Преди век бирариите се делели на класи. Едва ли е изненада за някого, че богатите били привилегировани – за тях пивниците затваряли най-късно (в два часа след полунощ), докато бедните, които трябвало да стават рано за работа, можели да се веселят само до полунощ.
Пивката напитка се „точела“ с помпа от бурета в мазето на заведението. Яки мъже въртели с часове голямото колело на помпата, за да изкачат напитката от избата до огромния обкован с ламарина тезгях. Софиянци харесвали най-много Прошековото пиво и шуменската бира, които се сервирали само в халби и регали. Бирените фабрики притежавали най-охранените коне. Впрегнати в дълги коли, те тежко и бавно разнасяли бурета по заведенията.
В бирариите, за разлика от кръчмите и ресторантите, не се предлагали готови ястия. Това били големи салони с маси и огромни огледала, поставяни така, че да създават илюзия за дълбочина. Посетителите идвали тук заради веселието и шума. През лятото забавата се пренасяла в силно осветена градина. Нещо обичайно било да се свирят популярни народни и патриотични песни.
Биографът на стара София Георги Каназирски-Верин пише, че някои бирарии продавали по 7 хектолитра на вечер (бел. ред. 700 литра).
Около бирариите се носела апетитна миризма на скара и на много модните по онова време чирози. На особена почит било т.нар. мешано, което се състояло от всички видове печено месо – кебапчета, кюфтета, шишчета, котлети, дробчета, филета, бъбреци, далачета и други дреболии. Едно мешано струвало в зависимост от локала от 0.80 до 1.20 лв и било достатъчно за четиричленно семейство. Цената на кебапчетата навсякъде била 5 стотинки.
Заведенията избирали името на бирарията така, че да се помни и привлича клиенти. В началото локалите носели патриотични имена, като „Сан Стефано“, „Целокупна България“ или „Независима България“. След това собствениците започнали да се състезават по остроумие и така се родили пивниците „Куцото куче“, „Деветте магарета“, „Лисичата дупка“ и др.
Първокласна и най-реномирана преди войните била бирарията „Червен рак“, представляваща дървен павилион, донесен направо от Пловдивското изложение. Прочута била с вкусните си кебапчета и мюнхенската бира.
От същата категория бил и старият „Бюфет“ в градината пред Народния теятър, посещаван от офицери. На офицерите не се разрешавало да посещават други заведения, освен първокласните – изрично изброени в издаваната всяка година заповед до гарнизона.
За второкласна се смятала най-старата бирария „Дълбок зимник“ (Прошековата бирария), южно от фабриката на братя Прошек, която се преместила по-късно на ъгъла на „Цар Освободител“ и „Сан Стефано“. Много посещавани били „I и II шуменска пивница“. От същия ранг бил прочутият ресторант – бирария „Батем(н)берг“ на ул. „Цар Калоян“ 12.
Бирария „Батенберг“ често посещават Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Кольо Янев, както и самата Багряна. В двете големи помещения на заведението, както и в галерията, гъмжало от хора. Чевръсти келнери разнасяли в широки и високи халби „геройско пиво“, както наричали шуменската бира, мешани скари.
Масите били застлани с не много чисти покривки. Но на всяка маса се мъдрел стъклен съд с куп пресни солени кифли, напръскани с анасон – мезе за бирата. Общо 80 души персонал се грижел за доброто обслужване на клиентите си. Два оркестъра на смени заливали салоните с виенски валсове, народни „китки“ и бойни маршове.
По протежение на бул. „Княгиня Мария Луиза“ били наредени бирарии с градини като „Здраве“, „Бристол“, „Париж“, „Старата круша“. Извън тогавашните очертания на града били известни четири пивници, посещавани предимно от семейни. Това били бирария „Павлово“, разположена в парка на пивоварната фабрика на сърбина Павлович, ханчето на 4-ти километър на „Цариградско шосе“, градината „Балкански“ в „Лозенец“ по пътя за Драгалевци и „Преславна“ на Иванчо Гърчев на бул. „П. Евтимий“ (на мястото на Френската гимназия).
Софиянци идвали със заредени кошници с мезета, сядали на малкото не много чисти и удобни пейки или се настанявали под околните шубраци и дървета. Поръчвали си от бюфета бира. Пийвали, бъбрели си, забавлявали се…
