В разгара на Априлското въстание хиляди смели българи се изправят срещу тиранията на Османската империя. Слабо въоръжени, но изпълнени с вяра, те се обединяват около фигурите на своите апостоли. Особено показателно за важността на тяхната роля е случващото се в Четвърти революционен окръг, обхващащ градовете Панагюрище, Клисура, Копривщица, Карлово, селата Мечка, Поибрене, Баня и др. Начело на тамошните бунтовници застава една от най-светлите и героични фигури на въстанието – Георги Бенковски.

Георги Бенковски

Истинското му име е Гаврил Хлътев. Роден е в Коривщица, в семейството на местния търговец и занаятчия Груйо Хлътев, но годината и датата остават загадка. Мнозина са склонни да приемат 21 септември 1843 година, други 1842, а според Михаил Маджаров (племенник на революционера) това е 6 август 1844 година.  Още невръстен, Гаврил бива сполетян от жестока трагедия – през 1848 година неговият баща умира. Майката Нона Хлътева полага всички усилия за доброто израстване на своя син, ображдайки го с любов и грижа за неговото възпитание и образование. Така той завършва трети клас в местното взаимно училище, най-доброто, което може да му предложи родният град. Поради финансови затруднения на семейството няма възможност да продължи с ученето и затова започва да изучава занаят – абаджийство. Тъй като тази професия е свързана с чести пътувания, а любовта на Нона към нейния син е безкрайна, тя го изпраща при известния копривщенски шивач Филип, за да усвои и терзийството и така да остане за по-дълго време близо до нея.

На 22-годишна възраст Гаврил вече е известен абаджия, търгуващ из различни краища на Османската империя. В продължение на десет години живее извън българските земи – в Анадола, Цариград, Измир, Александрия и други градове. Очевидно търговията му се е отдавала много, тъй като често се е случвало изведнъж да спечели много пари, които не след дълго обаче вече били изхарчени.

Многото пътешествия помогнали на Бенковски да усвои и няколко чужди езика, сред които турски, гръцки, италиански, полски, румънски, арабски, персийски. Въпреки  динамичният и интересен живот, сякаш самата съдба го отвежда по един друг път  – този на революцията. Не знаем как точно освободителните идеи се зараждат у него, нито как се променят и развиват обществените му възгледи, но знаем едно – голямата промяна настъпва, когато се озовава в Букурещ.

Паметникът в Копривщица, увековечаващ Хрърковатата чета
Паметникът в Копривщица, увековечаващ Хвърковатата чета

В центъра на българската революционна емиграция в Румъния той пристига през 1875. През същата година в Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да организира и българите на въоръжена борба. Междувременно малка група начело със Стоян Заимов, е натоварена да мине по море до Цариград и да подпали столицата, за да предизвика смут и същевременно привлече вниманието на великите сили. Заимов посочва, че към първоначалния план е прибавена идеята за убийството на султан Абдул Азис, възложено именно на Гаврил. Цариградската акция обаче се оказва неуспешна както поради малкото средства, с които разполага групата, така и поради провала на Старозагорското въстание и недостатъчната съгласуваност с неговите дейци.

И в този момент според мемоаристите на Априлското въстание Гаврил Хлътев става Геори Бенковски. Завръщането в Румъния крие рискове и на членовете в групата трябва да се издадат лични документи с нови имена. Хлътев е снабден с паспорт на полския инженер и революционер Антон Бенковски, а първото си име променя на Георги (неизвестно защо се спира точно на това име) и така и остава в историята.

В средата на XIV век Балканите са потопени в хаос. България е омаломощена от Черната смърт и заобиколена от врагове. Привидно краят изглежда близо, но един болярин е готов на всичко, за да спаси царството...

ПОРЪЧАЙ ТУК

Продължава да се занимава с борбата за свобода и участва в разискванията на Гюргевския революционен комитет от началото на ноември до към края на декември 1875 година, макар там да играе второстепенна роля. Качествата на Бенковски изпъкват най-ясно в навечерието на Априлското въстание. След решенията взети от комитета е предвидено българските земи да бъдат разделени на четири окръга (според някои  изследователи окръзите са пет, включващи Софийски окръг). Най-активен от тях се оказва Четвъртият (Пловдивският, впоследствие Панагюрският, където е преместен центърът поради опасенията от разкрития в Пловдив), където главен апостол е Панайот Волов, а негов помощник е именно Бенковски. В хода на подготвителната работа и посещенията в различни населени места той се откроява като изключително способен организатор, който спомага за събирането на все повече въстаници под знамената.  Всичко това прави така, че когато Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април, Панагюрският революционен окръг е най-добре подготвеният и дава най-силен отпор на турците.

Неслучайно на общото събрание на Четвърти окръг в местността Оборище от 14 април Волов му отстъпва ролята на главен апостол. Не по-малко интересен, а също така и дискусионен, обаче е въпросът за извънредните пълномощия, дадени на апостолите и най-вече на Бенковски, което среща противодействие от страна на някои делегати, но в крайна сметка подкрепено от мнозинството.

Събранието на Четвърти революционен окръг в Оборище, худ. Димитър Гюдженов.

В самия ход на въстаническите действия Бенковски се проявява като смел пълководец. След получаването на Кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага вдига и Панагюрище на оръжие. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на бунт. Сред най-известните ѝ прояви са участието в сраженията при село Петрич и подпомагането на въстаническия лагер на връх Еледжик. Четата обаче не може да е навсякъде, а скоро редовна турска армия потушава по кървав начин въстанието. Такава е и съдбата на столицата на Четвърти окръг Панагюрище. По това време конницата на Бенковски се намира на връх Лисец, точно над горящото селище. Там, както ни съобщава Захари Стоянов, Бенковски изрича  пророческите си думи:

„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“

След погрома на въстанието, Бенковски се отправя към Златишко, но скоро четата е разпусната. Заедно с малка група другари главният апостол се озовава в Тетевенския балкан, където е предаден от един овчар. Така на 12 май при преминаването на мостче над река Костина Гаврил Хлътев, Георги Бенковски намира своята смърт от ръката на врага. По този начин си отива един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение.

Животът на този човек съчетава в себе си всички елементи, типични за онази отминала и бурна за българския народ епоха. Ако трябва да дадем някаква заключителна оценка за Бенковски, то може да отбележим, че той се проявявя като човек на действието, не на думите, твърд и решителен,  умеещ да води и да увлича хората след себе си, силно вярващ в идеала на свободата. От друга страна, битието му е свидетелство за това как сигурният и охолен живот не винаги носи удовлетворение и може да бъде изоставен в името на един висш, макар и не винаги разбиран от всички идеал.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Георги Бенковски – Апостола на въстанието
4.7 от общо 93 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

  1. Продължаваите в същият дух. Българите имат нужда от историята и своите герои, които дадоха живота си за нашата свобода.

  2. Без Георги Бенковски няма Априлско въстание и най-важното, няма Руско-Турска война!
    Днес забравен, Бенковски заслужава да стои редом до Левски и Ботев. Ако не и преди Ботев.
    Хубава статия, но неговия гений не може да се събере само в една статия!

Отговор