„Задължителни дестинации“ е рубрика, в която ще представяме на Вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочим и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме Вашите предложения за рубриката!
В Южна България на около 25 км от Копривщица, в непосредствена близост до Сопот, Карлово и Калофер, се намира град Клисура, известен най-вече със славното си участие в Априлското въстание и жертвеноготовността и решителността на своите обитатели.
Според легендите градът възниква като колибарско селище, намиращо се под билото Козница, което свързва Средна гора и Стара планина. През 16 в. жителите му се преместват 4 км източно, защото старото селище, разположено на пътя Пловдив – София, е подложено на набези. Част от клисурци стават дервенджии – пазители на прохода.
Популярността на града не се дължи само на събитията от Априлската епопея. Там са родени редица известни личности, сред които и Никола Караджов. Той представлява клисурци на събранието в Оборище, където е избран за секретар и член на комисията, която определя реда на въстанието. На връщане той се придвиждва заедно с дейците от околните населени места. По тази причина се оказва пряк свидетел на схватката на Тодор Каблешков с османските заптиета и превземането на конака. Никола Караджов преподписва прочутото „Кърваво писмо“ и занася новината за избухналото въстание до Клисура на своя кон, който според легендите, издъхва от умора. Паметник в негова се намира в центъра на града, точно до Историческия музей.
Що се отнася до музея, той е част от Стоте национални туристически обекта на България и е построен по повод петдесетгодишнината от избухването на Априлското въстание. В него десетилетия наред протича културно-просветният живот на града. Сега там могат да бъдат открити редица ценни исторически експонати. Картинната му галерия е с висока художествена стойност – в колекцията ѝ са творби на художници като Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Дечко Узунов и др. На първия етаж имате възможността да се потопите в периода на Възраждането и бита на клисурци, чиито основни начини за препитание в миналото са абаджийството и отглеждането на маслодайната роза. На втория етаж пък се намира пълният списък с имената на загиналите по време на въстанието. Там са и прословутата камбана, която известява началото на въстанието и запазеното автентично черешово топче – символ на клисурската артилерия.
На около 100 метра от историческия музей се намира църквата „Св. Богородица“, наричана от местното население Новата църква. Преди Освобождението на нейно място има конак, който в последствие е срутен и с помощ от Русия е построен настоящият храм. Смята се, че в старинния храм служи пламенният оратор и вдъхновител на героите от Зли дол – поп Божко Филипов, който е и член на революционния комитет през 1876 г.
Втората църква в града – „Свети Никола“ е опожарена до основи и сега само нейните руини напомнят за съществуването ѝ и за славните събития от Априлското въстание. До тогава в нея кипи бурен културен живот, а след това тя се превръща в таен склад за въстаническото въоръжение. Преди опожаряването тук се намира камбанарията, от която е даден сигналът за началото на Априлската епопея и тук Панайот Волов освещава своето знаме преди да се отправи с четата си към Зли дол. В параклиса-костница „Свети Архангел Михаил“, който се намира в двора на църквата, се съхраняват костите на загиналите във въстанието клисурци.
Разбира се, не може да говорим за Клисура без да споменем извисяващия се над града паметник на Боримечката (дело на Методи Измирлиев). Истинското име на клисурския въстаник и командир на черешовата артилерия е Иван Танков. Неговият подвиг и саможертва са запечатани в редица български творби и картини, сред които и романът на Иван Вазов „Под Игото“. Паметникът е разположен на мястото на втората бойна позиция на въстанала Клисура. Оттук Боримечката гръмогласно известява, че ще бъде даден първият изстрел от черешовото топче и предупреждава клисурци за настъпването на ордите (над 2000 човека) на Тосун бей.
Местата за посещение в Клисура не се изчерпват с това. Препоръчваме Ви да се разходите из улиците на града и да се потопите във възрожденската обстановка, като посетите Паврувджиевата къща, Козинаровата къща и Червенаковата къща.
На 2 км от града се намира и местността Зли дол, откъдето е възпроизведен първият изстрел с черешовото топче. Тук се състои решителната битка на турския башибозук с клисурци. На това място сега има бели камъни. Но въпреки ентусиазмът и решителността на въстаниците, численото надмощие на турците оказва своето влияние. Този ден слага край на Априлското въстание за Клисура. Загиналите са повече от 400, а двете училища, църквата и около 830 чардаклии къщи са превърнати в пепелище. Така клисурци са принудени да напуснат домовете си и да търсят убежище в Копривщица.
Призоваваме Ви, ако още не сте имали удоволствието да посетите Клисура, да я добавите в списъка си на дестинации, които трябва да разгледате. Обещаваме Ви, че няма да съжалявате.
ЛЮБОПИТНО:
- Всяка есен около Димитровден Клисура чества „Празник на картофите“. На този ден всички се събират и обменят опит и знания, свързани с картофопроизводството и кулинарството. За празника се организира и изложба с произведения, направени изцяло от картофи.
- На 1 май всяка година Клисура, чества годишнина от Априлската епопея. Програмата включва тържествена заря, възпроизвеждане на сцени от въстанието и множество културни събития.
