В разгара на Априлското въстание хиляди смели българи се изправят за пореден път срещу тиранията на Османската империя. Слабо въоръжени, но изпълнени с вяра, те се обединяват около фигурите на своите апостоли. В серията от публикации ще ви разкажем именно за онези личности, които застават начело на бунтовниците и остават редом с тях в най-тъмните часове на революцията. Особено важно било случващото се с 4-ти революционен окръг, обхващащ градовете Панагюрище, Клисура, Копривщица, Карлово и селата Мечка, Поибрене, Баня и др. Начело на тамошните бунтовници застанала една от най-светлите и героични фигури на въстанието – Георги Бенковски.

Малко известен факт е, че истинското име на героя е Гаврил Хлътев. Той е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година,  в семейството на Груйо Хлътев – местен търговец и занаятчия. Подобно на много други видни българи от епохата, малкият Гавраил бива сполетян от жестока трагедия още като съвсем малък. Едва 5-годишен бащата на детето умира, което предопределя и тежкия му живот през следващите години. Поради финансови затруднения той учи само до 3-ти клас в местното училище и след това започва да чиракува и изучава занаят – абаджийство и терзийство.

На 23-годишна възраст е вече известен абаджия, търгуващ с всички краища на Османската империя. В продължение на десет години живее извън българските земи – в Цариград, Измир, Анадола, Александрия и други градове из цялата територия на империята. Очевидно търговията му се е отдавала много, тъй като често се е случвало изведнъж да спечели много пари, които не след дълго обаче вече били изхарчени. По-късно споделя пред Стоян Заимов, че човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец.

Многото пътешествия помогнали на Бенковски да усвои и няколко чужди езика, като според някои той владеел цели седем – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Въпреки всички тези успехи в професионален план, Гавраил Хлътев така и не бил напълно удовлетворен от живота си. Мисълта за родния край, за тежкия живот, който живеели близките му в българските земи не му давала покой и в крайна сметка, в началото на 70-те години на XIX век, той решава да се включи активно в националноосвободителното движение на българите.

Паметникът в Копривщица, увековечаващ Хрърковатата чета
Паметникът в Копривщица, увековечаващ Хвърковатата чета

Така през 1875 година той заминава за Букурещ – центъра на българската революционна емиграция в Румъния. През същата година в Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да започне и българска въоръжена борба. Малка група, начело със Стоян Заимов, е натоварена да мине по море до Цариград и да убие султан Абдул Азис, както и да подпали цял Цариград, за да привлече вниманието на великите сили върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров. Гаврил заминава заедно с групата от 30-40 души, но потушаването по същото време на старозагорското въстание прави безпредметно опожаряването на Цариград. За да се завърне в Букурещ той получава паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Гаврил променя първото име на Георги и така завинаги остава в българската история като Георги Бенковски.

Качествата на Бенковски се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. След решенията взети от Гюргевския революционен комитет е предвидено българските земи да бъдат разделени на четири окръга. Най-активен от тях се оказва Четвъртият (Пловдивският), където главен апостол е Панайот Волов. Той обаче много правилно оценява качествата на младия Бенковски и на практика поверява ръководството в неговите ръце. Той се отблагодарява повече от добре – трескавата дейност на Бенковски в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Всичко това прави така, че когато Априлското въстание избухва преждевременно на 20-ти април, Панагюрският революционен окръг да бъде най-добре подготвеният и да даде най-голям отпор на турците.

Benkovski-cheta1В самия ход на въстаническите действия, Георги Бенковски се проявява като смел пълководец. След получаването на Кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие. В село Петрич тя влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в боя, сякаш разбрал историческата важност на епохата, сякаш предвидил своята роля в нея, сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт, изрича пророчески думите:

“Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”

След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските куршуми. По този начин си отива един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение.

Животът на героя съчетава всички качества, типични за онази отминала и струваща ни се толкова далечна епоха. Бенковски е човек на действието, не на думите, решителен и твърдо вярващ, че ако сами не си помогнем няма кой друг да го направи. С действията си в навечерието и хода на Априлското въстание той на практика показва, че е възможно човек да изостави сигурния живот в името на един висш и неразбиран от мнозина идеал…

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Георги Бенковски – Апостола на въстанието
4.6 от общо 61 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. Продължаваите в същият дух. Българите имат нужда от историята и своите герои, които дадоха живота си за нашата свобода.

Отговор