На около 8 км от центъра на град Варна, в резиденция „Ексиновград“ се намират руините на Късноантичната и средновековна крепост Кастрици. Градът е открит от известния археолог Карел Шкорпил в началото на XIX век. Той провежда първите разкопки и прави първите скици на обекта – на портата и северозападния край на крепостната стена. През 2004 година започват регулярните разкопки, които ни разкриват една доста ясна и живописна картина за живота в пристанищния град.
Селището, което днес е известно с името Кастрици, възниква още в периода на Късната Античност, в края на V – началото на VI век. В началото на VII век обаче, споделя съдбата на много от градовете в Северночерноморските византийски провинции, и бива изоставено и разрушено. В периода на Средновековието пристанищния град се възражда за нов живот, когато голям брой италиански търговци навлизат в Черно море и започва усилен търговски стокообмен.
Именно през XIII – XIV век крепостта придобива вид на същински средновековен град и се превръща във важен пристанищен център. Включена е в отбранителната линия на голямата крепост Варна. Поради усилената търговия с мореплаватели от цялото Средиземноморие, в годините на Второто българско царство градът изживява своя най-голям разцвет, а географското му положение го прави най-удобното пристанище във Варненския залив.
Кастрици обхваща площ от около 15 дка и разполага със значителна отбранителна система. До момента екипът на проф. Валентин Плетньов е разкрил половината крепост. Изцяло проучена е северната крепостна стена, обърната към сушата. Тя е дълга над 200 м и е запазена до 3 м височина. Куртината е изградена от големи дялани каменни блокове със спойка от розов хоросан. Дебелината на северния зид варира между 1,80 и 2 м. По дължината й са издигнати пет кръгли кули бастиони, с диаметър 3,5 м. Между две от кулите е разположена и главната порта на града , широка 3 м.
От двете страни на портата има удебеляване на зидовете, което подсказва, че най-вероятно над нея се е издигала надвратна стълба, до която се е преминавало по каменни стълби. Широчината на портата предполага и наличието на катаракта. В западната част на северната стена е открита още една второстепенна порта, която обаче е зазидана. Освен петте кръгли кули на северната куртина се издигат още две кули – едната правоъгълна (4 х 4,5 м) в източния край на зида, както и една триъгълна османска кула. Перпендикулярно на северния зид, в източната му част, е разкрит остатък от по-тънка стена (1.60 – 1.80 м). Тя е изградена във вътрешната част на града. Това кара археолозите да смятат, че ограденото пространство всъщност е цитаделата на крепостта Кастрици. Тя е защитавана от правоъгълната и триъгълната османска кула. Това недвусмислено предполага, че градът е част от Черноморската отбранителната линия на османците поне до XV – XVI век, като такава е съдбата на немалък брой крайморски крепости.
Освен северната стена добре проучена е и западната, където е изградена и четиристенна кула донжон, която в последствие е доукрепявана. Донжонът е строен най-вероятно в края на XIII – XIV век. За това свидетелстват и разкрития в най-ниския пласт параклис със следи от стенописи. Кулата обхваща площ от около 50 м и най-вероятно е била висока около 14 м. До донжонът, перпендикулярно на западния зид, но от външната страна е изградена допълнителна стена, дълга около 30 м, която е служила за защита на пристанището.
В границите на крепостта са разкрити над 50 сгради, включително и две църкви. Строени са гъсто една до друга, но дебелината на зидовете им предполага, че са били двуетажни. Сравнително големи са – с дължина 16 – 18 м и широчина 6 – 8 м. Интересно при сградите на Кастрици е, че се редуват помещения, в които има една или две пещи, с такива, в които няма. Намерените фрагменти от амфори в помещенията без пещи показва, че те са служели за складове. Сградите са разположени от двете страни на тесните улици, които са типично средновековни, изградени на две нива и покрити с калдъръм. Разкрити са и четири странноприемнци.
През 2007 година е открита първата църква, която е еднокорабна с притвор. Интересното при нея е, че около храмът са намерени няколко сгради, които вероятно са оформяли малък манастир. Втората църква е разкопана през 2014 година и е доста интересна, тъй като представлява жилищна сграда, преустроена в църква. Тя е с правоъгълен план, дълга е 12 м и широка 3.5 м. В източната част е изградена полукръгла апсида. Западно от църквата е намерен малък некропол с двайсет християнски погребения. Според археолозите църквата е била семеен храм.
Крепостта Кастрици е запазена в автентичен вид, което ни позволява да получим доста интересна представа за живота и бита на българите в периода на Второто българско царство. В сградите са намерени множество най-разнообразни битови предмети, фрагменти от красива сграфито керамика, медни съдове, накити, като част от тях са вносни – доказателство за развиващата се търговия. Много интересен е намерения в една от сградите литиен кръст и сребърна икона на Св. Богородица.
Несъмнено находките, които са с особена важност и дават една сравнително лесна за проследяване хронология за живота в Кастрици, са монетите. До момента са открити над 3000 монетни находки, монети на няколко български и византийски владетели (на царете Константин Тих Асен, Тодор Светослав, Михаил Шишман и Иван Александър; императорите Михаил VІІІ Палеолог, Андроник ІІ Палеолог, Мануил ІІ Палеолог и др.). Открити са монети с контрамарка на Добруджанското деспотство, татарски монети, венециански солдини и грошове. Също така епирски, влашки, молдовски, османски (на емирите Мурад I, Баязид I и Сюлейман) и дори английски монети от XIV век.
Много любопитна находка са и намерените монети на мемелюшките султани в Египет, датиращи от XIV – началото на XV век. Огромното количество и разнообразие на нумизматичните находки показва усилената търговия на пристанището на крепостта Кастрици, както и за разцвета на града. Точно това кара някои изследователи да отъждествяват легендарната Карвуна, столица на Добруджанското деспотство, с Кастрици. Теза, лишена от всякаква историческа логика.
Въпреки това, Кастрици е едно важно пристанище, за което свидетелства фактът, че градът е обозначен на няколко морски карти от периода XIV – XVI век. С хода на османското завоевание на Балканите той постепенно губи функцията си и бавно е изоставен в началото на XV век. Това се потвърждава и от последните намерени монети на емир Сюлейман, сечени през 1404 година. Освен в картите крепостта се споменава и в Полската хроника на Калимах за похода на крал Владислав III Ягело от 1444 година, но с името Макрополис. Това показва, че крепостта е използвана от османците поне до XV – XVI век, а за последно в документ се споменава в османския закон „Закона за пристанищата” (глава 36) от времето на султан Сюлейман Кануни (1520 – 1566), под името Керсич.
