Откриването на Световното земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. се ознаменува с няколко събития, които са уникални за България. За първи път се пуска електрическо осветление, осъществява се първата телефонна връзка със София, а от Данов хълм (Сахат тепе) полита първият балон. Именно за последното събитие ще ви разкажем в следващите редове.
Летящото кълбо се казва „Франция” и принадлежи на французина Йожен Годар. Понасянето му в облаците става център на обществения интерес много преди откриването на изложението. Вестниците от онова време публикуват рисунки и скици на балони, разказват надълго и нашироко историята на въздухоплаването, представят на читателите Йожен Годар и неговия братовчед Луиз Годар, който също е въздухоплавател.
Дългоочакваният полет на 19 август предизвиква много по-голямо въодушевление сред тълпата, отколкото самото откриване на изложението. Балонът започва да се надува в ранни зори пред погледите на стотици зяпачи и гости на панаира. Йожен Годар – „въздухо-плавачът”, както го наричат вестниците, полита заедно с редактора на в. Балканска зора Никола Генадиев на фона на мощни възгласи „ура” и химна „Шуми Марица”.
Публиката дълго маха с шапки след смелчаците. Когато балонът изчезва в облаците, никой от изпращачите не е сигурен дали ще го види отново. Целия следобед в Града на тепетата се правят догадки за съдбата на балона. През това време във висините Никола Генадиев, подтикнат от французина, захваща да описва наблюденията си, които по-късно публикува.
„И първото ми впечатление беше, че градът прилича донейде на Неапол, но не Неапол, който съм виждал с очите си, а Неапол както преди 12 или 13 години съм виждал един път в спектроскоп”, разказва Генадиев.
За своя спътник редакторът пише, че е „28-годишен момък, красив и симпатичен, остроумен като парижанин, сърдечен като французин и сериозен в работата си като немец.” Едва към 22.30 часа в града плъзва мълвата, че балонът се е приземил при с. Радовино и че пътниците вече са пристигнали в Пловдив. Тълпа от любопитни граждани се събира около ресторант „Фелер”, откъдето множеството се пренася на изложението. Вратите на панаира се отварят безплатно за посрещачите, които се хващат на празнично хора, начело с Годар. Всенародното веселие продължава до 1 часа след полунощ.
Точно 20 години по-късно започнало продължението – търговското отделение на Окръжния съд в Пловдив регистрира Акционерно дружество „Аероплан”. Основателят на дружеството Пиер Вевес е прокурист в Съединени тютюневи фабрики – Пловдив и от три години крои планове за бъдещето на самолетите. В Пловдив бързо спечелва съмишленици, като основният му довод е, че само след година-две авиацията ще носи страшно много пари.
Тази „нова търговия“ има голямо бъдеще в България, твърди Вевес при агитацията си под тепетата. Освен това полето на Тракия като че било създадено за въздухоплавателен център от европейски мащаб. На пътя между Европа и Азия, с чудесен климат – въобще по всичко си личало, че Пловдив е идеалното място. Отзовават се 13 акционери, повечето чужденци: банкерът Франсоа Амирали, Д. Леонардо, Яни Андронико, както и няколко техни познати. Намеренията са наистина мащабни.
Първата задача е да се построи гражданско летище в Пловдив и от него да излитат туристи на обиколка из страната. Акционерите възторжено приемат цялата програма. Събрани са 40 000 златни лева, които, обаче се оказват недостатъчни. Затова през октомври 1912 г. акционерите решават да увеличат вноските.
Нещата обаче не се случват така, както са планирани, тъй като през октомври 1912 година избухва Балканската война. Проектът не просто е замразен, но дори след края на военния конфликт дружество „Аерплан” изведнъж изчезва. Загадката се изяснява едва при полицейското разследване през 1929 г. Оказва се, че основният капитал от 40 000 златни лева е изтеглен от банката още на следващия ден след внасянето му. Документите ясно показват, че тази крупна за времето си сума, е прибрана от Пиер Вевес, който през 1912 г. изчезва безследно.
