В следващите редове ще прочетете откъс от „Некоронования цар на София – инж. Иван Иванов“. Книгата на Снежана Ракова разказва историята на дългогодишния столичен кмет, допринесъл изключително много за модернизацията на града в годините преди Втората световна война. Чрез това издание ще научим повече за създателя на Рилския водопровод, чиито професионални качества не са оспорвани дори от неговите противници.

Ако откъсът, разказващ за началото на кметския мандат на инж. Иванов, ви се стори интересен, не се колебайте да поръчате книгата тук.

Правителството на Кимон Георгиев е съставено на 25 май 1934 г. с указ на цар Борис ІІІ, публикуван в „Държавен вестник“. Георгиев става председател на Министерския съвет и министър на правосъдието, а Коста Батолов е министър на външните работи и на изповеданията. Една кратка справка относно промените по върховете на държавното управление в годините до 1940 г. ще покаже, че правителствата се сменят твърде често. Още през 1935 г. е съставен нов кабинет начело с ген. Пенчо Златев, който също е краткотраен, последван от още няколко правителства от края на 1935 до февруари 1940 г. под началството на един и същ министър-председател – Георги Кьосеиванов.

С втори указ на цар Борис ІІІ (публикуван в същия брой на „Държавен вестник“) „се разтурят всички градски и селски съвети в Царството, като досегашните постоянни присъствия на общините останат да управляват последните до назначаването на нови кметове и помощници кметове“. Следва Указ № 210 за назначаването на г. инж. Иван Иванов за кмет на Столичната община и същевременно на г. Христо Манолов, инж. Радослав Михайлов и Тодор Йочев за помощник-кметове на същата община. Това решение е по предложение на Министерски съвет, взето на заседание от 23 май 1934 г. По повод встъпването в длъжност на Иван Иванов и по случай избора на новото общинско ръководство е издаден специален брой на „Столичен общински вестник“.

Екипът, с който новият кмет започва работа, включва някои от позабравените вече имена на видни инженери, юристи и общественици. Сред помощник-кметовете са: Христо Манолов, бивш министър на железниците (1921 – 1923); Христо Стоилов, син на Константин Стоилов, адвокат; Тодор Йочев, адвокат и кмет на І район на столицата. С най-голям опит и най-дългогодишен заместник-кмет е инж. Радослав Михайлов. С инж. Иван Иванов те работят заедно още от 20-те години, когато са в техническата комисия за проектирането на водопровода. Инж. Михайлов също е учил в Мюнхенската политехника, специалност строително инженерство. До 1932 г. работи като началник на дирекция в Министерството на железниците, като същевременно е активен участник в дейността на БИАД още от 1902 г. и редактор на списанието му. До пенсионирането си през 1939 г. той е помощник-кмет. Няма как да не се отбележи неговата извънредно активна публикационна дейност в издаваното от Общината след 1937 г. списание „Сердика“ – в почти всяка от 10-те книжки, които излизат годишно, той пише свои текстове по различни теми.

ВИЖ КНИГАТА ТУК

Кметът Иванов наследява от своите предшественици и проблемите на „Столица София“, както тогава се е казвало. Размахът и увереността, с които ги решава, будят възхищение за неговия организационен и управленчески талант. Вярно е, че има до себе си много сериозен и експертен екип от съмишленици, технократи и интелектуалци. Но и въпросите за решаване са много.

На първо място е поставен градоустройственият проблем. Той е заложен през предишните десетилетия, в които столицата се разраства неимоверно. Работата по разрешаването му обхваща времето от юни 1934 г. чак до 1940 г. и ще бъде представена по-подробно на следващите страници. Главен помощник и съмишленик на кмета Иванов е арх. Тодор Горанов, началник на Отделението по архитектура и градоустройство. Той е роден на 29 октомври 1890 г. в София. Следва архитектура в Мюнхен (1909 – 1915) и е съвипускник на Иван Иванов. Участва в Балканската война (1912 – 1913). Мобилизиран е по време на Първата световна война, след като завършва Школата за запасни офицери на подполковник Борис Дрангов.

Резултат от усилията на двамата състуденти е появата на плана „Мусман“ (1938) – едно от впечатляващите още тогава решения за планирането и комуникациите на София, а и сега в нашето съвремие – все още високо оценяван, но и предмет на продължаващи дискусии.

Премахването на концесията за електричеството е следващият от наболелите проблеми, с които се сблъсква кметът Иванов. Той обхваща целия период на управлението му. В усилна и ожесточена битка от 1934 до 1941 г., която се води на различни фронтове, Столичната община успява да пребори белгийската компания, която държи концесията за електричеството. Това става през 1941 г. след активното участие на множество хора и институции – от политическите и финансови среди в България през международни организации и институции от Белгия и Германия. В София мнозина специалисти (юристи, финансисти) помагат на Общината, някои дори безвъзмездно. Можем да кажем, че най-големият дял от всички усилия се понася от двама инженери – кмета Иванов и началника на Дирекцията по трамваите и осветлението в периода 1934 – 1944 г. Тончо Пешев. Пешев е брат на известния защитник на българските евреи Димитър Пешев, заемал постовете заместник-председател на Народното събрание и министър на правосъдието. За хода на събитията около премахването на концесията научаваме от мемоарен труд, написан двадесет години по-късно съвместно от двамата.

В годините, за които разказваме, вече е започнала Втората световна война, а нейното начало разделя на две кметското управление на Иван Иванов – на едни успешни и сравнително спокойни години до 1941 г. и след това – години на война…

Инж. Иванов не изоставя и професионалните си интереси. Именно докато е кмет, той участва във важни международни прояви, като например вече споменатото му участие във „Втория международен конгрес за големите язовири“ (1936, Вашингтон). Освен това изнася доклади на конференции и пише научни съобщения. Конкретната му ангажираност в строителството на язовир „Бели Искър“ също заема почти целия период на неговото кметуване, тъй като продължава да ръководи Строителния комитет. Това се оказва най-голямото и скъпоструващо предприятие на Общината (по оценката му от 1942 г. то струва 300 млн. лв.).

Запазват се и се развиват и отношенията му с различните професионални организации: той продължава да е член на БИАД и дори през 40-те години участва в редколегията по издаването на „Годишника на БИАД“; продължава и членството му в БАН.

В качеството си на кмет на София той е учредител и на различни обществени сдружения и организации – председател на Съюза на общинските служители (от 1934); на Съюза на българските градове (1942) и т.н. Наред с това има и различни други обществени ангажименти като например участието му в създаването на Българо-японското дружество. Многобройни са и благотворителните инициативи, културни прояви и официални събития, на които инж. Иванов представлява Общината.
През първите три години и два месеца управлението на столицата се осъществява от първоначално назначения екип. Запазват се и службите, т.е. отделенията, които отговарят за различните дейности. В края на този период, когато най-накрая се провеждат избори за нови общински съветници (през март 1937 г., както и допълнителни през юни), се подготвя и отчет за тригодишната дейност.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.