Ако цялата благодарност, която излекуваните деца и техните родители изпитват към Димитър Пасков и всички благословии, отправени към него, можеха да надвият природните закони, то лечителят им щеше да живее вечно. Не бихме сбъркали, ако освен „лечител“ наречем фармаколога „спасител“ и „избавител“. Пасков успява да отърве хиляди деца по целия свят от един кошмар. А какво по-благородно дело може да извърши един човек от облекчаването на детското страдание!?  

Полиомиелитът или казано на разбираем език – детският паралич, е един от бичовете на миналото столетие, съсипал живота на не едно или две семейства. Българинът от Беломорска Тракия дава надежда на всички тези хора от целия свят, след като осъществява един от най-големите пробиви в българската фармакология, извличайки алкалоида нивалин от блатното кокиче. Основната съставка на нивалина е галатамин, който се изолира от грудките на кокичетата. Така цветето с упойващо приятен аромат вече не е единствено предвестник на пролетта и новия живот в природата. То се превръща в предвестник на надеждата за нов живот на парализираните хора. Приложение на нивалина далеч не се ограничава само с детския паралич, а с времето то даже се разширява. Днес Нивалинът е жадуван цяр за болни от алцхаймерова деменция, прогресивна мускулна дистрофия, миопатия, стомашно-чревни проблеми, ишиас, неврит  и церебрална парализа.

Димитър Пасков
Димитър Пасков

Откривателят на тази ценна съставка Димитър Пасков е роден в село Горно Броди край Сяр (Гърция) на 18 октомври 1914 година. Завършва средното си образование в красивия Асеновград през 1934, а през 1940 година се дипломира в Медицинския университет в София. През Втората световна война Пасков се включва като лекар на 27-ми Чепински полк. На фронта е определян като „общ любимец на войници и офицери, влизащ в положението на всекиго и имащ добра дума за всеки.“ След това специализира в Ленинград, където под зоркото око на някои от най-бележитите учени за времето си са направени първите изследвания на нивалина.

От 1961 година оглавява катедрата по фармакология към столичния Медицински университет, където прави великото си откритие. 1961 е и годината, в която Пасков получава титлата професор. Той се превръща в легенда за колегите си и е неин ръководител до самото си пенсиониране през 1977 година. През тези години д-р Пасков полага основите на българската фармакологична академична школа. Всеотдайността към науката на Пасков е пословична в катедрата, а за любовта към работата с младите професорът все още  e пример за сътрудниците в нея.

Церителят изобретява над 20 разновидности лекарства през кариерата си и участва в над 35 заявки за патенти, а безспорният нюх и изобретателски гений, които той притежава са комбинирани с едно необходимо условие, за да може те да се материализират на практика. Любовта към билките, чийто изявен  познавач е професорът, е фактора, който в комбинация с пословичното неуморно трудолюбие на Пасков, дава на неговия талант реални измерения. Той с гордост споделя на свои приятели, че билковото богатство на България отстъпва само на хималайските чудодейни растения в Непал. Детайлното познаване на билките лекарят дължи на интереса си към народната медицина и срещите си с много народни лечители. Без това знание нивалинът може би все още щеше да бъде непознат…

Както при повечето гениални открития и при това витаят истории, които включват случайността в уравнението на успеха. В конкретния случай д-р Пасков лекува болно от детски паралич момиче, което по погрешка изпива водата от ваза, която до преди малко е била пълна с кокичета. След това той забелязва подобрение в състоянието на момичето, като по този начин лекарят се убеждава в чудотворното действие на красивото малко цвете, което няколко десетилетия по-късно вече е застрашено от изчезване в България.

Проф. Д. Пасков (в средата) с проф. д-р Н. Бояджиева (вляво) и н.с. маг. фарм. П. Нинова (вдясно)
Проф. Д. Пасков (в средата) с проф. д-р Н. Бояджиева (вляво) и н.с. маг. фарм. П. Нинова (вдясно)

Забележително е, че всичко свързано с лекарството е чисто българско, включително и суровината, правеща  световното признание още по-ценно за нас. Първият интерес от чужбина проявява университетът в  Болоня през 1962 година – издава първия труд на българина на тема: „Фармакология и клинично приложение на нивалина“. Малко след това Пасков издава монография, в която подробно описва всичко около своето откритие, която е преведена на италиански и руски език. Дълги години след това тя служи като образцов учебник по експериментална фармакология.

Нивалинът, също като научните трудове на откривателя си, се радва на завидно дълголетие – вече 60 години лекарството се задържа на пазара, ставайки свидетел на бързия възход и още по-бързото падение на множество други медикаменти, повечето от които вече са забравени. Безценното откритие на българския фармаколог му носи Оскар за наука в Неапол през 1961 година. Същата награда само че в областта на техниката през същата година печели Юрий Гагарин. Д-р Пасков е носител на международната награда Еми. Едва ли има по-подходяща личност от любителя на билките, който да получи награда за наука, кръстена на билковия празник. Най-голямата награда за него със сигурност е благодарността, която изцерените изпитват към него. В медиите дори се появява информация за момиче, кръстено от родителите си Нивалина.

След като осигурява пълноценен живот на толкова много хора от цял свят, професор Пасков напуска този свят през 1986 година, изпълнил и преизпълнил мисията си тук. Признателните хора го изпращат за последен път, а погребението му оставя море от кокичета. Малките нежни цветя, чиято неподозирана сила лечителят открива за света.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Димитър Пасков – българинът, който откри чудотворната сила на кокичето
4.4 от общо 31 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

Остави коментар