Възможно ли е историята да бъде обективна? Както добре е известно, „историята се пише от победителите“ и така се превръща в елемент от политиката. Познанието за миналото е сила, която създава образи и стереотипи, които впоследствие много трудно се отхвърлят. Историята често влияе върху отношенията между цели държави и народи.
Историята се тълкува по различен начин от всяка една държава, от всеки един народ, дори от всяка една социална група. Колкото и да не ни се иска, изкривяването на историческата истина е често срещано и то засяга всяка една национална история, включително и нашата. Въпреки това изкривяването на историческата истина понякога достига граници, които изненадват и най-опитните изследователи.
Подобен е случаят с част от информацията, поместена в гръцкия военен музей в Солун, който екипът ни имаше възможност наскоро да посети. В музея са поместени артефакти, свързани с военната история на страната от освобождението ѝ от османска власт до края на Втората световна война. В една от залите пък е описана ситуацията в Македония от края на ХIX и началото на ХХ век и войните на Балканите в периода 1912-1918г. (виж превода вляво).
В специално табло за борбата между гърци и българи в Македония, се посочва, че ферманът, с който е създадена Българската екзархия е резултат от „намесата на руските панслависти“. Българското националноосвободително движение от своя страна се определя като агресивно и насочено срещу гръцката „културна и църковна доминация в Македония“ – категорично неистинно твърдение. Текстът продължава с още груби неточности, касаещи четническата акция на Върховния македоно-одрински комитет от 1895 година, която е проведена с цел „тероризиране на свещеници, учители, учени и най-общо всички онези, които са на влиятелни позиции в местните общности“.
В заключение се говори за „яростта на комитаджийските нападения“ и че „гръцката доминация е до голяма степен възстановена в немалка част от оспорваните зони на западна, централна и източна Македония.“
Този необективен очерк се прави без да се вземат предвид десетките гръцки зверства срещу българското население като клането по време на сватбата в село Загоричане и агресивната политика на Цариградската патриаршия срещу онези българи, дръзнали да се противопоставят на нейната власт като Димитраки Хаджитошев. Не се държи сметка например за факта, че гърци участват в управителното тяло на Странджанската комуна по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, по покана на „комитаджиите“.
Пропагандата продължава и при войните от 1912-1918 година. Цялата вина за избухването на Междусъюзническата война е хвърлена върху България, а пътят на гръцката армия е представен като победоносна серия, вследствие на която „Източна Македония и Западна Тракия са освободени от гръцката армия.“
В таблото за Първата световна война се говори за „ключовата роля на гръцката армия“ в съюзническата победа при Яребичина, която дава тласък за капитулацията на България без да се посочи, че тя всъщност няма стратегическо значение, а изкуствено се раздухва с пропагандни цели и най-вече за повдигане духа на гръцката армия. Не е казано нищо обаче за големия брой жертви, които съюзниците дават за постигане на победата.
В заключение е необходимо да отбележим две неща. Работата на един военноисторически музей естествено е да популяризира славните мигове от военната история на една нация и в това отношение Солунския музей се е справил блестящо. От друга страна не може да пренебрегнем очевидните неистини и преувеличения при представянето на историческото минало. Тук критиката ни не е насочена единствено към гръцките ни колеги – въпросът е какво правим всички ние за популяризирането на българската гледна точка за тези събития, които предизвикват определени чувства и настроения в неутралния наблюдател…
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: СНИМКА НА ТАБЛОТО ЗА МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: СНИМКА НА ТАБЛОТО ЗА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
