Макар и понастоящем да се ползва със статута на най-популярен спорт в света, футболът също е имал своите тъмни векове, в които е бил преследван от управляващите кръгове. Началото е поставено в родината на съвременната версия на играта – Англия. На 13 април 1314 г. Едуард II взима под внимание оплакването на група лондонски търговци и забранява „боричкането около големи топки“. Неговият наследник Едуард III е още по-конкретен в заповедта си от 1349 г.:

Хвърлянето на камъни, играта с кегли, борбите, футболът, боевете с петли и други непочтени игри отблъскват цвета на младежта от стрелбата с лък и хвърлянето на копие, вследствие на което Кралството за кратко време може да бъде лишено от стрелци, от което опазил ни Бог.

Едва ли в град Фердинанд (понастоящем Монтана) през 1924 г. някой е знаел за тези събития с няколковековна давност, но на него е съдено да стане единственото населено място в България, където този спорт е забранен. Началните стъпки на футбола в града, носещ в миналото името Кутловица, не са никак лесни. Първата топка е донесена през 1921 г., а спомените на един от един от пионерите на спорта в града Иротей Давидов са красноречиви.

След завършване на прогимназията в село Люта (впоследствие Владимирово) аз се записах да продължа образованието си в Михайловград (социалистическото име на Монтана навремето). По едно време гледам на поляната, сега заета от средното политехническо училище, няколко момчета ритат топка. Това нещо много ме заинтересува и аз се запознах с тия момчета. Дадох им 5 лева и започнах и аз да ритам. Футболната топка захвана да печели все повече привърженици, а най-добра почва тя намери в училището. Яви се наплив от футболисти, което наложи да се образува дружество.

Откъсът, представен в този материал, е част от книгата „Как Цар Футбол превзе България“, която издадохме този месец. Поръчайте я с 20% отстъпка на BULGARIANHISTORY.SHOP

Изненадващо е, че през септември 1924 г. общинският съветник Косто Кацарски внася предложение за забрана на футбола в града. Причината – учениците, практикуващи този спорт, „разстройват здравето си, а някои даже счупват краката и ръцете си“. Въпросът е отнесен до кмета Тодор Грънчаров, който започва своя втори мандат начело на Фердинанд. Роденият през 1868 г. политик е сред най-уважаваните градоначалници в България. Той поставя началото на електрификацията в града, изгражда канализация. По негово време навлизат първият телефон и първият кинематограф. В случая обаче Грънчаров се превръща в противник на най-великата игра и след като проучва казуса, издава заповед 307а от 9 октомври 1924 г., с която забранява този спорт на територията на града като опасен за здравето. В нея се казва, че „родителите на ученици и младежи, заловени на същата игра, да се глобяват с по 250 лева за всеки случай и децата да се разгонват от общинските агенти със съдействието на местната полиция“.

Хрониките приписват на Грънчаров и създаването на вестник „Спортомразец“, който трябва да пропагандира новата политика. Бройки от това полумитично издание не са достигнали до нас, но при всички положения, до изтичането на мандата на кмета Грънчаров през 1926 г. всеки, практикуващ футбол младеж е „персона нон грата“ във Фердинанд.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как един кмет забрани най-популярния спорт
4.4 от общо 7 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор