Христо Ботев публикува „В механата“ за първи път през 1873 година във вестник „Независимост“. В творбата успоредно са разгърнати положителният и отрицателният образ на родното. В ядрото е поставена опозицията памет-безпаметност и могат да бъдат обособени две смислови части. Първата представя необходимостта от забрава, мъчителното битуване на границата между неприеманата действителност и реалното безсилие, а втората част подхваща темата за пиянската забрава. Замяната на живота с вино, мнимото бягство от проблемите, съзнателното „убийство“ на мисли и чувства представя ситуацията на едно скотско съществуване.
В механата
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, –
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, –
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: „Хайде на Балкана!“
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, ддраго,
а вий… вий сте идиоти!