Българската военна история е пълна с бляскави победи на бойното поле, с истории за храброст и безпределна любов към Отечеството, с преданост към бойните другари. В последните години се изписа много за Дойран, Завоя на Черна, Одрин и Чаталджа, за Първа конна дивизия и нейният поход в Добруджа през 1916 година.

Някак встрани остават трагичните и величави дни на лятото на 1913 година, в които един народ се изправя мъжествено срещу всички в името на своя национален идеал. Макар и загубена, тази война е пълна с примери за безкрайната смелост и нечовешки здравата воля на българския войник. Днес ще ви разкажем за битката при Криволак, една от най-героичните победи на българското оръжие.

План за водене на войната

Българската историография е описала доста обстойно началото на Междусъюзническата война. Съгласно плана на генерал Савов и полковник Нерезов, войската е разделена на пет отделни армии с различни задачи. Най-силна от всички е Четвърта, под командването на генерал Стилиян Ковачев, която е дислоцирана в района на Щип, Кочани и Радовиш. На левия фланг на Четвърта армия е Втора пехотна Тракийска дивизия, под командването на полковник Димитър Гешев, подсилена с трета бригада на Седма пехотна Рилска дивизия (49 и 50 пехотни полкове). Задачата на Четвърта армия е да нанесе решителен удар по сръбската Трета армия под командването на генерал Милутинович. Ето и карта с плана за действие на българското командване:

„Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г.“ ® полк. Христов, А.

 Българското настъпление в първите дни на войната

Съгласно оперативния план, Четвърта армия трябва да настъпи по целия си фронт и да притисне Трета армия на сръбската войска. Ето и карта на положението на бойните части в началото на войната:

„Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г.“ ® полк. Христов, А.

Втора дивизия на полковник Гешев получава задача да превземе железопътните станции при селата Криволак и Удово, като задачата на 49 и 50 пехотни полкове е да подпомогнат нападението на станция Удово. С превземането на тези пунктове се цели прекъсване на връзките между сръбската и гръцката войски и застрашаване на десния фланг на сръбската Трета армия.

Станция Удово е заета без бой от Втора бригада на тракийци (27 и 28 пехотни полкове) още на 17 юни вечерта, докато на 49 и 50 полк водят тежък бой с укрепен сръбски полк, охраняващ кота 895, на път за Удово. След като с умел маньовър сръбската част е обходена от нашите войски, тя се оттегля с паническо бягство.

На третата карта се виждат действията на войските на 17 и 18 юни:

„Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г.“ ® полк. Христов, А.

Като оставя  50 полк да охранява Удово, на 18 юни сутринта командването на Четвърта армия нарежда на 27, 28 и 49 пехотни полкове с придадената им артилерия да се насочат към станция Криволак, където те пристигат в следобедните часове на следващия ден.

Стремителното настъпление на частите на Четвърта армия е спряно на 18 юни 1913 година с телеграма от правителството, с която се разпорежда спиране на бойните действия. Сръбското командване отхвърля исканото примирие и продължава бойните действия, а глътката въздух е спасителна за тях- има време да прегрупират силите си и да подсилят определени свои позиции. Осъзнавайки тежестта на своето положение обаче, сръбските части пред фронта на Втора пехотна дивизия приемат предложението за примирие. Техните флангове са обходени от север и юг от частите на Втора пехотна дивизия. Но българското настъпление продължава.

Срещу дивизията на полковник Гешев е добре укрепената позиция на Орло баир край Криволак, заета от Тимошката дивизия Втори призив на сръбската войска. Позицията е естествено защитена, стръмни склонове и сипеи са само част от препятствията. Високо на склона има изкопани четири реда окопи, здраво иззидани бойници, площадки за артилерията. Позицията е укрепвана и подобрявана с месеци от сърбите, освен това генерал Милутинович вече е получил подкрепления и може да разчита на 4 пехотни полка и 6 батальона от Доброволческата бригада, изпратена му като подкрепление от сръбския войвода (маршал) Радомир Путник.

За атаката на Криволашката позиция полковник Гешев разполага с 6 пехотни полка, 4 от неговата дивизия (9 Пловдивски, 21 Средногорски, 27 Чепински и 28 Стремски полкове) , както и един полк от Трета пехотна Балканска дивизия  (11 Сливенски) и един полк от Седма пехотна Рилска дивизия (49 полк). Българите настъпват с три колони срещу сърбите – на север, на десния фланг действа 11 пехотен полк, в центъра действа Първа бригада на дивизията (9 и 21 полкове) под командването на полковник Владимир Серафимов, а на левия фланг действа Втора бригада (27 и 28 полкове) под командването на полковник Цеков, подсилена с 49 пехотен полк.

