В чест на 175 години от рождението и 95 години от кончината му (1848-1929)
Малко са личностите в българската история с толкова широк профил, колкото има акад. Георги Яковлев Кирков. Той едновременно математик, физик, финансист, преподавател, писател, дизайнер, приложник-график, калиграф, картограф, общественик, библиотекар, просветен деец , полиглот, патриот-нотабил и дарител. Високообразован космополит и родолюбец, той става един от плеядата видни строители на съвременна България
Георги Яковлев Кирков е роден на 24 април 1848 г. в град Плевен. Учи в родния си град при българския възрожденски просветен деец и полиглот с гръцки, сръбски, френски, немски и руски езици – даскал Емануил Васкидович и при руския учител от град Саратов Георги Михайлович Владикин – художник-гравьор и краснописец, който въвежда в училището нов предмет „рисуване” с „рисувално изкуство, свободни чъртежи и человечески фигури. Най-способните за рисуване, между които особено се отличавал Георги Яковов Кирков, той (Владикин) учил да рисуват и с бои. Способният ученик на Владикина Георги Яковов Кирков нарисувал разпятието за църквата „Св. Параскева”(плетеницата). Така нарисувал той с цветни захари и образа на Св. Архидякон Стефан, патрон на бояджийския еснаф, върху коливо, което подпълно заприличало на икона.” (Трифоновъ, Юрданъ, История на града Плевенъ до Освободителната война, С. 1933, с.205, НБКМ, Кат. № Ск 14494).
Кирков продължава образованието си в Американския колеж в Пловдив, където изработва учебника „Числителницата” („Броителница за първоначални ученици” – 1869 г., бр. 29, 79 с., 8“. Издава книжарницата Д. В. Манчева, в голямата улица при Куршюмлухан). Учи в Богословското училище в Одеса от 1868 г. Със стипендия от Одеското настоятелство се настанява в Южнославянския пансион на Тодор Минков за младежи-християни от Османската империя, и учи в първа Александровска гимназия в гр. Николаев, Русия.
Директор на Южнославянския пансион, ковачница на български елит, е железопътния инженер, български възрожденец и руски потомствен дворянин, с високия IV ранг и граждански чин „Действителен статски съветник”- генерал-майор Тодор Николов Минков (1830-1906). В известния пансион са обучавани най-видни български борци против османското владичество и строители на новоосвободена България: Панайот Волов, Алеко Константинов, академиците Георги Кирков, Антон Каблешков, Пенчо Райков, Димитър Тончев, Петър Пешев, генералите Анастас Бендерев, Петър Груев, Симеон Ванков,, министър-председателя на Княжество България Александър Малинов и стотици българи от Мизия, Тракия и Македония, както и християни – чехи, руснаци, хървати, албанци, сърби, черногорци, босненци и гърци.
През 1872 г. Кирков завършва Николаевската гимназия с отличен успех и сребърен медал. Той владее писмено и говоримо 8 езика – руски, френски, немски, английски, италиански, чешки, сръбски и румънски. „В 1872 г., когато Кирков бил последния клас на гимназията, написал критика на преведената от Ив. Тонджоров „Практическа алгебра” от Бенджамин. Грийнлийф (GREENLEAF, Benjamin, Виена, 1868). Тази критика се появила в сп. „Читалище”, бр. 1-4 от 1874 г., и изведнаж поставила автора в реда на първите ни математици…Той е бил един от най-образованите и най-заслужили синове на Плевен ”. (Трифоновъ, Юрданъ, История на града Плевенъ до Освободителната война, С. 1933, с.281, НБКМ, Кат. № Ск 14494).
Две години Кирков учи специалностите физика и математика в Технологическия институт по раздел „Механика” в Санкт Петербург. Поради тежкия климат се премества в Одеса, като завършва висшето си образование през 1876 г. във физико-математическия факултет на Новорусийския университет. Преподава физика и математика в Симферополската гимназия от 1876 до 15 юли 1877 г., а на 5 септември 1877 г. заминава за България.
