Планирайки поредното пътуване за почивните дни, често насочваме вниманието си единствено към популярните за страната ни дестинации, като така рискуваме да не посетим редица непознати кътчета, които биха ни пленили със своето очарование. Неотдавна екипът ни имаше възможността да посети именно едно от тях – Етрополския манастир „Света троица“.
Местоположение
Сгушен в подножието на старопланинския Черни връх и намиращ се едва на 5 километра от Етрополе, манастирът е удобен за посещение от най-вече от софиянци, тъй като от столицата го дели едва един час. Пътят до манастира е изключително живописен, но съветваме водачите да шофират с особено внимание, тъй като в определени участъци той е тесен и необезопасен. За любителите на планинския туризъм пък препоръчваме да използват транспорт до Етрополе, а оттам да поемат по екопътека „Свети Атанас“, по която само след час, прекаран в любуване на природата, ще бъдат пред портите на манастира.
История
По подобие на други духовни центрове у нас, отпечатък в историята на Етрополския манастир е оставила личността на св. Иван Рилски. Преданието разказва за заселването на монаха в региона към края на IX в. Малко след това обаче светецът отишъл в Рила, тъй като близкото село нарушавало усамотението му. Две столетия по-късно (1158 година) на това свято място местните жители решили да издигнат манастир.
През годините на османското иго, Етрополският манастир е най-значимият книжовен и просветен център в северната част на българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. В скрипторията на манастира работят краснописци, преводачи и художници, които неминуемо допринасят за съхраняването на християнската вяра и българската идентичност. Любопитен факт е, че в иконописното ателие на манастира е съхранена първата българска икона, подписана от автор – храмовата икона „Св. Троица”, рисувана от даскал Недялко през 1598 година. Днес тя обаче се съхранява в София.
И друга важна личност за българската история е свързана със светата обител. През 1870 година тук Васил Левски създава Етрополския таен революционен комитет, а и до днес е запазено скривалището на Апостола.
Архитектура
Етрополският манастир е известен още с името „Варовитец“ заради варовиковия камък, с който е изградена манастирската църква. Жилищните сгради са построени през 1833 година, а впоследствие са реставрирани. Манастирската църква „Св. Троица“ е построена през 1858 година от брациговския майстор Иван Боянин.
През 1907 година Петьо Ганин от Казанлък рисува стенописите в църквата. Точно пък век по-късно, през 2007 година, в манастира започва цялостен ремонт и реставрация на храма. Стенописите са по проект на доц. Ангелов – преподавател във Великотърновския университет.
Забележителности в региона
Всеки посетил Етрополския манастир ще изрази колебание кое го е пленило повече – самата света обител или неописуемо красивата природа в околността. Доказателство за това ще намерите веднага щом отворите малка дървена вратичка, намираща се зад храма. След 5 минути ще се озовете под самото олицетворение на съвършенството – водопада „Варовитец“. Макар височината му да не е внушителна, този оазис несъмнено ще Ви откъсне от околния свят и ще Ви накара да се върнете отново. Същото важи и за уникалните скални образувания „Куклите“ и „Червена стена“, намиращи се в непосредствена близост. В случай, че сте склонни да отделите повече от няколко часа на тези райски местенца, несъмнено посетете и останалите живописни дестинации от региона – Тетевен, Рибарица и Гложенския манастир.
Не забравяйте да отделите и време за обяд в централната част в Етрополе, където ще бъдете приятно изненадани от комбинацията на добре съхранени и автентично реставрирани възрожденски постройки. Препоръчваме Ви да посетите историческия музей и „Арнаудовата къща“, а около 12 часа се постарайте да откриете тривековната часовникова кула, която вместо звън всеки ден изпълнява старата градска песен „Притихнали двори“. Петте църкви на Етрополе пък също могат да Ви предложат уединение в градската среда, а любопитен факт е, че разположението им е замислено да образува кръст, когато бъде погледнато от някой от околните хълмове.
