По повод юбилейното издание на поемата „Горски пътник“ ще разкажем интересни факти за някои от най-емблематичните произведения на Георги Раковски. Познаваме го като основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождeнието на България, като писател, поет, етнограф и историк. Едва ли си даваме сметка, че макар да е живял само 46 години, той е участвал в множество начинания. Роден на 14 април 1821 година като Съби Стойков Попович, Раковски израства в известния с многото видни възрожденци Котел. Майка му е сестра на капитан Георги Мамарчев, който освобождава Сливен и Котел през Руско-турската война от 1828-29 година.
ПОРЪЧАЙ ЮБИЛЕЙНОТО ИЗДАНИЕ НА „ГОРСКИ ПЪТНИК“ ТУК
Един от най-интересните моменти около Раковски е неговата писателска и издателска дейност. Той е просветител по примера на Васил Априлов, Константин Фотинов и Неофит Бозвели. Лишен от възможност да работи систематично, да бъде специалист в истинския смисъл на думата, той се впуска смело в най-рискови хипотези, които отстоява със завидно упорство, а някои от неговите съчинения стават особено популярни още тогава.
Показателни са думите на Михаил Арнаудов: „Откак става емигрант (1855) и до края на дните си (1867) Раковски неуморно работи с перо в ръка, като един от най-енергичните и влиятелни писатели на епохата си. Покрай всички грешки и заблуди, у него има и забележителни прозрения, подсказани от великата му любов към род и отечество. Публицистиката, науката, памфлетът, литературата му дължат твърде много, и ценното, което запазва завинаги стойността си, заслужва да бъде грижливо подчертано, наред с по-слабото, добило в даден исторически момент, в най-оживената фаза на Възраждането ни, своето актуално значение.“
Нека проследим някои от по-интересните и важни издания на Раковски. През 1856 година Раковски издава в книгопечатницата на д-р Данаил Медакович в Нови Сад първата си книжка „Предвестник горского пътника“ състояща се само от 17 страници, която е компилация от статии, илюстрации и стихотворения, има образно казано, два раздела, публицистичен и стихотворен. Съдържанието му сочи както поетично-книжовните настроения на Раковски, така и неговите политически възгледи. През 1857 година в същата печатница е отпечатан „Горски пътник“, едно от най-известните произведения на Раковски.
„Като оставим настрана малката поема-идилия на Найден Геров от 1845 година „Стоян и Рада“, която, въпреки ценни за времето си качества, не намира ехо между читатели и писатели и бива забравена дори от самия си автор, първият значителен опит у нас за поема из народния живот представя „повествователния спев“ на Раковски от 1857 година „Горски пътник“, казва Михаил Арнаудов. Сам Раковски пише доста подробно за значителните си усилия за създаването на книгата, за първия и втория вариант и това е разработвана тема в нашата изследователска литература.
Много интересни са бележките в края на „Горски пътник“ наречени „Замечания первия части Горскаго пътника“. Те заемат почти половината книга и съдържат редица любопитни факти и разсъждения на Раковски. В същото време са ценен извор на факти и предания и показват атмосферата на онова време. Книгата е формат осминка, шрифтoвете са на съвременна „гражданска“ кирилица, около 11 пункта (по съвременните стандарти), хартията е памучна валцована, финна, с меки корици.
През 1858 година Раковски подготвя в Одеса книгата си „Няколко речи о Асеню първому, великому царю българскому и сину му Асеню второму“, но цензурата не одобрява отпечатването й, тъй като в нея се излага злоупотреби на Патриаршията. Така Раковски се вижда принуден да я напечата в Белград (1860). Като артефакт са интересни и литографиите на Николай Павлович в книгата, които са 4 на брой. Павлович илюстрира с литографии и двата атласа на д-р Петър Берон на френски.
