В годините преди Втората световна война радиото се утвърждава като най-сериозната и авторитетна медия, чрез която българите се информират ежедневно за ставащото в страната и по света. Какво обаче точно са слушали в Царство България в навечерието на Втората световна война и какъв профил е имала тогавашната радиопрограма?
За начало на българското радио може да се посочи 6 април 1927 година, когато е приет Закон за радиото, състоящ се от 9 члена. Три години по-късно група интелектуалци и общественици като проф. Асен Златаров, Елин Пелин, ген. Велизар Лазаров, Стефан Янчулев и Димо Казасов инициират създаването на кооперация „Родно радио“, която получава концесия за радиоразпръскването в България. През юни започват излъчванията в часовете между 18,00 и 20,00 на вълна 329 м.
Новият етап в развитието на радиото настъпва на 24 март 1934 година, когато е открит Софийския национален предавател в Добруджанския квартал. Той получава официалното название Радио София и именно тогава започва създаването на програмна схема. Излъчват се новини и оригинална музика, като радиото минава под опеката на Дирекцията за обществена обнова (по своята същност Дирекция на печата по време на управлението на „Звено“). Взето е решение свободните от представления артисти от Народния театър да бъдат включени в новосъздаденото предаване „Час за България“.
Постепенно се оформят три блока – сутрешен, обеден и вечерен. Освен прякото предаване на неделната литургия от храма „Св. Александър Невски“ са създадени Час за селото, Детски радиочас и др. Радиото разширява своята дейност и през 1936 година са открити регионални станции във Варна и Стара Загора. Програмната дейност добива завършен вид със създаването на пет отдела:
– Музикален (със секции Обикновена и класическа музика, Народна музика, Забавна и танцова музика).
– Образователно-възпитателен (секции Драма, литература и изкуство, Популярна наука и Битова, религиозна и здравна просвета).
–Професионално-стопански (секции Земеделско стопанство, Индустрия и занаяти – професионални организации, Търговия – производство и пазари).
– Информационен (разделен на Информация (външна информация – осведомителна служба и международни връзки и вътрешна информация), Предавания вън от студиото и Радиовестник – говорящ вестник).
– Пропаганден (състои се от Вътрешна пропаганда (самобитна култура, държавни и обществени мероприятия, идейно-пропагандни връзки между културни и стопански организации и държавна отбрана) и Външна пропаганда (национална пропаганда, износ – предмети за износ и пазари и туризъм – планинарство, старини, бани и курорти).
В новинарски порядък се отразяват всички важни обществени събития – откриване на сесиите на Народното събрание, Тронните слова на цар Борис III, тегленето на тиражите на Държавната лотария и др. Традиционната коментарна рубрика носи названието „Радиопост“, но през 1940 година е заменена от „Прегледа на събитията, новини.“
Радиото не забравя и своите образователни функции. Най-често срещаната форма на предаванията е беседата. Тя е с продължителност до 25-30 минути и е посветена на различна обществена или културна тема. Разширената им форма са сказките, които продължават между 30 и 60 минути. Известни лектори в този период са Симеон Андреев (литература), Иван Дуйчев и Александър Бурмов (история), д-р Захари Захариев (хигиена), Георги Караиванов (спорт) и др.
Основният дял от програмата обаче се заема от музиката – около 2/3. Към 1942 година радиото разполага с 15 000 плочи, от които 3700 са симфонична, 3000 – забавна, 2200 – танцова, 1400 – камерна музика, 300 са оперети, а 15 съдържат източноправославни песнопения. Своите традиции отпреди войната има и радиотеатъра, като първата подобна пиеса е „Крилата помощ“ (в оригинал „Великденска вечер“) на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев, излъчена през 1938 година от Радио Варна. Път си проправя и рекламата, която обикновено е в стихотворна форма. Такъв е случая с песничката за вълнените килими на фабрика „Кирил“:
„Гордост е да имаш днес
вълнени пътеки,
фино изработени
от „Кирил“ – Варна.
Новодомци, тук пред вас
би твърдял дори Тарзан,
че в тези времена
всеки дом става рай
само ако е постлан
с вълнен килим…“
Всички тези данни могат да бъдат обобщени с програмата на Радио София за 1940 година:
Делник
Сутрин
6,45 Марш. Ободрителни думи.
6,50 Радиогимнастика
7,05 Маршове
7,15 Точно време. Новини
7,30 Народна музика
7,40 Забавен концерт
7,55 Църковен календар. Домакински съвети
8,00 Забавен концерт
8,15 Край
Обед
12,00 Оперети
12,30 Слово
12,45 Забавна музика
13,12 Радиопост
13,15 Художествена музика
13,50 Забавна музика
14,15 Реклами и музика
14,30 Край
Вечер
18,30 Час за селото
18,45 Сказка
19,00 Забавна музика
19,35 Сказка
19,50 Концерт
20,30 Точно време. Исторически календар. Новини. Времето
20,50, 21,00, 21,30, 22,00 Реклами и концерти
22,35 Седмичен преглед на събитията на немски език
23,05 Танцова музика
23,30 Край
Неделя
Сутрин
7,00 Маршове
7,10 Лека музика
7,30 Народна музика
8,00 Ободрителни думи
8,15 Забавна музика
8,45 Пауза
9,00 Литургия (пряко)
Обед
11,30 Празничен концерт
12,40 Слово
12,55 Народна музика
13,30 Точно време. Новини
13,50 Забавна музика
14,20 Реклами
15,00 Край
Вечер
17,00 Забавна музика
18,00 Час за селото
19,00 Час за детето
20,00 Филмова музика
20,30 Точно време. Исторически календар. Новини. Времето
20,50 Забавна музика
21,30 Художествена музика
22,00 Забавна музика
22,15 Реклами
22,45 Новини
22,55 Танцова музика
23,30 Край
Както е видимо, радиослушателите в Царство България в никакъв случай не са скучаели, но с идването на Втората световна война дневния ред на обществото изцяло се променя и цялата програма бива подчинена на политическата обстановка в страната и Европа.
