Село Александрово е разположено на 19 км. от град Хасково, в близост до река Марица. В неговото землище са намерени паметници и останки от различни епохи, запазили в себе си историята от Античността до наши дни. На височината Хасара, която се издига близо до селото, са открити части от антична и средновековна крепост. Местността е осеяна с многобройни иманярски изкопи и е изпълнена с керамични съдове от две различни епохи : II-IV вeк и IX-XIV век.
Голямата популярност на селото идва в края на 2000 година, когато една от могилите, които Георги Китов разкопава – „Рошавата чука“, се оказва последният дом на тракийски аристократ от IV в.пр.Хр. Тракийската гробница е изрисувана с уникални, красиви и разнообразни стенописи, които описват живота на погребания там знатен тракиец. Това е едно от най-големите и интересни открития на българската археология, което спира дъха дори на неговите откриватели с уникалната си художествена декорация и интересна архитектура. Могилата “Рошавата чука“ е с диаметър 70 метра и е висока около 15 метра.
В нея през 2000 година е открита „Александровската гробница“. В гробницата се влиза през коридор с дължина около 15 метра. Входът е от изток и е разрушен още през древността. Той е изграден от едри квадратни камъни, които нямат спойка помежду си, нещо типично за античните мегалитни паметници. Коридорът води до правоъгълна камера с размери 2 метра на 1,5 метра. От камерата се влиза в основната кръгла зала, която е с диаметър 3,30 метра и височина 3,40 метра. Основната зала има формата на камбана, като се стеснява от пода към върха. В южната ѝ част има ритуално ложе, което е съградено от масивни каменни блокове.
Ложето е живописно украсено, но мазилката по него е свалена от иманяри. Между двете камери има двукрила каменна врата, затваряща погребалното помещение. Въпреки че е разбита от иманяри, вратата е открита и може да се твърди, че тя е била богато изрисувана и се е заключвала със сложен механизъм, от който археолозите са открили само една бронзова халка. Камерите са изградени от обработени каменни блокове. След това траките са положили мазилка и отгоре са изписали красиви картини.
Интересен момент е, че камерите са построени и изписани бавно и прецизно, докато коридорът е построен грубо, и е изписан само частично. Това навежда археолозите на мисълта, че строителите и художникът започват бавно да създават гробницата и изведнъж нещо ги подтиква да ускорят процеса. Какви са причините за момента остава загадка. Уникалното на гробницата от село Александрово са изящните стенописи, които нямат паралел в България. Ловни и бойни сцени, живописна орнаментална украса, които обхващат двете камери, и част от коридора.
Най-богати са стенописите в кръглата камера, които са разположени в шест пояса с различна широчина. От първото ниво на фриза са запазени образите на три седнали фигури, заобиколени от двама правостоящи прислужници. Единият прислужник поднася вино на мъж с брада, а вторият сервира на владетеля в златен ритон. Масата пред тримата аристократи е отрупана със златни и сребърни съдове. Този фриз обрисува типична сцена от тракийските царски дворци, където редовно са правени угощения с участието на царя и приближените му. Над изобразеното пиршество се намира монохромен червен пояс, в който личи врязано изображение на лице и надпис – “КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС”. Професор Василка Герасимова разчита надписа като “КОДЗИМАСЕС УМЕЛИЯ”. Георги Китов прави предположение, че това е образът и името на художника, създал изящните ръкописи.
Третият пояс ни представя орнаментална украса от бели и черни свастики. Под и над тях има йонийска кима, и тясна бяла ивица, изпъстрена с червени точки. Следващият слой е най-интересен и красив, изобразяващ живота на владетеля, пресъздаден в различни ловни сцени. Това не е изненадващо имайки предвид, че ловът е основна тема на тракийските паметници, накити и съдове. Вечният лов и вечното пируване са най-важната дейност в представите на траките за отвъдното, тъй като по този начин хората прекарват времето си в задгробния живот. Траките вярват, вселенския мир се налага чрез победа над хаоса. Изобразеният глиган символизира хаоса, който е победен от владетеля, символично се слага началото на хармонията и реда във всемира.
Интересно е, че се повтаря една и съща сцена – конник и пешак нападат глигани и елени. Интерпретациите на сцените са основно две – или конниците изобразяват владетеля в различни етапи от живота му, или показват владетеля, ловуващ със своите другари, членове на тракийската аристокрация. Конете, които яздят, както и облеклото на владетеля, са в различни цветове – сиво, жълто, бяло и червено, символизиращи различните етапи от живота на владетеля. Основно място е отредено на конника, яздещ червен кон.
Той язди в обратната посока на другите конници и е единственият с леопардово седло. Конникът на червения кон символизира владетеля в последния етап от живота му, а леопардовото седло показва високия му статус. Останалите образи на владетеля също участват активно в лова, хвърляйки своите копия по животните. Част от хората ловуват ходом, като се предполага, че това са приятелите на владетеля, които го следват в неговия жизнен път.
Интересни са и оръжията – брадви, копия, мечове, с които ловуват аристократите, като някои от тях не са откривани досега. Десетина кучета взимат участие в лова, които са в унисон с пъстрата картина, изобразени в разнообразни породи и цветове. Тънка ивица с орнаменти отделя четвъртия и петия слой. Последният е изцяло в жълт цвят, но времето му е въздействало и в момента има сиво-жълтеникав вид.