Книгата „Няколко речи…“ е с размер четвъртинка, 128 стр. плюс 4 неномерирани и 4 илюстрации на цял лист (4 литографии на Николай Павлович). Три от тях (Асен I, битката на Асен II с Теодор Комнин и Монетите) са на по-дебела хартия, четвъртата с Асеновия надпис в Търновския храм „Св. 40 мъченици“- на по-тънка. Хартията е памучна валцована, средно дебела, използваните шрифтове са около 12 пункта, но има и по-дребни. На заглавната страница има украсни шрифтове на заглавната страница. На задната корица има ценна информация – списък на издадените и предстоящи за издаване книги на Раковски.
Раковски остава в полето на етнографията с „Показалец“ (1859) и „Българска старина“ (1865). В тях той определя насоките за издирване и съхранение на обичай, вярвания, песни и други черти на народа ни.
„Показалец или Ръководство как да са издирят най-стари черти нашего бита, язика, народопоколения, старого ни правления, славного ни прошествиа и проч. от Г.С.Раковскаго“ е издадена в Одеса през 1859 г. в типографията (руската дума за печатница) на Пьотр Францов. В предговора Раковски описва методологията, правилата, които ползват учените при изследването на народите. В началото той описва едно амбициозно съдържание, което не успява да реализира докрай. Предвижда се първата част да има 2 раздела – първият с източници за древния ни бит, език, държавност, а вторият- описание на нашата история и книжнина от времето на Преславския двор до падането под османско владичество и после до времето на написването на книгата. Втората част трябва да е концентрирана върху народните песни, хора и обреди, а третата се фокусира върху Котел и „старопланинските“ българи, започвайки от Римската и Византийската история.
Очевидно е, че такъв амбициозен план, който е положен в началото на „Показалеца“, трудно може да бъде събран в една книга и а съжаление „Показалеца“ остава издаден само в първата си част. Показалецът е с размер осминка, хартията е памучна валцована, финна, използвани са шрифтове с различна големина, основният е около 11 пункта и около 14 пункта на „указанията“ в началото (по съвременните стандарти).
„Българска старина повремено списание издаваемо в неопределено время“ също остава само в „книга първа – издание първо“ и е отпечатано в Букурещ, в книгопечатницата на Стефан Расидеск през 1865 г. В предговора Раковски декларира, че списанието няма да бъде политическо и ще съдържа неща като: „1. Отломки от открития досега Български древности…; 2. Любословни изисквания о древности Болгарского язикa; 3. Изследование … вероисповедания, народните обичаи…; 4. Основи на… повестност; 5. Черковната Българска повестност“.
Изключително много внимание в „Българска старина“се заделя на „древности българского язика“, като Раковски задълбочено представя материали за произхода на езика ни. Трябва да се посочи, че през XIX век има една тенденция за доказване древността на народите в Европа, чрез което се защитава тяхното съществуване. Раковски е ярък изразител на тази тенденция. Хартията е памучна валцована, но по-дебела и по-груба, основният шрифт, гражданска кирилица, е около 13-14 пункта по съвременните стандарти.
„Дунавски лебед“ e вестник, издаван от 1 септември 1860 до 24 декември 1861 година в Белград. Печата се в „Княжевската книгопечатня“ и излиза всяка седмица. В него се публикува основно революционна журналистика, която цели да повдигне духа на читателите. Вестникът е голям формат, всеки брой е 4 страници. Издава се на памучна валцована хартия, шрифтовете са на „гражданска“ кирилица, основно около 11 пункта (по съвременните стандарти), има и украсни шрифтове на първата страница.
„Българските хайдути, тяхното начало и тяхната борба с Турците, от падения Българий до днешните времена“ е издадена в Букурещ през 1867 година в печатницата на К. Р. Радулеску и е една малка книжка от 39 страници, която Раковски отново не успява да завърши, този път поради болестта си. В „Известие“ (намиращо се преди предговора) е посочено, че ще съдържа 5 раздела – за падането на Византия, за народните войводи и появата на чети, за покоряването на България от турците, за политиката на Турция и гръцкото фанариотство спрямо българите, описание на народния дух и политическия живот.
В „Предговора“ се обосновава значението на българските чети при едно по-организирано освободително движение и като помощник при Руско-турските войни. Подчертава се и значението им за освобождението на сръбското княжество. В издадената книжка се разказва накратко за причините за падането на Византия и завършва с една интересна „прибавка“ – песента „Възпомянание старобългарско на развалините старославянского града Червеновода близ Рухчука“. Хартията е памучна валцована, финна, шрифтът е съвременна „гражданска“ кирилица, малко по-едър от нормалния (т.е. шрифтът е около 14 пункта по съвременните стандарти). На места има и по-дребен, има италик, има и украсен шрифт на заглавката.
Има една интересна книга, която в някои каталози е приписвана на Раковски. Тази книга е свързана със сръбската пропаганда, носи заглавието „Глас едного родолюбца за съюз югославяния“ и е издадена през 1867 г. Кратки сведения за издаването на книгата са дадени в каталога на Маньо Стоянов, има отзив във вестник „Зора“ от 1868 година. Книгата съдържа „Пристъп“ (предговор), 48 страници агитационен текст и 2 страници (вероятно допълнение от още две) „Изяснение на някои речи в тая книжица“ (използвани термини). Характерен за Раковски е уверения и категоричен тон на автора, някои от думите, заявленията за бъдещето на българския народ, но личи редакторска намеса и полиране на текста, което на е характерно за Раковски. Хартията е памучна, финна, шрифтът е „гражданска“ кирилица (големина около 11 пункта по съвременните стандарти).
Разбира се, Раковски има и други издания, но в случая са избрани по-значимите негови трудове. За това на каква почит се радва той сред българите в Румъния към края на живота си личи от почтителното писмо на Васил Левски до него от 1866 г. Чрез някои от най-емблематичните първи издания на Раковски се запознаваме с разностранните му проявления като публицист, историк, писател и поет, винаги енергично защитаващ правото на българския народ да има бъдеще.
Автор: Росен Петков
Литература:
Трайков 1974: Трайков, Веселин, Георги Стойков Раковски, с. 44 – 68 // Издателство на БАН, София, 1974.
Динеков 1938: Георги С. Раковки, Предвестник горского пътника, под редакцията на Петър Динеков // Хемус [1938]
Арнаудов 1928: Арнаудов, Михаил, Г.С. Раковски, т.II, Жизнен път // Библиотека „Български писатели“. Под ред. на М. Арнаудов. Т. II. София: Факел, 1929, Електронно издателство LiterNet, 02.02.2004 Библиотека „Български писатели“. Т. II. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2004. https://liternet.bg/publish9/marnaudov/bpisateli/2/gsrakovski.htm
Арнаудов 1918: Арнаудов, Михаил, Раковски и „Горски пътник“, Сборник на БАН, клон историко-филологичен и философско-обществен, книга IX // Българска академия на науките, София, 1918
Трифонов 1917: Трифонов, Юрдан, Преданието за изгорена старобългарска библиотека в Търново. // Сп. БАН, 14, Клон историко-филологически и философско-обществен, 1917, № 8, с. 1-42., както и в сп. LiterNet, https://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/predanieto.htm
Стоянов 1957: Стоянов, Маньо, Българска възрожденска книжнина, т. I, стр. 311 // Наука и изкуство, Държавна библиотека „Васил Коларов“ (Национална библиотека), София, 1957 г.
Петков 2012: Петков, Росен, За старите книги и компютърните изкуства, стр. 108 // СОКИ, София, 2012
Раковски 1983-1998: Г.С. Раковски, Съчинения в 4 тома // София, Български писател, 1983-1988
Йонков 1987: Йонков, Христо, С. Йонкова, Васил Левски и българската национална революция // БАН, София, 1987
https://rkpetkov.blogspot.com/2021/04/rakovski.html
