На 14 юни 1943 година дребен пощенски чиновник извършва един от най-големите обири в историята на Царство България. Хронологията на този обир е колкото комична, толкова и трагична, а главното действащо лице и до днес е повод за удивление с изключително нескопосаното изпълнение на престъплението. Днешният ни разказ е за прословутите 12 милиона лева, задигнати в един куфар, завързан през средата с канап. А още по-точно казано, това е разказ за съдбата на един безкрайно наивен човек, който извършва престъпление без да го съзнава или да има угризения. Името му е Делчо Спасов, а по-късно известен и като Гошо Хубавеца.
Той е роден на 25 юли 1918 година в село Поибрене, околия Панагюрска. Завършва Пловдивската мъжка гимназия през 1937 година, след което и Държавното телеграфо-пощенско училище – през 1939 година. Като първенец на випуска получава ръчен часовник. Назначен е на гара Ихтиман, където води скромен живот. Всичко се променя през 1941 година, когато голям началник забелязва отличната му работа и му предлага работа в Подвижните пощенски писалища в София, куриерската служба на пощите.
В столицата Делчо попада в средата на симпатизанти на левите идеи, такъв е и съквартирантът му Любчо Дерджиков. Всичко започва със среща с един земляк от Панагюрско,който го моли да спи в квартирата му, за да спести време и пари, тъй като работи близо до квартирата на Делчо, а живее в другия край на София. Чиновникът се съгласява и скоро квартирата му се превръща в нещо като хотел за 4-5 приятели и познати на земляка му.
![](https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2018/10/Делчо-Спасов-1.jpg)
Разискват се въпроси за материалното положение на семействата на интернирани или нелегални другари от комунистическата партия. От дума на дума достигат до идеята, че трябва да се обере някоя поща, а парите да се дадат на тези семейства. Впоследствие идеята е изоставена, а всички приходящи в квартирата на Делчо, включително съквартирантът му Любчо, увещават младия чиновник просто да задигне някоя ценна пратка. С целия си акъл младият пощенски чиновник се съгласява да го направи.
На 14 юни 1943 година именно той е определен да придружи пратка с 20 милиона лева до Беломорието. Разбира се, Делчо има куфар, но на гара София не успява да го натъпка с пачки банкноти. В 19 часа той слиза от влака и споделя на шляещия се на перона Любчо, че ще се опита да открадне парите на гара Перник. Понеже Делчо не познава никого в Перник, Дерджиков го насочва към двама пощенски чиновници-комунисти, на които да даде парите. Съквартирантите изобщо не коментират къде да се скрие Спасов след обира.
След това героят на разказа ни се качва на влака, издебва удобен момент и натъпква куфара си с пари, а понеже куфарът се пука, Делчо го превързва с канап през средата. На гара Перник измънква на колегите си, че има да предаде личен багаж на колега и слиза от влака с парите. С помощта на безцелно скитащо се момче, стига до пощата, където се намира един от двамата чиновници-комунисти. Любчо го е предупредил по телефона да чака ценната пратка, описана като „12 много важни неща“. Той обаче се изплашва и не посмява да излезе да посрещне крадеца.
Делчо Спасов отива в квартирата на друг човек – Георги Георгиев. Крадецът взима два милиона лева, а десет милиона оставя на съхранение на новите си познати и с парите под мишница пеша се запътва към София. „На стоп“ се качва на камион и към 2 часа през нощта е в столицата, където слиза на площад „Възраждане“. Сеща се за една госпожа Виолета, която е посещавал заедно с другарите си от квартирата и тя има свободна стая. Макар и учудена, госпожата го пуска в дома си да преспи и на сутринта двама от другарите от квартирата отиват при Делчо.
Двамата пернишки чиновници разделят парите, вземат по един доверен другар, разделят се и закопават милионите. Парите са закопани в царевична и картофена нива, в кокошкарник, в гората и в двора на приятелска къща. Нито един от участниците в акцията не успява да заспи до сутринта – всеки е потънал в мечти как ще използва парите.
Още на другата сутрин обаче полицията е по петите им. Един от съучастниците хуква към родното си село, където вече го чакат полицейски агенти. Арестуван е и разкрива всичко.
Следват още три ареста, като вследствие на тях е намерена значителна част от откраднатите пари.
В блажено неведение за последствията от действията си, Делчо Спасов предава двата милиона на представители на комунистическата парти. Като награда получава фалшива лична карта, раница, голф и пистолет. Парите достигат до Дянко Стефанов, един от високопоставените активисти, който е директна връзка между Централния комитет на БРП(к) и бойните групи на партията в София. С тези пари са финансирани атентати и саботажи. Делчо е похвален за добрата си работа и е доволен от себе си.
Комунистите го извеждат от София и след три нощни прехода се озовава в Ихтиманския балкан, където е зачислен в партизански отряд. Според новата му лична карта се казва Георги Мурадов, а в отряда вече има един Гошо, така получава партизанското име „Гошо Хубавеца“. В беседи за международното положение и за борбата на работническата класа минава един месец.
Полицията влиза в следите на отряда и го разпръсква с внезапно нападение. Делчо Спасов се оказва водач на няколко още по-объркани и уплашени от него партизани, които отново попадат на засада, след което се намират само с един от групата-Райчо. Двамата се отправят към Поибрене. Партизанинът Гошо Хубавеца се свързва с леля си, взима малко храна и се връща при Райчо, който благоразумно е избягал, вземайки и раницата на Делчо. На следващия ден той е заловен в Поибрене и прави пълни самопризнания.
При разплитане на обира на Гошо Хубавеца полицията арестува 30 души, основно от пернишките организации на Българска Работническа Партия (комунисти) и Работническия Младежки Съюз (РМС). Съдени са по Закона за Защита на Държавата, издадени са 4 смърни присъди, 2 доживотни, други са осъдени на различни срокове затвор. Делчо Спасов е осъден на смърт и разстрелян. Последната му молба е вещите му да бъдат предадени на баща му, който по това време е интерниран в село Бяга, околия Пещерска. Така приключва историята на Гошо Хубавеца, организатор на един от най-големите обири в Царство България.
Източник:
Илиев А. (2013) Никола Гешев срещу Черните ангели, издателство Сиела Норма, София