Октомврийска сутрин из безкрайните полета на Добруджа. Хиляди конници от Първа конна дивизия са строени за конна атака, а срещу тях са цяла руска кавалерийска дивизия, както и една румънска конна бригада. Двадесет български срещу 52 противникови ескадрона. Сърцата бият лудо. Сабите са извадени, молитвите са казани, всички очакват заповедта на своя генерал. „Атака!“ – гласи заповедта.

Вълнение като бурно море минава през редиците на кавалеристите. Победа или смърт – такава е съдбата на българския кавалерист. За пример на всички е командирът им- генерал-майор Иван Колев. Той яде от същата храна като тях. Спи на открито също като тях. С тях е във всеки бой. Бие се редом с конника, подофицера, ротмистъра. Той е начело на всички и днес. Ще ги води и днес. Към победа или смърт!

Сред героите от войните за национално Обединение има един, който заема особено място в сърцата на българите – генерал Иван Колев. Гръмките победи на неговата Първа конна дивизия, спартанското му поведение и преждевременната му смърт са го превърнали в легенда за признателните поколения българи. Много е говорено и писано за генерала, защитил Отечеството от всеки враг, имал нещастието да се изпречи на пътя му. Днес е време да ви разкажем за една малко позната, но знаменателна случка от кампанията в Добруджа през есента на 1916 година. Тя илюстрира силата на духа и командирските способности на родения в село Бановка, Бесарабия велик син на България. Тя е част от красивата приказка за бащата на българската конница, в която реалността и легендата са неразделни.

Денят е 24 октомври 1916 година. В битката при Кара Мурад през предния ден кавалеристите на генерал Колев са изковали голяма победа и продължават пътя си на север. Генералът, начело на основното конно ядро на дивизията се движи в посока на село Ташаул – кота 145 (Бериш Тепеси) – село Палас Мик, северозападно от Кюстенджа. Сутринта, около 10:30 изпратените напред конни разезди забелязват цяла руска конна дивизия и една румънска конна бригада, които се придвижват срещу българската кавалерия. Конник от разезда достига до конното ядро и докладва на генерал Колев – очите на генерала пламват. Офицерите от щаба му се споглеждат, предчувстват, че нещо велико ще се случи.

– Дайте Пирин! – извиква той.

Водят му неговия боен кон и той го възсяда. Българската конница е в дол, на 4 километра пред нея има хребет.

– Четвърти полк и конната батарея да настъпят към хребета и да надникнат зад него!

Начело на полка, в пълен кариер лети самият генерал Колев. Стигнали бързо хребета, пред конниците се разкрива страховита гледка – северно от село Малък Палаз в облак дим напредват хиляди руски и румънски кавалеристи.  На юг от селото в строй за атака са наредени българските конници. Гора от хиляди руски и румънски кавалерийски пики блести на слънцето. Най-близо до тази гора, съвсем спокоен стои генерал Колев.

Ген. Иван Колев

В моменти като този има само два избора – безславно отстъпление и позор или среща с противника и победа или смърт. Достойният син на България избира второто. Генерал Колев решава да приеме боя. Решението е да атакува противника в момента в който настъплението му спре. Заповедта е дадена, вълнение минава през конния строй на дивизията. Моралната сила и духът на генерала са непоклатими и несъкрушими. Вярата в неговите конници е безпределна.

Кавалерийските щандарти се развяват, звънът на хиляди саби оглася полето край Палас Мик. Сърцата на хиляди български мъже бият бурно. Те са тръгнали на бой за свободата на брата-роб и за Обединението на България. За някои от тях това е трета война. Бият се вече почти два месеца из Добруджа и не са побеждавани. Тежка е  участта на онези, които са посегнали на българската земя и са се срещнали с тях – срещу враговете на Отечеството яздят български мъже от стомана.

На върха на сабите си те носят справедливо възмездие за сторените престъпления. Те са готови да умрат, но да победят. И ето ги отново враговете – този път са много – цели 52 ескадрона. Съотношението е почти 1 към 3 в полза на противника. Страшно напрежение се чувства в редиците на кавалеристите. Погледът им търси генерал Колев – той е там, начело, най-близо до гората от пики, гордо изправен на коня си и с поглед, вперен в неприятеля. Нито мускул не трепва по лицето му. Мечтата му на кавалерист е осъществена – да срещне в бой с руската конница и да премери сили с нея.

Морално бит, уплашен от решението на генерал Колев командирът на руската кавалерийска дивизия дава заповед за отстъпление и заедно с румънските кавалеристи… просто обръщат конете и оставяйки ариергардни части се оттеглят на север към село Тари Верде. Над облаците прах, белязващи руското отстъпление, се вижда странно сияние. Слънцето сякаш поздравява младата българска конница и нейния командир. Бог помага на смелите.

Слънчевите лъчи играят по хилядите български саби, когато един мощен вик „ Ура!“, изтръгнат от хиляди гърла оглася полето. В атака се спускат кавалеристите, конната артилерия на Векилски изпраща поздрав на противника, картечните ескадрони откриват огън и помагат на настъплението.  След като са задържани известно време от ариергардните части, конниците преминават една блатиста река и в ранния следобед ядрото на Конната дивизия се построява край Палас Мик. Победата е спечелена.

Това е само един епизод от славната сага на Първа конна дивизия и нейния поход в Добруджа през 1916 година. Той показва колко много сила и какъв непобедим дух е водил нашия генерал Иван Колев, каква безпределна обич към неговите войници и към България са били негови морални стожери. Днес, почти сто години след смъртта на славния генерал, нека си припомним част от думите на офицерската му клетва, която той изрича като подпоручик от Трети конен полк:

„Заклех се: да обичам и да милея за своето Отечество, повече от себе си; да Му бъда честен служител и достоен син и да умра с готовност на бойното поле за защитата му от неприятеля. Моето Отечество е България, аз съм неин син и като такъв на мен лежи святата длъжност да си пожертвувам живота за нейното добро и за запазването й от враговете.“

Вярваме, че заветите на генерал Колев за безкористна и беззаветна обич към Отечеството и неговата служба в името на светлото и велико бъдеще на България и българския народ могат и  трябва да бъдат морална опора и пътеводна светлина за поколенията българи, за да участват те с ум, сърце и душа, по всеки възможен начин, в стопанското и духовното развитие на България. Тогава и само тогава ще можем да се наречем достойни българи и потомци на великите синове на Отечеството, какъвто безспорно е нашият герой генерал –  лейтенант Иван Колев.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Моралната сила на генерал Колев – битката при Палас Мик
4.6 от общо 101 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

5 КОМЕНТАРА

  1. Благодаря Ви , че Ви има!Дано повече от прекрасните Ви материали намерят място в учебниците по история на нашите деца и внуци! Бъдете здрави докато сте живи!

  2. Прекрасен материал, както винаги! Вместо учебниците по история в училище децата трябва да четат вашите материали, защото така биха се докоснали наистина до историята ни! Колко хубаво щеше да е да издадете ученик по история! Един такъв учебник би бил прекрасен! Благодаря ви, че не спирате да възкресявате паметта българска!
    Вечна слава на Героите!

Отговор