Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

В края на XIV в., докато Западна Европа е раздирана от сраженията на Стогодишната война, а Балканите горят в пламъците на османската експанзия, някои държави от Източна Европа все още са съхранили достатъчно сили за борба с мюсюлманските нашественици. Една от тях е Унгария, съумяла да запази военния си капацитет, поради относителната си отдалеченост от главните направления на османските завоевателни походи.

С надеждата да причисли към владенията на своята корона териториите на някогашните български царства, енергичният унгарски владетел Сигизмунд I провежда през 1396 г. мащабен кръстоносен поход срещу неукрепилите все още своите позиции на Балканите османци.

Начинанието обаче завършва с катастрофално фиаско, когато край Никопол – последната столица на Второто българско царство, кръстоносната армия е разгромена от мюсюлманските войски и голяма част от лидерите й загиват. Прекалената самоувереност на християнските военачалници довежда до гибел този първи сериозен опит за възпиране на османската инвазия в Европа.

Вероятно споменът за тази жестока загуба подтиква Сигизмунд, вече в качеството си на император на Свещената Римска империя, да учреди под своята егида през 1408 г. специална организация, участие в която взимат най-изявените противници на османците на Балканите и в Европа.

Този съюз остава в аналите на историята с названието, което никога не му бива дадено официално – Орденът на Дракона. Известен още като Societas Draconistarum или Обществото на драконитите, към него се присъединяват и много от наследниците на някога могъщите български, сръбски и албански владетелски династии.

Сред тях е и Фружин – син на последния търновски цар Иван Шишман. Някои от членовете на новата огранизация таят надежда тя да се окаже средство, чрез което да се сдобият с така нужните им ресурси и военна помощ за да продължат борбата срещу османците. За други, като Фружин, огромното влияние с което се ползва основателят на ордена – Сигизмунд, е последен шанс да си върнат изгубената земя на своите предци.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

За разлика от сродните си формирования от близкото минало, Орденът на Дракона се отличавал с една характерна особеност – неговите членове били тясно свързани с крал Сигизмунд като глава на Ордена и реално се явявали негови васали и продължители на унгарската политика на Балканите.

Имперските апетити на Сигизмунд едва ли са представлявали някаква тайна за членовете на Ордена, но вероятно са възприемали, като по-приемлива възможността да са банове (вицекрале) на католическия владетел на Балканите, отколкото да сменят изцяло религията си и да се надяват на съмнителната вероятност да имат същия властови статут при османците.

 

КАКВА Е СЪДБАТА НА ОРДЕНА НА ДРАКОНА И ИМА ЛИ КЛЮЧОВА РОЛЯ ФРУЖИН В НЕГО? ТОВА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ В ЕДНА ОТ ТЕМИТЕ НА НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕТО, ПОСВЕТЕН НА ЗАЛЕЗА НА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. ПОСЛЕДВАЙТЕ ТОЗИ АДРЕС ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ.

 

 

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Фружин и Орденът на Дракона
4.2 от общо 25 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор