Българската писменост е онова ценно богатство, което ни свързва пряко със средновековната ни държава. Показателно за нейното значение за нас като народ е фактът, че предците ни са започнали да отбелязват 24 май преди повече от 2 столетия. Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, където се споменава за такова още през 1813 година в Шумен.
Наивно е да сравняваме периоди и събития от българската история едни с други, опитвайки се да определим кой е по-значим за развитието на страната ни. Гордеейки се с духовната и просветна революция сред българското население в Османската империя по време на Възраждането обаче, трябва да търсим основата на тези достижения още в IX век. Тогава Св. Константин-Кирил Философ създава глаголицата, а част от учениците на него и Св. Методий, които са прокудени от земите на Великоморавия, получават в България държавна закрила от княз Борис I, за да продължат делото на светите братя. Веднага след приема на Климент, Наум и Ангеларий през 885 година просветителите започват активна дейност за обучаването на нови книжовници.
Климент елиминира недостатъците от глаголицата и създава кирилицата. По-късно в своето житие той ще отбележи:
Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.
Кирилицата е национално богатство. Тя е символ на идентичността ни. Създадените от Климент букви са доказателството за далновидността на българските държавници княз Борис I и цар Симеон Велики, които съзнават, че развитието на духовната сила у един народ е не по-малко важно от военната мощ на една държава, що се отнася до политическия, стопански и културен прогрес.
Кирилицата е азбука, която превръща България в първопроходник, а българският език в основа на всички славянски езици. И не на последно място – азбуката, без която по време на византийското духовно и османското политическо иго, българският народ най-вероятно е щял да бъде претопен. Представяме ви 10 факта за кирилицата.
1. В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от Св. Климент Охридски, има 46 букви за 46-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
2. Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 921 година e в скален манастир близо до село Крепча в България.
3. Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 година в превода на Новия завет на хърватски.
4. Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души в цял свят. Освен в България, азбуката е официална в Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Северна Македония, Монголия, Черна гора, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, а до 2018 година и в Казахстан. Преди десетилетия азбуката е ползвана и в Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан и др.
5. През 2007 година кирилицата става едва третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
6. Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: „Спасявайки делото на Св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“
7. До края на 70-те години на ХIХ век кирилицата се е ползвала и в Румъния.
8. По българска инициатива са издигнати 2 паметника на кирилицата – в монголската столица Улан Батор и в близост до изследователската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Антарктида.
9. Според някои изследователи е по-правилно новата азбука да се нарича „климентица“, поради факта, че Климент по-скоро създава опростен глаголически шрифт, а Св. Кирил създава цяла азбука.
10. И макар да не е научен факт, а по-скоро констатация – по света кирилицата неправилно е позната като „руската азбука“ – несправедливост, дължаща се вероятно на прозаичната причина, че руският народ е най-многобройният, който я използва.
