На 5 юни 1947 г. в пленарната зала на Великото народно събрание един депутат се качва на трибуната. Микрофонът пред него е изключен, гласът му едва стига до колегите заради виковете. В миг на затишие успява да извика само три думи: „Да живее свободата!“
Три месеца по-късно същият този човек виси на бесилката. Името му е Никола Петков, а в следващите два часа доц. Борис Попиванов представя неговата история. Гостът е политолог, преподавател по политически идеологии в Софийския университет и един от най-задълбочените познавачи на историята на земеделското движение у нас.
Разговорът проследява съдбата на едно прокълнато политическо семейство – баща, брат и самият Никола Петков – и тримата убити от водовъртежа на българската политика. Проследява се пътя на Петков от професионален политик и наследник на делото на Стамболийски, през съпротивата срещу прогерманските правителства редом с комунистите, до трагичния обрат – човекът, помогнал на комунистите да дойдат на власт чрез Отечествения фронт, е екзекутиран от същите тези комунисти.
Разговорът търси нюансите – Петков не е икона и не е мъченик на всяка цена, а политик, който греши, прави тактически избори и в крайна сметка избира каузата пред живота си.
