На 2 март 1354 г. районът бе поразен от земетресение, което разруши
стотици села и градове. Почти всяка постройка в Галиполи бе разрушена, което накара гръцките жители да го напуснат. В рамките на месец Сюлейман паша овладя района, бързо го укрепи и го насели с турски семейства от Анатолия, установявайки трайно присъствие на османците в Европа.
Този разказ на Йоан Кантакузин и разказва за един от ключовите моменти в историята на Османската империя – превземането на Галиполи. От спорадични грабителски набези, тя започва целенасочено и системно завладяване на Балканите. Тази
промяна принуждава съседните християнски държави, включително
България, да реагират решително.
След укрепването си на европейския бряг, османските сили се насочват към Адрианопол, а оттам и към Средец (София). Българският цар Иван Александър изпраща срещу тях своя първороден син Михаил IV Асен – действие, което отразява тежестта на ситуацията.
Михаил IV Асен е роден около 1324 г., вероятно в Ловеч. По това време баща му Иван Александър все още е деспот и управител на града. След битката при Велбъжд през 1330 г., в която загива цар Михаил III Шишман, трона наследява неговият син Иван Стефан. Управлението му обаче е краткотрайно – продължава едва осем месеца. През 1331 г.
властта преминава в ръцете на Иван Александър, което се оказва решаващо и за бъдещето на Михаил IV Асен. С възкачването на баща му на престола, Михаил става официален престолонаследник.
През лятото на същата година се провежда битката при Русокастро. След победата на българите, Иван Александър и византийският император Андроник III сключват мирен договор. Важен елемент от това споразумение е уговорката за бъдещ брак между
дъщерята на василевса – Мария (приела по-късно името Ирина), и престолонаследника Михаил IV Асен. Така, още в детска възраст, Михаил бива включен в голямата дипломатическа игра на Балканите. Както отбелязва византийският хронист Никифор Григора, през есента на 1338 г. Иван Александър изпраща пратеничество във Византия с молба за изпълнение на брачната уговорка. По неговите сведения, по това време Мария е на 9 години, а Михаил – на 15. Сватбата вероятно се състои през пролетта на 1339 г. в околностите на Адрианопол, в местността Комнинови ливади.
През следващите години липсват преки сведения за дейността на Михаил IV Асен. Вероятно той е подготвян за бъдещ управник и участва в административния живот на държавата. Неговото име обаче отново излиза на преден план през 1354–1355 г., когато османската заплаха става неизбежна.
Според анонимна българска хроника, между войските на Михаил и Сюлейман се разразява тежка битка при Ихтиман, непосредствено преди османците да достигнат до София. Противниковата армия наброявала около 20 000 души, докато българските сили – по-малобройни, но добре подготвени – били водени лично от престолонаследника.
…българите отново се събраха под водачеството на Михаила, синът на Александра. И настана голям бой; и убиха турците Михаила и погина
голямо множество българи.
Макар и с висока цена, тази битка осигурява временно отлагане на османското настъпление към българските земи за около две десетилетия. Поради това тя може да се разглежда като пирова победа, постигната с голяма жертва. Според Никифор Григора, Михаил IV Асен умира без наследници. Съпругата му, Ирина, се завръща във Византия. Но според Фондацията за средновековна генеалогия (FMG) в родословието на династията се появяват две имена – Алексий Асен и Андрей Асен – които биха могли да са негови синове. Алексий постъпва на византийска служба през 1371 г., а
Андрей е роден след 1355 г. Макар това да остава недоказано, хипотезата не може да бъде изцяло отхвърлена.
Макар и позабравен, Михаил IV Асен е герой, чиято саможертва заслужава памет. Неговото дело дава шанс на България да се съпротивлява още близо двадесет години.
Използвани източници:
Анонимна българска хроника
Йоан Кантакузин – Historiae, кн. IV.
Никифор Григора – История на византийските дела.
Foundation for Medieval Genealogy – Medieval Lands database.
Автор: Георги Узунов
