Когато през 1965 година професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос започва разкопки в района на остров Св. Ахил в Малото Преспанско езеро, той едва ли предполага, че ще направи откритие, което ще бъде еквивалент на Троя за българската средновековна история. Сред местните жители поколения наред се носи легенда, че сред запазените развалини се намират кулата, фурната и помещението за войската от резиденцията на последните владетели от средновековната българска държава.

Народните предания се потвърждават при разкопките на базиликата „Св. Ахил“, намиращата се в североизточната част на острова. Там през 1969 година професор Мицопулос открива четири саркофага, изградени изцяло от мраморни плочи. В засводена гробница е положен мъж, чийто скелет при откриването е ярко пурпурен, дълъг 160 сантиметра, на възраст определена от антрополозите около 70 години. Главата е положена върху възглавница от керемиди, а върху нея вероятно е имало друга от скъп плат. Под лявата и върху дясната му ръка се намират останки от плетена позлатена ризница, на гърдите и около таза са оцелели фрагменти от много скъпа златотъкана дреха. Това е царска дивитисия, която е най-тържественото императорско облекло по това време.

При изследването на скелета се открива фрактура от бойна рана на лявата лакътна кост. Сравнявайки това със свидетелствата, че по време на битката при Сперхей през 997 година българският цар Самуил е ранен именно в лявата ръка, професор Мицопулос стига до извода, че това е именно неговият скелет. Останалите три гробни съоръжения са намерени празни, но според неговата теория там може да са погребани последните двама владетели на Първото българско царство – Гавраил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018).

Самата базилика „Св. Ахил“ е една от най-внушителните сгради от Първото българско царство със своите размери от 30 на 50 метра и площ от 968 квадратни метра. Построена е от княз Борис I и като архитектура наподобява Голямата базилика в Плиска. Тя е и главният храм на Българската патриаршия по времето на цар Самуил, след като патриарх Герман мести седалището ѝ от Воден в Преспа.

50-места-от-българската-история

Прочетохте откъс от най-новата ни книга „50 места от българската история отвъд България“, разказваща за десетки малко познати обекти от Европа и света с огромно значение за родното минало. Ако този текст ви беше интересен, обичате да пътувате и да научавате нови факти за историята ни, последвайте този адрес.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Гробът на Самуил – „Българската Троя“
4.4 от общо 44 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

Отговор