Стенна карта „България – моята родина“

Скъпи приятели,
Вярваме, че всички ние сме родени на една необикновена земя, наситена с красота, прелест и величие. Земя, съхраняваща хилядолетна история, която не бива да бъде забравяна. „Опознай родината си, за да я обикнеш” е казал Щастливеца. Следвайки завета му, ние създадохме стенната карта „България – моята родина”, представяща 60 природни и архитектурни обекта. Изобразени на нея са както древни крепости, напомнящи за средновековния блясък на България, спиращи дъха гледки, сякаш дело на най-талантливия художник, така и величествени монументи и тайнствени манастири, изиграли роля за съхраняването на българския дух.

Стенната карта може да поръчате тук, а в настоящата страница може да се запознаете с всеки един от обектите, включени в нея.

 

Археологически резерват „Абритус“

Разположен на площ от 1000 декара и съхраняващ останките на древния римски град Абритус, едноименният археологическият резерват е една от най-големите забележителности, с които се гордее община Разград. Абритус е основан в края на І век н.е. като римски военен лагер върху руините на старо тракийско селище. Той се е разраснал до един от най-големите градски центрове в Долна Мизия – римската провинция, разположена на територията на днешна Северна България. В резервата е уреден и археологически музей, в който са експонирани някои от намерените при разкопки в района предмети. Сред най-големите гордости на комплекса е откритото златно монетно съкровище от V век, което е най-голямото в страната.

 

Архитектурно-етнографски комплекс „Етъра”

Архитектурно-етнографският комплекс „Етър“ е първият по рода си музей в България, който представлява възстановка на българския бит, култура и занаятчийство от началото на XIX век. Създаден е през 1964 година в близост до град Габрово. На територията му има 50 обекта, сред които и единствената в България колекция от технически съоръжения, задвижвани от вода – валявици, воденици, тепавица. Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода – реставрация на обекти, заварени на терена, пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания. Всичко това прави възможно крайният резултат да е изключително автентичен и неусетно да пренася всеки един от посетителите в епохата на Българското възраждане.

 

Архитектурно-исторически резерват Стария град – Пловдив

Огромен принос за съвременния облик на Пловдив имат римляните. Наследство, което те оставят е огромно – павираните улици, масивните крепостни стени и множество сгради. Най-интригуващите останки от времето на римското управление са: красивият и добре запазен Античен театър, който и до днес впечатлява с размерите си, Римският стадион и Античният форум.  Периодът на Възраждането е най-благоприятен и за Пловдив, тъй като е „обсипан” с красиви и изрисувани с невероятни орнаменти къщи, собственост на заможни търговци. Шедьоври не само отвън, но и отвътре са къща Недкович, къщата на Степан Хиндлиян, Балабановата къща, Куюмджиевата къща и къщата на Христо Данов.

 

Архитектурно-музеен резерват „Царевец”

Крепостта Царевец е място, което съчетава в себе си по един необикновен начин славата и трагизма на българската история. Днес тя е сред най-посещаваните български дестинации от хиляди родни и чуждестранни туристи. Това никак не е незаслужено – в продължение на два века столицата Търновград, наричана от съвременници „Царица на градовете”, е центърът, в който се решават най-значимите за държавата въпроси от политическо, религиозно и културно естество. Именно хълмът Царевец се превръща в нейно главно укрепление. Днес автентично запазените постройки в съчетение с реставрираните такива придават внушителността на средновековния комплекс, отговаряща на величието на неговото минало.

 

Асенова крепост

Внушителна и вдъхновяваща, Асенова крепост се издига върху скалист връх над лъкатушещата Чепеларска река. До нея се стига по живописен панорамен път, а удобното ѝ местоположение, природните дадености на региона и богатата му история, я превръщат в една от най-предпочитаните дестинации у нас, наричана от мнозина „Портата на Родопите”. Средновековният комплекс съществува под различни форми от старожелязната епоха до XV век. Той има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ век.

 

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са огромно скално образувание, което притежава внушителните размери от височина 200 метра и площ от над 90 кв. км. Скалите се издигат като могъщи стражи над малкото и китно градче Белоградчик. Всяка от скалите е с различно наименование, в зависимост на какво напообяват – „Момина скала”, „Пчелен камък”, „Боров камък”, „Конника”, „Мадоната”.

