България изобилства с исторически значими кътчета, които тънат в забрава. Едно от тях е храмът „Св. Никола“ край с. Софрониево в Северозападна България, общ. Мизия, обл. Враца. Строителството на църквата датира от XVI в. и тя е единствената средновековна постройка от такъв тип, запазена и до днес, макар и да се намира в недобро състояние. Това обаче не пречи да се усеща истинският дух на христианската вяра, съхранил се у българския народ през многовековната му история.
Културният паметник „Св. Никола“ е само част от историческото наследство в района. По археологически данни първото човешко присъствие по тези земи датира от 10 000 г. пр. н. е. В околността има над 10 открити могили. По време на разкопките на част от тези могили са намерени останки от мамути. От 1673 г. има сведения, че селото е известно под името Сирбениче. По-късно е прекръстено на Сърбеница, с което име е известно до 1934 г. Тогава правителството на Кимон Георгиев го преименува на Софрониево, както е известно и до днес.
Въпреки множеството значими открития в региона църквата „Св. Никола“ остава основният символ и туристическа атракция на селото. Тя представлява еднокорабна едноапсидна сграда без притвор. Дължината й е 4,5 м, а ширината – 3,9 м. За строителството й са използвани грубо дялани камъни, а за спойка – хоросан. От северната и западната стена се виждат основи на по-стара сграда – зидове с ширина 0,66 м. Вероятно апсидата на сегашната църква принадлежи на по-стара храмова сграда, съществувала около XIII в. и по-късно използвана в оформянето на сегашния обем. Подът е постлан с тухли. Стените са били изящно изписани, но от стенописите днес е съхранена твърде оскъдна част. Във вътрешността на църквата се различават фрагмент от „Ширшая небес“ в апсидата и незначителни части от „Христос Пантократор“ на свода. Храмът е имал красив дърворезбан иконостас с ценни икони, някои от които са запазени, но повечето са разграбени от иманяри заедно с част от вградените в пода тухли.
В двора на храма са извършени сондажи. Резултатите от тях показват, че в най-долните земни пластове на това място лежат останки от погребения от тракийската епоха. А видимите забележителности в двора са старинните каменни кръстове, чиято възраст е в диапазона от XIV до XIX в. Тези кръстове свидетелстват, че площите около църквата са били използвани за гробищен двор. Впечатляващ е както големият брой на тези надгробни каменни паметници, така и специфичната им декорация, която е уникална за всеки кръст.
