Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Благодарение на нашите приятели от “Наследството на България” в бъдеще ще можете да се насладите на изключително интересни материали, свързани с история, легенди, предания и фолклор. Подходът на авторите на новия сайт ни накара да им предложим да имат собствена рубрика при нас. Силно ви препоръчваме да посетите http://bgnasledstvo.org.

113_1_1383158829

Пещерата „Дяволска воденица“ е една от малките и неизвестни за повечето хора пещери. Тя се намира в село Кунино, община Роман. Дължината й е 16 метра. В следващите редове ще научите една от многото легенди, свързани с нея.

Крали Марко беше прочут по цялата земя като добър и силен юнак, като защитник на бедните и слабите люде. Завидя му дяволът за голямата слава и реши да го погуби с хитрост. Започна да ходи по петите му. Вече от дълго време го дебнеше, когато в един слънчев ден Крали Марко спря да почине край скалата до „Узана“, в Габровския край. Отседла коня си Шарколия и го пусна да пасе на близката поляна. Скоро умората и топлината приспаха юнака.

Коварният дявол това и чакаше. Приближи се тихичко до заспалия и взема седлото на коня. Бързо започна да набива гвоздеи в него. Ковеше той и злобно се подсмихваше при мисълта какво ще се случи след малко. Дори започна да си говори на глас:

— Ще се събуди Марко и ще метне това седло на коня. Хи-хи-хи! После ще го яхне и гвоздеите ще се забият в гърба му. Хи-хи-хи! Тогава животното ще се подплаши и ще хвърли ездача си върху скалите.

Но умният кон Шарколия забеляза подлите действия на дявола. Тихичко се доближи до господаря си и го облиза по лицето. Събуди се Крали Марко и видя дявола. Скочи и го хвана. После го върза добре и го подкара пред коня си през гъстата гора. Вървеше дяволът, препъваше се, падаше, ставаше, плачеше и се молеше:

Днес, за първи път от две десетилетия, изданието излиза на литературния пазар, с което забравената история на тази достойна българка получава шанса да бъде разказана отново.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

— Пусни ме, побратиме Марко! Не съм искал зло да ти сторя. С тези гвоздеи конят ти щеше да лети като хала и ти щеше да се прочуеш още повече. Щеше да станеш юнак над юнаците по целия свят.

— Какъв побратим съм ти аз? — отговаряше му Крали Марко. — Ако искаш да знаеш моят кон не разбира от гвоздеи и от камшик, а от добра дума. Само ти разбираш от зло. Ето защо сега и аз ще ти отвърна така. Ще каля сабята си в твоята мръсна дяволска кръв. Тогава тя ще стане най-острата и най-здравата сабя на света.

— Моля ти се, Марко Кралевити, пусни ме! Няма вече да правя злини на хората! Кълна ти се, че от сега нататък ще стана по-добър и от ангел, по-кротък и от гълъбица.

Нали беше с добро сърце, Крали Марко съжали дявола и му пощади живота. Заведе го с вързани очи в близката голяма пещера, която му служеше и за воденица. Впрегна дявола в колелото да го върти ден и нощ вместо водата, за да изкупува безбройните си грехове.

От тогава тази пещера носи името „Дяволската воденица“.

бел. ред. – Реално съществуващата историческа личност Марко Мърнявчевич (Крали Марко) не се доближава по никакъв начин до изградения й от фолклора образ. Легендите и преданията са неизменна част от историята и от бита на българите в продължение на векове. Именно заради това „Българска история“ отрежда специално място за тях в съдържанието на сайта.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Легендата за „Дяволската воденица“
4.9 от общо 13 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор