Легендата за „Дяволската воденица“

0
1079

Благодарение на нашите приятели от “Наследството на България” в бъдеще ще можете да се насладите на изключително интересни материали, свързани с история, легенди, предания и фолклор. Подходът на авторите на новия сайт ни накара да им предложим да имат собствена рубрика при нас. Силно ви препоръчваме да посетите http://bgnasledstvo.org.

113_1_1383158829

Пещерата „Дяволска воденица“ е една от малките и неизвестни за повечето хора пещери. Тя се намира в село Кунино, община Роман. Дължината й е 16 метра. В следващите редове ще научите една от многото легенди, свързани с нея.

Крали Марко беше прочут по цялата земя като добър и силен юнак, като защитник на бедните и слабите люде. Завидя му дяволът за голямата слава и реши да го погуби с хитрост. Започна да ходи по петите му. Вече от дълго време го дебнеше, когато в един слънчев ден Крали Марко спря да почине край скалата до „Узана“, в Габровския край. Отседла коня си Шарколия и го пусна да пасе на близката поляна. Скоро умората и топлината приспаха юнака.

Коварният дявол това и чакаше. Приближи се тихичко до заспалия и взема седлото на коня. Бързо започна да набива гвоздеи в него. Ковеше той и злобно се подсмихваше при мисълта какво ще се случи след малко. Дори започна да си говори на глас:

— Ще се събуди Марко и ще метне това седло на коня. Хи-хи-хи! После ще го яхне и гвоздеите ще се забият в гърба му. Хи-хи-хи! Тогава животното ще се подплаши и ще хвърли ездача си върху скалите.

Но умният кон Шарколия забеляза подлите действия на дявола. Тихичко се доближи до господаря си и го облиза по лицето. Събуди се Крали Марко и видя дявола. Скочи и го хвана. После го върза добре и го подкара пред коня си през гъстата гора. Вървеше дяволът, препъваше се, падаше, ставаше, плачеше и се молеше:

— Пусни ме, побратиме Марко! Не съм искал зло да ти сторя. С тези гвоздеи конят ти щеше да лети като хала и ти щеше да се прочуеш още повече. Щеше да станеш юнак над юнаците по целия свят.

— Какъв побратим съм ти аз? — отговаряше му Крали Марко. — Ако искаш да знаеш моят кон не разбира от гвоздеи и от камшик, а от добра дума. Само ти разбираш от зло. Ето защо сега и аз ще ти отвърна така. Ще каля сабята си в твоята мръсна дяволска кръв. Тогава тя ще стане най-острата и най-здравата сабя на света.

— Моля ти се, Марко Кралевити, пусни ме! Няма вече да правя злини на хората! Кълна ти се, че от сега нататък ще стана по-добър и от ангел, по-кротък и от гълъбица.

Нали беше с добро сърце, Крали Марко съжали дявола и му пощади живота. Заведе го с вързани очи в близката голяма пещера, която му служеше и за воденица. Впрегна дявола в колелото да го върти ден и нощ вместо водата, за да изкупува безбройните си грехове.

От тогава тази пещера носи името „Дяволската воденица“.

бел. ред. – Реално съществуващата историческа личност Марко Мърнявчевич (Крали Марко) не се доближава по никакъв начин до изградения й от фолклора образ. Легендите и преданията са неизменна част от историята и от бита на българите в продължение на векове. Именно заради това „Българска история“ отрежда специално място за тях в съдържанието на сайта.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Легендата за „Дяволската воденица“
4.9 от общо 13 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор