принуждава да започне преговори с България. Между останалите участнички във войната се заражда конфликт относно границата, която трябва да се установи в Добруджа. Българското правителство се обръщат с писмо до Хитлер, в което подчертава колко важно е за германската политика на изток България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия.
Като краен резултат от натиска Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа е върната на България и фактически е възстановена границата, определена от Берлинския договор (1878 г.). След подписването на Крайовския договор румънската власт за 48 часа гони от Северна Добруджа по-голямата част от българското население, което е изявило националното си самосъзнание, като конфискува и имотите му.
Връщането на Южна Добруджа се счита за един от върховете на българската дипломация и в частност на действията на цар Борис III. Това става в условията на една бушуваща Втора световна война, в която България успява по мирен път да си върне изконна територия, без да се пролее нито капка кръв. Днес населението там е предимно българско, на второ място е турското население, а се срещат още гагаузи и кримски татари.