 

Боянска църква „Св. Св. Никола и Панталеймон”

Във времена на битки и героизъм, когато човешкият живот не е ценен високо, е истинско предизвикателство за всеки владетел да управлява в мир. Боянската църква е следствие именно от едно такова управление. Изградена е от един от най-видните средновековни меценати – администраторът на Средец севастократор Калоян, като част от неговата извънградска резиденция. Старият храм, който се намира тук от X век, е разширен, а до него е издигната нова двуетажна църква Боляринът издига новият храм през 1259 година. Четири години по-рано пък започва работата по изписването на църквата от група майстори-зографи. На запазените и до днес стенописи Боянската църква дължи своята международна слава.

 

Голямата базилика – Плиска

Най-познатата на българската археология част от Плиска е Вътрешният град. В него се намират останките и на Голямата базилика. Тя е една от най-големите в средновековна Югоизточна Европа. Представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния ранен християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век.

 

Гранитският дъб

Въпреки факта, че Гранитският дъб е признат за най-старото дърво у нас, към днешна дата той несправедливо тъне в забвение и не представлява интерес за родния турист, въпреки благоприятното си разположение. Възрастта на дървото се изчислява на около 1650 години. Короната му е приблизително 1017,36 кв. м, дебелината на ствола е 2,33 м, обиколката на стъблото – 7,46 м, а височината – 23,4 м. През последните 20 години много от клоните му изсъхват. Останалите зелени клони са подпрени със стоманена конструкция. В близост до село Гранит може да бъде видяна и пещерата „Чирпан бунар”.

 

Ждрелото на река Ерма

Ждрелото на река Ерма е едно от най-живописните природни образувания у нас. Дължината му е около 100 метра, а от двете страни на реката се издигат отвесни скали с височина около 150-200 метра. Местността е подходяща за туризъм, а за това спомага и изградената екопетъка, която започва от южния край на каньона. Маршрутът е 13 км и минава през дървени мостове и тунели, разкриващи една спираща дъха гледка. Преди повече от век, посещавайки това ждрело, големият български писател Алеко Константинов възкликва възхитен: „Какво, Швейцария ли?“.

 

Земенски манастир „Св. Йоан Богослов”

Смята се, че Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” е основан през XI – XIII век, но наскоро са открити стенописи, според които датира още от Първо българско царство, тоест храмът е съвременник на едни от най-старите духовни центрове по земите ни като Рилския и Бачковския манастир. Многократно манастирът е опустошаван и едва през XIX век е възобновен. Днес той е превърнат в музей, най-вече заради ценните стенописи, които е съхранил, но и поради факта, че не е обитаван от монаси. Самите стенописи се намират в кръстокуполната църква, която дори непрофесионално око може да определи като  значима в архитектурно отношение за целия Балкански полуостров.

 

Ивановски скални църкви

В долината на река Русенски Лом се намира един удивителен комплекс от 20 църкви, параклиси, манастири, издълбани в скалите, който от векове насам стоически е устоял на всички несгоди.  Стенописите от XIV век свидетелстват за високоразвито художествено майсторство, типично за Търновската книжовна школа. Някога скалните църкви са били над 40, а килиите – около 300. Те са били обитавани от монаси, много от които граматици и книжовници, а християните често отивали там на поклонение.

 

Кадин мост

Прелестен кът между приказката и реалността – това е село Невестино. Тук две реки се срещат и вплитат в изящен възел природа, фолклор и история. В центъра на селцето се намира една внушителна гледка – гърбатия Кадин мост. Съоръжението, познато и като Невестин мост, е построено през  през далечната 1470 година по заповед на султан Мехмед II, но по-впечатляващо е, че и днес архитектрата му може да бъде видяна в оригиналния си вид.

 

Каменната стража

Шофирайки към Котел, няма как да не останете впечатлени от гледката на три каменни воина, застанали на вечна стража край града. В скалата срещу тях е издълбана дата: 1280 година, а под нея лъв – символ на сила и мощ. Паметникът е построен във възхвала на героичната победа, която цар Ивайло постига на 17 юли 1280 година, в Старопланинския Котленски проход, разгромявайки над 10 хилядната византийска армия на император Михаил VIII Палеолог.

 

Катедрала „Свето Успение Богородично”

Катедралният храм е най-големият православен храм в град Варна. Построен е в периода 1882-1886 година и е посветен на „Свето Успение Богородично“ в чест на майката-императрица Мария. Северният престол е посветен на „Св. благогов. княз Александър Невски“ в чест на Императора-Освободител, а южният – на „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, в чест на Великия княз Николай Николаевич, Главнокомандващ Дунавската армия. Има много стенописи и икони на руски светии, почитани от Българската православна църква.

 

Крепост „Баба Вида”

Крепостта Баба Вида има богата история. Нейният градеж започва през далечния X век и за място са избрани основите на античния град Бонония. По времето на Второто българско царство крепостта преживява истинския си разцвет. Със западането на българската държава в края на XIII и началото на XIV век, нейното стратегическо значение значително нараства. Свиването на държавните граници я превръща в последна преграда пред унгарските атаки. Показателно за нейната здравина е обстоятелството, че Иван Срацимир я прави своя резиденция и столица на Видинското царство.

 

Крепост „Деултум”

Разположен на пътя Бургас-Средец, в непосредствена близост до село Дебелт, крепостта Деултум и до днес съхранява спомена за единствената колония на свободни римски граждани в съвременните предели на България. Тя възниква през 70-те години на I век по време на упралвението на Тит Флавий Веспасиан и бързо се превръща в един от най-богатите градове в цялата провинция, за което допринася и изграденото на бреговете на днешното Мандренско езеро пристанище. През средновековието селището започва да се нарича Девелт, а след като хан Крум завладява тези територии то е заселено с българско население. През следващите векове постепенно запада и след XV век спира да се среща в историческите извори.

 

Крепост „Залдапа”

Крепостта Залдапа е поредното непознато място в родината ни, което намира място на образователната карта. Тя е най-големият укрепен античен център в земите на днешна Добруджа. Разположена е в местност Калето, между селата Абрит и Добрин. Сред местното население е позната и с имената Къз кале, Добрин кале, Добри кале и Хисар кале. Внушителните мащаби на Залдапа (32 крепостни кули с различна форма и размери, 3 главни и 2 по-малки порти) свидетелстват за факта, че крепостта е сред най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров.

 

Крепост „Ковачевско кале”

Късноантичната римска крепост „Ковачевско кале“ е едно от многото открития на чеха Карел Шкорпил. Намира се непосредствено до пътя Попово-Бяла, разположена в малка долина. Мощна крепостна стена, строена през IV век, с дебелина от около 3,20 метра, е опасвала обширна територия с предполагаеми размери – към 50 декара. Крепостта става известна както на учените, така и на обществеността след 1990 година, когато започват мащабните й проучвания. В резултат на това руините на крепостта са добре проучени и съхранени.

 

Крепост „Маркели”

Маркели е името на средновековна крепост, разположена на около 7 км от град Карнобат. Крепостта възниква най-вероятно през късната Античност, като първоначално е представлявала са една крепостна стена, преди през Средновековието да се сдобие с мощни отбранителни валове. Изградена в западния край на възвишението Хисар, крепостта предоставя отлична гледка към всички посоки, проходи и укрепителни съоръжения в областта, което допринася за честото ѝ превръщане в арена на множество българо-византийски сблъсъци. Куманските нашествия през XI век, а след това и османските през XIV век, се оказват пагубни за крепостта, която постепенно запада и в крайна сметка бива окончателно разрушена.

 

Крепост „Овеч”

Старинната крепост Овеч се намира източно от град Провадия – място, което е със стратегическо местоположение още от древността. По данни на археолози крепостта се е ползвала в периодите от III до VII век и X до XVII век. При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.

 

Крепост „Перистера”

Това, което представлява днес крепостта Перистера, е резултат от умела реставрация започнала през 2007 година. Убедено можем да заявим, че работата извършена по нея е една от най-добрите по родна твърдина. Крепостните стени, кули и останалите здания, са възстановени във вида, който са имали през късната античност- периодът, в който крепостта е активна. Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като „Света Петка“, а името Перистера , означава гълъб, гълъбово място.

 

Крушунски водопади

Намиращите се в близост до село Крушуна едноименни водопади са най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и богати растителен и животински свят. Главният водопад се спуска от височина 20 метра, а благодарние на изградените множество екопътеки е възможно достигането до самия му извор, скрит в Крушунската пещера. Днес достъпът до водопадите е максимално улеснен, за да могат повече хора да се възхитят на невероятната им красота.

 

Мелнишките пирамиди

Мелнишките пирамиди са уникален феномен в страната ни. Разположени са на площ от 50 кв.км. и се намират непосредствено до най-малкия град у нас. Тези приказни природни скулптури имат най-различни причудливи форми, наподобяващи скални гъби, минарета, хребети, вър­хове, обелиски, египетски пирамиди и други. Поради странните си форми, туристи от цял свят ежегодно посещават региона, оставайки впечатлени както от видяното, така и от небезизвестното мелнишко вино. В близост до тях, на юг от село Рожен, има хиляди големи и малки скални гъби, които също се открояват с величието и красотата си.

 

Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора”

Величественият паметник с височина 50 метра, наподобяващ развято знаме, е посветен на битката за Стара Загора от 31 юли 1877 година, в която Самарското знаме и българското опълчение получават своето бойно кръщение. Открит е през 1977 година по случай 100-годишнината от боевете за Стара Загора. Към монумента отвеждат 100 стъпала, а в неговите основи се намира костница. На вечна стража под тях са шестимата български опълченци и руският офицер, символ на непреодолимата преграда на 6-те български дружини, които за пръв път влизат в бой по време на войната. Вечният огън в памет на загиналите гори в конструкция с формата на щикове.

 

Монумент „Св. Богородица”

Уникалната не само за България, но и за целия свят, статуя на Дева Мария с младенеца се намира на хълма Ямача, извисяващ се над град Хасково. През 2005 година монументът е вписан в Книгата на Гинес като най-високата статуя на Богородица с Младенеца в света. Цифрите, стоящи зад този рекорд са следните – общата височина 32,8 метра и 120 тона тегло. През 2010 година до статуята е издигната и камбанария, която със своите 30 метра е една от най-високите на Балканския полуостров. Друг интересен факт, свързан с монумента, е че средставата за построяването му идват изцяло от дарения на граждани.

 

Мост на Кольо Фичето в Бяла

Каменният мост при Бяла на най-известния майстор от Възраждането Кольо Фичето, е построен през 1865-1867 година. Това е единствената постройка, за която бележития майстор строител прави макет, за да изчисли колко гроша ще струва построяването му. Мостът наистина е една забележителна и внушителна възрожденска творба с красиви украси и величествени размери. До този момент, скулптури на лъв, грифон и лебед е имало само на сгради. Именно това съчетание между архитектура и скулптура е и впечатляващото при този мост.

 

Мостът на Мустафа паша

Свиленградският мост е една от най-забележителните постройки у нас. Дължината му е впечатляващите 259 метра, а ширината 6 метра. Построен е по нареждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І, през далечната 1529 година. Мостът е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Строен е от няколкостотин български майстори, а около издигането му витае интригуваща легенда, която почти всеки местен може да Ви разкаже.

 

Мостът на първата пушка

Калъвият мост, останал в историята като „Мостът на първата пушка”, е построен през 1813 година и дължи ието си на Хаджи Найден Калъчев, който дарява средства за издигането му. На него през Априлското въстание, поборникът Георги Тиханек убива първия турчин, паднал по време на бунта, с чиято кръв Тодор Каблешков написва своето „Кърваво писмо”. Сто години след построяването на моста, съоръжението е възстановено от правнка на Хаджи Найден, както личи от надписите поставени върху двете средни плочи на парапета.

 

Национален историко-археологически резерват „Мадара”

Мадарският конник се намира в Североизточна България в близост до село Мадара на 20 километра от град Шумен. В своята същност той представлява скален барелеф, изсечен на височина от около 23 м над земята. Изобразява фигурата на конник с копие в ръка, насочено към лъв държащ в устата си змия. В близост до възседналия коня човек присъстват и образите на куче и орел. Отличават се също така и надписи на гръцки език. Уникалното на скалният релеф е, че всички фигури са в реален размер – конникът е висок около 2 метра и половина, а цялата композиция е с широчина над 3 метра.Това е единственият в Европа скален релеф от периода на Средновековието.

 

Национален музей „Параход Радецки”

Важна роля за съхраняването на спомена за „Радецки“ изиграва неговият капитан – Дагоберт Енглендер. През 1925 година, очевидно пазейки спомена за българските четници, които той определя като много достойни личности, капитанът изпраща в България съхранените от него реликви на кораба. През 60-те години се решава той да бъде възстановен и в крайна сметка на 28 май 1966 година новият параход „Радецки“ е пуснат на вода, а два дни по-късни акостира в Козлодуй. От тогава съществува и музейната експозиция, която от 1982 година, с решение на МС, получава статут на национален музей.

 

Национален парк-музей Шипка

Построеният през 1934 година паметник на свободата, се намира на връх Шипка, в непосредствена близост до градовете Казанлък и Габрово. Силуетът му напомня за средновековна българска крепост и се извисява на цели 32 м. Входът на паметника се „пази” от гордо застаналия лъв – символ на българската държава. Тук може да се намери и копие на Самарското знаме, което е първото бойно знаме на Българското опълчение.

 

Паметник на Васил Левски – Карлово

Паметникът на Васил Левски в град Карлово се намира в центъра на Стария град. Построен е през 1903 – 1907 година по проект на скулптора Марин Василев. Левски е изобразен в цял ръст, с револвер в ръка. До него има ревящ лъв, олицетворение на разбунтувалия се български народ срещу турския поробител. Релефът в най-ниската част на монумента съдържа имената на жителите на Карлово дали живота си в името на свободата. В долната част на пиедестала има три релефа: „Създаване на революционен комитет”, „Залавянето на Левски”,  „Извеждане на карловски въстаници от конака”.

 

Паметник на Свободата

Паметникът на свободата е символът на Русе и вече повече от век носи сводолюбивия дух на големия крайдунавски град. Проектиран е в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки, а изработката му е поверена на българина Георги Киселинчев. Внушителният монумент е издигнат на централния площад, за да се ознаменува  освобождението на града. Статуята представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки в посоката, откъдето са дошли освободителите. Композицията включва два лъва,  две оръдия и две релефни изображения на опълченски сцени.

 

Паметник на Христо Ботев

На 27.05.1890 година Тържествено от княз Фердинанд I е открит първият паметник на Христо Ботев. На церемонията присъстват и майката на героя, съпруграта му Венета и дъщеря му Иванка. Средствата за монумент са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов – в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател. Паметникът е демонтиран от новата власт през 1955 година, а девет години по-късно се открива сегашният монумент, изработен от бронз и сив гранит, висок 2 метра. Днес фигурата на великия революционер се издига гордо над Враца и напомня на жителите на града за безсъртния му подвиг.

 

Панорама „Плевенска епопея 1877 година”

Плевенската панорама запознава посетителите си с хода на историческите събития от Руско-турската война. Акцентът пада върху най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм. То е пресъздадено чрез панорамно платно с размери 115 Х 15 метра, което пренася посетителя в центъра на бойното поле. Плевенската панорама съхранява и ценни художествени произведения на утвърдени български, руски и румънски автори, както и множество военни униформи от периода на войната.

 

Парк „Паметниците”

Идеята за изграждането на местност „Паметниците” край град Свищов се заражда веднага след Освобождението. Много скоро след това се появяват и седемте внушителни паметници, увековечаващи героизма на загиналите по време на Руско-турската война. Най-високият от паметниците е с височина от 4,50 м, а останалите шест са по 2,40 м. През 1881 година се взима решение да бъде издигнат още един, посветен на руския император Александър II. По повод 100-годишнината от освобождението на Свищов и под ръководството на архитект Емил Дулев се изгражда и най-величественият паметник, издигащ се на 24 м височина.

 

Парк Странджа

Природен парк „Странджа” е най-голямата защитена територия в България. Спиращата дъха природа, чистия въздух и богатото разнообразие на животински видове правят това място едно от най-приказните в нашата страна. През крайбрежните зони на парк „Странджа” минава миграционният път на птиците – „Via Pontica”. Милиони птици всяка година минават по този въздушен коридор, за да сменят размножителните места в Северна Европа със зимните си убежища в Африка. Един от символите на Странджа е нестинарството, което днес е най-добре съхранено в селата Българи, Кости и Бродилово.

 

Петрова нива

Местността Петрова нива се намира в сърцето на Странджа планина на няколко километра от град Малко Търново. Освен с невероятната природата, така характерна за този район на България, тя впечатлява и със своите исторически достойнства, съхраняващи спомена за Идинденско-Преображенското въстание. Именно на това място между 18 и 19 август 1903 година се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се решава въстание да се вдигне и в района на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия, което да подкрепи вече избухналото такова в Македония (известно като Илиндеско).

 

Пещерата „Дяволското гърло”

Сякаш „скрита” в Триградското ждрело, пещерата „Дяволското гърло” изумява всеки посетител с мистиката, в която е обвита. Входът на пещерата наподобява дяволска глава, в гърлото на която се излива водопад. Този водопад е най-високият подземен такъв на Балканите – цели 42 м. Най-разпространената легенда гласи, че Орфей е преминал в подземното царство на Хадес именно през Дяволското гърло, в търсене на своята любима.

 

Покритият мост в Ловеч

Първите сведения за съществуването на Покрития мост датират от далечната 1838 година. Те са дело на френския пътешественик Ами Буе, който го характеризира като „покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 година Феликс Каниц посещава Ловеч и добавя:
„Мост, който дава на минувачите и продавачите прохладна сянка.“  Тези сведения обаче описват стар мост, който не е имал общо със сегашния и бива разрушен от придошлите води на река Осъм в средата на XIX век. Бедствието налага изграждането на ново съоръжение и така идва 1876 година, когато след усилен строеж, продължил около 3 години, град Ловеч се сдобива със своя знаменит Покрит мост. Негов създател е прочутият дряновски строител от Възрожденската епоха – Колю Фичето.

 

Природен парк „Сините камъни”

Любопитен факт, свързан с този чуден природен феномен, е че син цвят камъните и скалите в масива всъщност нямат. Едно от обясненията е, че скалите синеят при специфични светлина, най-често при залез. Независимо от малката си територия, природният парк се характеризира с голямо биологично разнообразие – близо 100 вида низши растения и над 1000 вида висши. Инфраструктурата в резервата е добре изградена – с автомобил може да стигне до почти всички интригуващи места, пряко свързани и с българската история или по-точно с хайдушкото движение по тези земи.

 

Резерват Сребърна

Биосферният резерват oбхваща езерото Сребърна и териториите край него. Основното богатство на това приказно място са уникалните и разнообразни видове водоплаващи птици в него. Това е едно от причините резерватът да бъде включен в списъка на обектите от световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Една от атракциите, с която всеки турист може да се запознае, е наблюдаването на птиците посредством видеокамера, поставена в езерото. Екопътеката край резервата пък още един повод да го посетите, отдавайки се на приятна разходка, съпътствана от спиращи дъха пейзажи.

 

Родната къща на Стефан Караджа

В центъра на Стефан Караджово се намира къщата музей на героя, чието име носи малкото селце. Любопитен факт е, че Караджата напуска родното си село едва на 4-годишна възраст, когато семейството му е принудено да се изсели заради бедността. В къщата е поместена етнографска сбирка, информация за родословието на революционера, негови портрети и експонати, свързани с предвожданата от него чета. В двора на музея се намира и първият паметник на героя, поставен от сестра му Търна в края на XIX век.

 

Родопската Шипка

Историята на паметника се свръзва с подвига на полковник Владимир Серафимов и неговите войници. През 1912 година, в разгара на Балканската война, те успяват да спрат армията на Явер паша, макар че получават нареждане да отстъпят и че противникът ги превъзхожда 4 пъти. Това остава траен отпечатък в съзнанието на местните, които наричат Владимир Серафмов освободителят на Родопите, а битката остава в историята като „Родопската шипка“. Най-голямото доказателство за признателността на хората идва в началото на 30-те години, когато те рашават да издигнат паметник, посветен на подвига.

 

Родната къща на Пейо Яворов

За мнозина къщата на Пейо Яворов в София, намираща се на централната улица „Раковски”, е далеч по-позната отколкото родния му дом в Чирпан. Експозицията на чирпанския музей обаче представя значими експонати от живота и професионалния път на твореца като например работната му маса, върху която е стояла любимата му книга „Фауст” на Гьоте, както и леглото му с метални решетки. На стената е окачен и портретът на Пушкин, който Яворов изрязва от руското списание „Нива“ и поставя в рамка. В къщата може да бъде видяна оригиналната битова подредба на кухнята, гостната и т.нар. „Пейова” стая.

 

Самуилова крепост

Самуиловата крепост се издига непосредство до град Петрич. Изградената панорамна площадка с мемориална композиция е посветена на трагичната битка, състояла се през 1014 година край село Ключ. Историята разказва, войниците на византийския император Василий ІІ нанасят поражение на българската армия и вземат в плен 14 хиляди български войници. Василий ІІ нарежда всичките пленени българи да бъдат ослепени, а на всеки 100 да бъде оставен по един с едно око, за да води другарите си по обратния път към дома. Легендата гласи, че цар Самуил не издържал на гледката на хилядите ослепени свои войници и починал.

 

Северна кула Созопол

Южната крепостна стена и кула в Созопол са открити съвсем случайно при събаряне на стара къща, на чието място е трябвало да се построи нова. Тя датира от V-VI век, когато черноморският град е разполагал с най-голямото пристанище за износ на зърно в региона. Всички намерени находки от този период, включително оригинални части от прословутия водопровод на древната Аполония Понтика, са обособени в музеен комплекс, отворил врати през 2006 година и посрещнал близо 150 000 гости до този момент.

 

Старият Пловдив

Огромен принос за съвременния облик на Пловдив имат римляните. Наследство, което те оставят е огромно – павираните улици, масивните крепостни стени и множество сгради. Най-интригуващите останки от времето на римското управление са: красивият и добре запазен Античен театър, който и до днес впечатлява с размерите си, Римският стадион и Античният форум. Периодът на Възраждането е най-благоприятен и за Пловдив, тъй като е „обсипан” от красиви къщи, собственост на заможни търговци целите и изрисувани с невероятни орнаменти. Шедьоври не само отвън, но и отвътре са къща Недкович, къщата на Степан Хиндлиян, Балабановата къща, Куюмджиевата къща и къщата на Христо Данов.

 

Седемте рилски езера

Седемте рилски езера се намират в северозападната част на Рила и са разположени на различна надморска височина (2100 – 2500 м надморска височина). Най-високо разположеното езеро е Сълзата. Името му, както и на всички останали, идва от особеностите му. Най-дълбокото езеро пък е Окото, което придобива изключително наситен син цвят през лятото. Безспорно, Седемте рилски езера са една от най-възхитителните дестинации в България.

 

Старият Несебър

Несебър е основан преди цели 3200 години, което го превръща в един от най-древните градове на Европа. През античността е наричан Месамбрия, през Средновековието Месемврия, а по-късно – Несебър. За вековната му история свидетелстват множеството археологически находки. Голяма част от тях могат да бъдат разгледани в Археологическия музей на Несебър, който се намира в началото на полуострова. Най-забележителното в града определено са неговите църковни храмове. Според различни предания те наброявали близо 40, като днес има данни за 23 от тях. Разкритите или запазени църкви могат да бъдат видени при посещение на града.

 

Старият Добрич

Със своята автентична атмосфера и възрожденски стил архитектурно-етнографски комплекс „Старият Добрич” заслужено е една от най-посещаваните дестинации в североизточна България.  Всеки, които се разходи по калдъръмените улички на този своебразен музей има възможността да проследи процеса по изработване на красиви шевици, грънчарски изделия, дърворезба – непреходни занаяти, устояли навремето, които тук все още се практикуват със същата прецизност и майсторлък. В комплекса могат да се видят възстановки на стар хан и гостилница и характерните за Добрич градски белокаменни чешми. Несъмнено обаче, възстановената часовникова кула е най-впечатляващият обект.

 

Скалният манастир Света Марина

Скалният манастир „Св. Марина“ е уникален паметник на късното българско Средновековие, построен през XIV век. Обитавана от монаси-исихасти, светата обител е свидетел на неколкократното опожаряване на Карлуковския манастир, намиращ се на отсрещния бряг на река Искър. Оцеляла през годините на турското робство и съхранила вярата на местното население, в началото на XIX век манастирът остава без монаси и постепенно запада. През 2005 родолюбци решават да възстановят скалния манастир. Благодарение на дарение и техния безвъзмезден труд, днес всеки желаещ може да посети църквата.

 

Траянови врата

Първите писмени сведения за крепостта Траянови врата са от III век. Навремето нейните стени се издигали от 2 до 5 метра височина. Крепостта също така имала уникално водно съоръжение и подземен тунел дълъг 60 крачки, който отвеждал до подземен извор. Забележително е, че от вътрешната страна на крепостта тунелът е добре запазен и може да бъде видян и днес. През Средновековието проходът е с изключително голямо значение за България. Тогава е наричан „Царски врата”, а по-късно Български проход.

 

Устремски манастир

Устремският манастир е най-големия от запазените в Странджанско-Сакарския край.  Според официалната теория той е построен по времето на Втората българска държава, около XIV век. Опустошен е през XV век от напиращите турци, но бързо след това е възстановен. Преди изграждането на новата църква в манастирския комплекс е съществувала стара такава, наречена Вехтата църква. Тя се намира на около 500 метра и е запазена до днес.

 

Храм-паметник Александър Невски

Безспорно, храм-паметникът „Св. Александър Невски” е символът на столицата ни София. Построен е в чест на руския император Александър II, наричан от българите Цар Освободител. Името му пък е дадено на руския княз Александър Невски, който е закрилник на руската армия. Интересен факт е, че свещеното място е вторият по големина православен храм на Балканите. Размерите му наистина внушителни. Той се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души, а камбанарията му се издига на 53 м височина.

 

Чудните мостове

Чудните мостове са скален феномен, разположен в подножието на връх Голям Персенк  (2091м.н.в.). В миналото са представлявали една цяла пещера, но вследствие на рушащото действие на речните реки части от пещерата се срутват и по така се образува сегашният вид на забележителността, напомнящ мостови съоръжения. По-големият от тях е с впечатляващи размери – почти 100 метра дължина и 15 метра ширина. Днес и двата „моста“ са обезопасени и пригодени за туристически цели.

 

Чудните скали

Феноменът „Чудните скали” е едно непознато място в нашата родина, което смайва със своята красота. Намират се непосредствено до пътя Айтос-Провадия и се състоят от три масива, през които са прокопани три тунела. Непосредствено срещу скалите се намира и едноимената хижа, която предлага настаняване. В района има доста интересни пещери, скални масиви и дупки, някои обитавани от едри грабливи птици. Скалите са особено подходящи за катерене и многократно там се провеждат първенства по спортната дисциплина.

 

Чипровски манастир

През XVI-XVII век Чипровци  се издига като един от най-големите икономически и културни центрове в цялата североизточната част на Балканите. Тогава се заражда и бележитата Чипровска книжовна школа, сътворила едни от най-впечатляващите книжовни творби от периода на османското иго. Главна роля в запазването на българщината в района има Чипровският манастир. Той е построен от българските католици през X век и за периода на своето съществуване е разрушаван и възстановяван многократно (в летописите на манастира са отбелязани шест пожара и разрушения).

 

Ямболският безистен

Ямболският покрит пазар (безистен) е определян като един от най-впечатляващите покрити пазари на Балканите. Построен е в периода 1509-1510 година, като и до ден днешен е една от най-масивните сгради в града. В миналото мястото е било своеобразен център на града, където търговията е процъфтявала. Днес безистенът е загубил тези си функции, но въпреки това продължава да впечатлява със забележителната си архитектура, превърнала се в еталон на общественото строителство в Османската империя в периода XV-XVII век.