Димитър Бояджиев е един от най-загадъчните ни поети. Интровертен, самотник, тъжен мълчаливец и болезнено чувствителен. В много от любовните му стихотворения се открива стилът на Яворов. Стихотворението „Лицето ти…” (оригиналното название е „Лицето ти плахо бледнее…”) е белязано с характерното за символизма драматично раздвоение, а лирическият говорител е прототип безспорно на самия поет. Любимата е млада несигурна и плаха, предстои й да се сблъска с „истинските черни беди” на живота. С изключителна нежност и загриженост се обръща героят към своята любима, единствената му цел е да я подготви за несгодите, като повярва в себе си и възможностите си.
Лицето ти…
Лицето ти плахо бледнее
във чудните твои очи
безсилна се злоба съглежда,
скръб тъмна, дълбока личи…
От що е туй, мила, кажи ми!
Сърдечна ли буря сломи
душата ти млада и страстна,
ил грижа те лоша гори?
Ти още си млада, о мила –
по-смела, по-твърда бъди!
Тепърва ще има да видиш
ти истински черни беди.