”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!
България е перфектното място за туризъм, защото разнообразието от туристически дестинации, с които държавата ни разполага, е смайващо голям предвид малката ни площ. Ако досега сме ви срещали предимно с възхитителните природни забележителности, древни постройки или манастири средища на българската духовна култура, то днес ще ви покажем друго лице на родния туризъм. То е жив спомен от културния бум в следосвобожденския период на страната, когато за изключително кратко време отбелязваме значителен напредък в развитието си. Именно от това време датират множество сгради с огромна архитектурна и естетическа стойност. Образец за подобна напредничавост и усет към финото и красивото е величественият Евксиноград. Този дворец по пищност и изтънченост не отстъпва на турския Долмабахче и на други големи европейски дворци. Отворен е за посещения и е перфектният избор, ако искате да излезете от класическата представа за екскурзия в България.
Нека започнем с кратка предистория на местността, на която понастоящем лежи резиденцията. Още през XIV в. областта около Варна е била изключително атрактивна за целите на морската търговия и поради тази причина е обект на многобройни опити за преговори от страна на Венеция и Генуа. Първа Венеция успява да сключи търговско споразумение с българската държава и множество венециански търговци се заселват в рамките на Варна. Генуа, от своя страна, която по-късно установява търговски отношения с България, бива принудена да изгради своите пристанища и квартали извън периметрите на града. Мястото, където се заселват генуазците, е наречено Кастрици. Това е днешната територия на курорта „Св. Константин“ – мястото, върху което се намира дворецът Евксиноград.
Тези земи благодарение на своите големи природни богатства и зараждащия се активен търговски живот се превръщат в средище на културно и духовно развитие и бързо стават атрактивна за пришълци от близките области. Активното развитие трае до началото на турското нашествие по нашите земи през XV век. Тогава търговците напускат този район. През вековете на турското иго натрупаните материални богатства са унищожени, а духовенството – строго преследвано.
След Освобождението княз Александър I Батенберг пристига във Варна и през 1880 г. избира морската столица за мястото, където да построи лятната резиденция. През това време князът пребивава в близкия манастир „Св. Димитър“ и работи върху споразумението за придобиване на земя, върху която да бъде изграден дворецът. По време на тези преговори държавният глава става свидетел на враждите между гръцкото и българското съсловие в областта. През 1882 г. се стига до решението манастирът „Св. Димитър“ да бъде отстъпен за построяването на палата, а князът, от своя страна, предоставя дарение от 50 000 франка на гръцката община, в чиято собственост до този момент се намира манастирът. След закупуването на още земя в околността започва изграждането на новата княжеска лятна резиденция, известна под името Сандрово. Това название идва от галеното име Сандро, с което е бил известен князът. По-късно през 1893 г. палатът е прекръстен от княгина Мария-Луиза на Евксиноград.
Изграждането на парка в резиденцията, който заема по-голямата част от днешната й площ, започва през 1888 г. Проектите по него са извършени с активното участие на специалисти от Франция и Чехия. Материали за изграждането му пък са внесени от Марсилия, Цариград, Унгария и Италия. Растителните видове в парка наброяват над 300, като между тях има ела, кедър, кипарис, либоцедрус, роза, рододендрон, азалия, червен дъб, атлантически кедър и секвоя. Заради това разнообразие от растения не е изненадващо, че през 1921 г. паркът е обявен за ботаническа градина. След това той претърпява няколко разширения и подобрения, а през 1992 г. е обявен за паметник на градинското парково изкуство.
Освен със забележителните си архитектура и градини дворецът впечатлява и със своите богати изби. Регионът около палата отдавна е известен с прелестните си лозя, затова е било съвсем естествено княз Фердинанд, познавач на добрите вина, да изяви интерес към винопроизводствения потенциал на местността. Чрез внимателен контрол от страна на княза и лозарите, отговорни за процеса на производството, избата на Евксиноград се превръща във втора по важност за страната и спечелва множество награди, свидетелство за качеството на продуктите и високата компетентност на работещия екип.
Днес палатът е отворено място за отдих за всеки, който има желание да се потопи в това изживяване. Посещението на двореца може да се превърне в удоволствие за ценителите на красотата, спокойствието и доброто вино. В резиденцията целогодишно се организират групови туристически обиколки, които могат да бъдат придружени с приятна вечеря в ресторанта към зданието и посещение на богатите дворцови изби. Определено добро място за отдих за ценители!