Битката за Криволак

Привечер на 19 юни левофланговите полкове на полковник Гешев – чепинци и стремци, атакуват противника на височините край селата Пепелище и Криволак и след упорит и кръвопролитен бой пленяват 700 сръбски войници, изтласквайки противника от заетите позиции. Не помагат и подкрепленията, които сърбите получават – Доброволческата бригада пристига на бойното поле с 4 батальона, но не успява да повлияе на изхода на боя.

В критичен момент, когато редиците на атакуващите са покосени от силния огън на противника и пехотните вериги на българските дружини  се разколебават, командирът на първа дружина на Чепинския полк майор Йорданов повежда лично войниците си с „ Ура!“ и под звуците на „Шуми Марица“ чепинци и стремци се понасят в атака „ на нож“. Сръбските войски са пометени и бягат в безредие през Вардар и към Орло баир. В този бой двата български полка дават свидни жертви – 450 души убити и ранени. Атаката на двата полка в късните вечерни часове срещу сръбската позиция е отбита и дружините започват да се окопават в очакване на утрото.

На следващия ден боят продължава по цялото протежение на позицията – при село Драгоево 11 пехотен полк води тежко сражение, без да успее да изтласка противника от позициите му. В центъра на позицията при село Шех оба Първа бригада води 22 часов бой, без да успее да постигне пробив. На юг разбитите при Криволак и Пепелище сръбски войски са реорганизирани и разположени на Орло баир, генерал Милутинович изпраща подкрепление за защитниците на позицията. Артилерията на Орло баир има идеална видимост към позицията на стремци и чепинци и силният артилерийски огън прави действията през деня невъзможни.

Сръбски пленници, 1913 г. ® www.lostbulgaria.com

Орло баир остава в сръбски ръце, като въпреки заповедта на командването на Втора дивизия за атака, командването на Втора бригада преценява, че активните действия през деня срещу тази естествено укрепена позиция биха били самоубийство и е взето решение за провеждане на нощна атака. Под прикритието на тъмнината, в пълна тишина, в 11:30 вечерта чепинци и стремци, подкрепени от една дружина от 49 полк  се изкачват по стръмния склон и достигат безпрепятствено на 100 крачки от първия ред окопи.

Изненаданите сърби откриват откриват огън, който няма как да е ефективен заради тъмнината. С викове „Ура!“ и „На нож!“ българите се втурват в първия ред окопи и започва ужасяващ ръкопашен бой. Сърби и българи се хващат гуша за гуша. Защитниците се сражават храбро, но атаката на чепинци и стремци е неотразима. След превземането на окопите от страна на българите, сърбите контраатакуват. Нашите войници са уморени, някои са останали без патрони. В този момент пристигат картечните роти на двата полка и откриват огън по противника. Всички контраатаките са отблъснати. Ето какво пише през 1913 година кореспондентът на  вестник „Утро“  Д. Григориев за нощната атака на Орло баир:

„Увлечени от безразчетното изтребление, напуснати от всякакви инстинкти за самосъхранение, самозабравени в стихиен бяс, героите едно след друго изгонваха от противниковите защитници на укрепленията и ги изтикваха към самия връх около батареите. На много места някои сръбски войници се опитаха да произведат контраатаки, но винаги биваха отблъснати.“

Последната схватка е дадена при оръдията на върха, с пълна победа на българите. Боят приключва призори на 21 юни 1913 година, като Орло баир е превзет. Успехи постигат и 11 пехотен полк при Драгоево, както и 9 и 21 полкове при Шех оба, които през същата нощ атакуват противника и му нанасят съкрушително поражение. Тимошката дивизия е бита въпреки силно укрепената си позиция, изключително неблагоприятния за атака терен на Орло баир и отчаяната си съпротива. В плен попадат 35 сръбски офицери, 4000 войници, 27 оръдия, 6 картечници и обозите на два сръбски полка. Загубите на атакуващите български полкове са тежки- те губят 28 офицери и 1531 войници убити, ранени и безследно изчезнали.

Равносметка

Победата при Криволак дава възможност да се удари Трета сръбска армия във фланг, но настъплението на сърбите към Кочани принуждава генерал Ковачев да премине към отбранителни действия. Така е пропуснат шанса за ранен успех във войната, а съвременният български историк Янко Гочев нарича битката край Криволак „пропиляна победа“.

Това не намалява значението и стойността на постигнатото от Втора дивизия. Превземането на Криволашката позиция е една от най-бляскавите победи на българското оръжие през Междусъюзническата война. Българските офицери и войници доказват силата на своя дух и бойните си умения, побеждавайки добре отпочинал, добре укрепен и отлично разположен противник в страховит нощен бой.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Битката при Криволак – пропиляната победа
4.7 от общо 64 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.

1 коментар

Отговор