Кирков е избран за народен представител в Учредителното и Първото Велико народно събрание от окръг Плевен, едновременно влиза и „по право” като председател на Софийския окръжен съд. От 15 януари 1879 г. се назначава за член на комисия с председател Лукиянов за превод от руски на български език на Органическия устав (Търновската конституция). Оригиналното двуезично изписване на конституцията на руски и български език, художественото и графично оформяне, както и нейната калиграфия след приемането ѝ на 16 април 1879 г., се изработват от Георги Яковлев Кирков. В Дневник ХХVІ от заседание, проведено на 14 април 1979 г. на Учредителното Народно събрание, се записва текст: „Предложи се на г. Кирков да препише Конституцията.” В долната част на заглавната страница авторът записва текст: „Ръкописал Плевенский Депутат Георгий Яковлевич Кирков.” В долната свободна част на страниците от 2 до 22 той записва отново: „Прерисувал по желанието на Народното събрание депутат Плевенскаго округа, председател на Софийскаго окръжно съдилище Георгий Яковлевичъ Кирковъ. В Търново на хиляда осемстотин и седемдесет и девета.” (ЦДА, Фонд 173К, оп. 6, а. е. 3116)
Веднага след назначението си от 19 септември 1878 г. за административен съветник на губернатора на София граф Пьотр Алабин, Кирков приема и продължава работа по спешните задачи за създаване на държавни таксови гербови марки и първи български пощенски марки за първи финансови приходи на Княжество България. В своята автобиография от 1920 г. Кирков отбелязва, че „ аз бях единствения подготвен по това време български специалист по модерните графични изкуства“. (БИА-НБКМ С., Фонд 156 ІІ В а. е. 2350, автобиография ръкопис, 6 стр. 11.06.1920 г.)
Той е автор на художествения проект за първите български гербови марки („Сантимови”, 2 април 1879 г. и „Стотинкови”, 26 септември 1881 г.) и първите български пощенски марки (”Сантимите”, 1 май 1879 г.), Марките имат в изображението си изправен лъв – символ на гордия и несломим български дух. Стилизирани изображения на лъв има от Първото и Второто българско царство, както и в „Стематография“ на Христофор Жефарович като символ на власт, сила и храброст.
Проектите на Георги Кирков се реализират от главния гравьор на руската държавна печатница Франц Михаел Кеплер, който е художник и гравьор и на първите руски пощенски марки. Първите 50 български пощенски марки от 1 май 1879 до 1927 г., са създадени по идеята на първия проект на Кирков – „Сантимите“.
На 1 август 1885 г. се пускат в обращение първите български банкноти – емисия 1885 от 20 и 50 лева, злато, воден знак „БНБ”. Автор на проекта е Георги Яковлев Кирков. Управител на БНБ е Иван Евстратиев Гешов. Банкнотите се изработват в Санкт Петербургската държавна печатница – „Экспедиция заготовления государственньiх бумаг”.
Георги Яковлев Кирков изработва самостоятелен проект за едни от най-сполучливите български банкноти от първата златна емисия на БНБ в 1885 г. Банкнотите са с номинал от 20 и 50 лева, златно покритие, отпечатват се в ЭЗГБ Санкт Петербург, Русия, и се пускат в употреба от 01.08.1885 г. В текста на банкнотата от 20 лева са поставени две руски думи: „кассирь” вместо „касиер” и „подделка” вместо „подправка”. Двете банкноти се отличават с уникална орнаментика и отделка, голяма трайност и висока защита от фалшификация. По проект на Кирков през 1899 г. се отпечатва и нова банкнота от 50 лева със сребърно покритие. (БНБ, Каталог Банкноти, С., 2019, с. 11, 12, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 32.)
В началото на януари 1881 г. Георги Кирков, със своя проект за първи български монети, се командирова от министерството на финансите и заминава за Монетния двор на Руската империя в Санкт-Петербург за отсичане на 5 милиона сребърни монети. Кирков не реализира изсичането по политически причини. През 1881-1882 г. в Княжество България се налага Режим на пълномощията при княз Александър Батенберг, а Константин Иречек става министър на просвещениято в правителство на Казимир Ернрот. Георги Кирков и Константин Иречек попадат в двете противоположни политически течения. Иречек изпраща на 16 януари 1881 г. с проекта на Георги Кирков в Бирмингам, Великобритания, геолога-минералог и държавен служител, по-късно академик Георги Златарски, вместо русофила художника Георги Кирков за спешно отсичане на „бакърените пари, никелови” монети с номинал 2, 5 и 10 стотинки. Между колегите академици и приятели Георги Кирков и Георги Николов Златарски (1854-1909) – геолог към министерството на финансите, се разменя тайна кореспонденция за информация по изпълнение на задачата за отсичане на монетите, без Златарски да има претенции за авторство на проекта за монети. Златарски признава, че „…Мене натовариха с наблюдението на тези работи, макар и мимо моята воля. Чиновник съм и трябва да се повиновявам на началството.“ По тази политическа причина в „Каталог монети“ на БНБ от 2019 г. за автор на нумизматичния проект е записан „неизвестен“. (БНБ Каталог. Монети. БНБ: С. 2019, стр. 9.) (Иречек, К. Български дневник, т. I, с.294-5)(БИА, фонд № II В, арх. ед. №2313 писмо на Златарски до Кирков). Худ. Георги Яковлев Кирков (1848-1929) . Централен държавен архив, София, Фонд 159-К, инвентарен опис 13, архивни единици 10.11,12,13,14,15 и 16; Албум за гербови марки, 1879 г.
