”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации.
Т
оплото време навън самó предизвиква у нас асоциации за почивка на морето. Тъй като за плаж обаче сякаш е още малко рано, ние ви предлагаме друг вид почивка по Черноморието – посещение на Балчишкия дворец!
Историята на двореца започва в началото на миналия век. След Междусъюзническата война Румъния нарушава Петербургския протокол и напада България. Така северната ни съседка завладява териториите на Южна Добруджа чак до Балчик. Много румънски интелектуалци започват да закупуват имоти около Балчик, а кралицата Мария Единбургска остава очарована от прелестната природа на новозавладените земи и при свое посещение при приятели в морския град решава именно тук да построи своя лятна резиденция. Това решение, подтикнато от атрактивността на региона, има и своята важна стратегическа стойност. Чрез построяването на резиденцията и заселването на мястото кралицата установява своето присъствие в българските земи.
Въпреки прагматичната страна на действията си, Мария Единбургска явно дълбоко зачита природните дадености на балчишката местност, защото едно от най-големите условия на кралицата е бъдещата постройка по никакъв начин да не наруши естествената красота на пейзажа, а напротив – да го допълни и да се слее с него.
Така се започва строителството на комплекса през 1924г. Главни архитекти са двама италианци на име Америго и Аугустино. За резиденцията те избират да запазят типичните за региона червени покриви, но обогатяват цялостния строеж с архитектурни влияния от различни стилове – български, византийски, мавритански, арабски и други. На територията на комплекса те също така изграждат различни параклиси, чешми и помощни постройки, като украсяват целия ансамбъл с множество паркове и градини, както и два водопада. За да покровителства над комплекса, е издигната статуята на Св. Мартин, който е смятан за патрон на румънското кралско семейство.
След като през 1940 г. цар Борис III успява да върне Южна Добруджа в българските територии по силата на Крайовския договор започва и активното обогатяване на комплекса от страна на българските дейци. Така през 1955г. е създадена една от най-големите забележителности на резиденцията и до днес – ботаническата градина. Тя се разпростира на площ от 194дка и е изготвена по проект на акад. Даки Йорданов ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Градината впечатлява, както със своята красота, така и със своето невероятно разнообразие от екзотични растителни видове. Изключително богат е наборът от кактусови растения, с които разполага градината, но също така могат да се срещнат и различни дървета, като се започне от плодовите – папая, лимон, смокиня, райска ябълка, банан – и се стигне до каучуково дърво и секвоя. Има и богато разнообразие от лалета, магнолии, папрати и лиани. Една същинска растителна приказка!
Сред цялата тази райска красота можете да намерите спокойствието, което търсите за следващата си почивка. Нищо чудно, че именно тук и самата създателка на комплекса кралицата Мария Единбургска решава да намери вечния мир, като изявява желание, след като почине, сърцето й да бъде поставено в златно ковчеже в дворцовия параклис, но по-късно то бива върнато обратно на румънска територия. Макар и откъснато от любимото й място, нейното сърце винаги ще бъде част от красивия балчишки дворец, а сме сигурни, че само с едно посещение и вашето ще остане там завинаги!
