Стихотворението „Моята молитва“ е публикувано за първи път във вестник „Независимост“ през 1873 година. Смята се, че поводът за създаването на творбата е отпечатването на революционните молитви „Отче наш“ и „Верую“, които според „Свобода“ „знае наизуст всеки французин“. Христо Ботев преосмисля един традиционен жанр като молитвата, но акцентът е поставен върху изповедния характер. Текстът убедително показва потребността от вяра и упование в една надличностна сила – Бог, която обаче е пречупена през Ботевата ценностна скала. Силният стремеж към свобода във всичките й измерения, непоносимостта към потисниците, непримиримостта с робското поведение и саможертвата формират Ботевата представа за божествено.
Моята молитва
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