Георги Кирков се избира през 1881 г. за дописен член (дн. член кореспондент) и през 1884 г. за действителен член (дн. академик) на Българско книжовно дружество (дн. Българска академия на науките, БАН). Избира се за ковчежник на Привременния управителен комитет на БКД за периода 1882-1884 г. Става основоположник и родоначалник на библиотечното дело в България като първи главен библиотекар и първи директор на най-стария културен институт на Третата българска държава – Софийската Публична библиотека (05.06.1879-15.06.1880, дн. Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий), назначен с Приказ № 3 от 25.05.1879 г. на управляващия отдела за народно просвещение и духовни дела проф. Марин Дринов, и с княжески Указ № 613 от 5 юни1879 г. Той става главен инспектор по математика за правителствените средни учебни заведения в Министерството на народното просвещение и член на неговия учебен съвет. Назначава се с княжески указ № 261 от 28 юни 1880 г. (до 26 март 1881 г.). Автор на първите „Правила за зрелостните изпити в гимназиите”. От 2 септември 1880 г. Георги Кирков се командирова със заповед № 2204 на Министерството на просвещението в Австро-Унгария и Германия, за да изучи уредбата на държавните печатници, да закупи машини, апарати и материали, и да наеме вещ технически персонал.
Кирков става организатор и първи директор-основател на Държавната печатница в София с указ № 816 от 1 септември 1881 до 28 февруари 1887 г. с прекъсвания, и от 1 март 1908 г. до 20 септември 1913 г. Като директор на Държавната печатница, той допринася много за изграждането на първата монументална сграда на печатницата, проектирана от виенския архитект Фризрих Шванбергер (дн. Национална галерия за чуждестранно изкуство, част от Национална галерия „Квадрант 500”). Георги Яковлев Кирков е първоосновател и първи началник на Картографския институт към министерството на войната (1885-1901). С Указ № 170 от 27 декември 1891 г. на княз Фердинанд I се създава Топографическо отделение в състава на Генералния щаб на армията. Началник- основател на ТО до 1898 г. е Георги Яковлев Кирков. Така се поставя началото на днешната Военна географска служба (ВГС). В периода 15 декември 1920 – 20 май 1927 г. Георги Кирков е началник на Техническото отделение в Картографическия отдел на Географическия институт с 4 секции: фотолитографна, хелиографна, гравьорна и печатна.
Георги Кирков и съпругата му Елена Стефанова Киркова основават на 9 февруари 1927 г. към БАН дарителски фонд (Фонд 1к, оп. 2, а. е. 1143, 33 л. Фонд 33. „Георги и Елена Киркови”). Те завещават на БАН дарение от 300 000 лева „за развитие на науката – основен двигател на човешкия прогрес” при 4 условия: 1. Всички лихви на 6 месеца да се дават на съпругата Елена до смъртта й; 2. От лихвите след нейната смърт да се издаде неговото съчинение „Начала Геометрической Алгебри”- ръкописът се прилага към завещанието в БАН; 3. На Плевенската мъжка гимназия да се дадат лихвите от първите 3 години, като ежегодните лихви, по преценка на учителския съвет се дават на най-силния абитуриент от гимназията; 4. Академията да дава суми от останалите лихви за възнаграждение на оня беден българин, който изнамери някакво изобретение, което Академията ще намери най-полезно и хуманитарно, за да може изобретателят да го реализира.” Дарителството се заверява на 09.02.1927 г., а след смъртта на Георги Кирков и в софийския нотариус на 12.11.1929 г. УС на БАН предава лихвите на фонда до 1943 г. на съпругата на дарителя. Капиталът на фонда през 1943 г. е 323060 лева. Последните данни за фонда в БАН са от 1951 г., когато сумата е 361 099 лева. Енциклопедия на дарителството „Дарителските фондове и фондации в България 1878 – 1951 г.“.
Георги Кирков прави ценни дарения на повече от 300 книги в областта на финансите, математиката, географията, историята и езикознанието, писани на руски, английски и немски език, по фундаментални теми за времето си от науката и културата. Личните му дарения са дадени на библиотеката при Математическия факултет към Софийския университет, на библиотеката при БАН и на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Георги Кирков умира на 14 април 1920 г., а името му завинаги ще остане сред тези на строителите на съвременна България.
Автор: Цвети Пчелински
