На 8 ноември отбелязваме Деня на Западните покрайнини, дата на която си спомняме за трагичната съдба на онези наши сънародници от Царибродско, Босилеградско, Кулско, Трънско и Струмишко, чието откъсване от родината става възможно с разпоредбите на Ньойския договор. По този повод споделяме с вас официална покана от Граждански комитет „Западни покрайнини“ за провеждане на конференция, посветена на темата.

На 8 ноември в България се отбелязва Деня на Западните покрайнини в знак на солидарност и протест срещу окупацията от страна на Сръбско-Хърватско-Словенскатата държава на българските области Струмишко, Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско, предвидено в клаузите на Ньойския диктат, но извършено без санкцията на международната гранична комисия. Окупацията, извършена точно на 7 и 8 ноември 1920 година, има своето важно символично значение като форма на реванш от страна на Югославската държава за уникалната победа на нашата войска при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г.

След окупацията на Западните покрайнини жените 3 години носят черни забрадки, което се превръща в официален символ на протест срещу жестокото разделение на българското население. По този повод Гражданския комитет „Западни покрайнини“, многобройни обществени, културни и землячески организации, както и наши сънародници от Западните покрайнини отбелязват тази дата като ден на скръб от разкъсването на част от нашия народ, която е осъдена да заплати наказанието срещу България извършено чрез фалшификации и манипулации в Ньой през 1919 г.

Преди 95 години на тази дата в София представители на бежанските дружества от Западните покрайнини учредяват Върховния комитет „Западни покрайнини“, на който избират за свой представител големия български интелектуалец, поет и преводач, преподавателят в Софийския университет Емануил Попдимитров от село Груинци, Босилеградско. Комитетът издава вестник „Западни покрайнини“, извършва огромна хуманитарна дейност по настаняване и подпомагане на прииждащите бежанци от окупираните територии. Наред с това Комитетът поставя пред българското общество тежките проблеми с жестоката асимилация и терор, осъществяван върху западнопокрайнското население от югославските власти. Въз основа на тази обществена дейност и с помощта на нашето общество Емануил Попдимитров развива значителна международна дейност, с която се признава статута и правата на българите в Кралство Югославия в Обществото на народите.

И до днес западнопокрайнското население, което живее днес в Република Сърбия, е подложено на различни форми на етническа, културна и религиозна асимилация и дискриминация, икономическо и социално разорение, принудителна миграция вследствие на продължаващия дискриминационен политически модел спрямо нашите сънародници, въпреки многократните официални заявления и декларации на българското и сръбското правителство да се ангажират с решаването на тежкото положение на нашите сънародници в Сърбия.

По повод на 99-тата годишнина от окупацията, Гражданския комитет „Западни покрайнини“ организира конференция, която е под надслов „100 години от Ньойския диктат и съдбата на нашите сънародници в Западните покрайнини“. На този форум ще участват обществени дейци, учени, експерти, наши сънародници от Западните покрайнини, представители на обществени организации, младежи и студенти. Конференцията ще се проведе в София на 8 ноември от 10 ч. на ул. „Гургулят“ 1.

Проф. Лозан Митев

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Покана: Отбелязване Деня на Западните покрайнини
4.4 от общо 7 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор