Макар и името му да не е толкова известно за широката общественост, генерал Александър Павлович Кутепов безспорно е един от най-известните и активни участници в белогвардейското движение в България. Той пребивава в страната само година (1921-22), но въпреки това оставя сериозна следа с присъствието си.
Роден е на 16 септември (28 по нов стил) 1882 г. в град Череповец, Новгородска губерния, в семейството на дворянина Константин Тимофеев и съпругата му Олга Андреевна. През 1890 г. баща му умира и след 2 години майка му се омъжва за дворянина Павел Александрович Кутепов, който осиновява нейните деца от първия брак. През 1894 г. започва да учи в Архангелската класическа гимназия. Успехът му не е добър, тъй като е записан там против волята си от своите родители. Трудно е да се каже кога се е зародило желанието му да служи в армията, но още от детството негов кумир е ген. Михаил Скобелев, важен участник в Руско-турската освободителна война (1877-78). След смъртта на майка му и новородената му сестра през 1899 г. той вече гледа на учението с други очи и слабите му оценки изчезват. Завършва успешно Санкт-Петербургското пехотно юнкерско училище на 9 август 1904 г. и е произведен в чин подпоручик. Като един от най-добрите випускници получава правото да реши в кой полк да служи и той избира 85-пехотен Виборгски полк. Участва в Руско-японската война като доброволец, отличава се в боевете неколкократно и макар да е ранен проявява храброст, за което е награден подобаващо не само с руски, но и с чуждестранни ордени. На 10 септември 1907 г. е произведен в чин поручик, а на 6 декември 1911 г. в щабскапитан.
Александър Павлович участва в Първата световна война по свое желание, макар че по думите на Михаил Зинкевич, бидейки началник на учебната команда на Лейбгвардейския Преображенски полк, има право да остане в Петроград. За храбростта и своевременно проявената инициатива в боевете командването го награждава с орден „Св. Георги“ 4-та степен. През 1915 г. е произведен в капитан, а през 1916 г. – в полковник. Показателно за бойните му качества е отношението на неговите войници към него, основаващо се на дълбоко уважение.
В началото на 1917 г. Кутепов се намира в отпуск в Петроград, където става свидетел на Февруарската революция. На 27 февруари (12 март по нов стил) 1917 г. командващият Петроградския военен окръг генерал Хабалов го назначава за командир на наказателен отряд. По този начин полковникът става единственият старши офицер, който се опитва да окаже ефективна съпротива на въстаниците. Неговият отряд не е поддържан от никоя от останалите войскови части, а и част от намиращите се под негово разпореждане офицери не проявяват никакво желание да воюват за монархията. Поради своята малочисленост, отрядът не е в състояние да окаже въздействие на по-нататъшния ход на събитията и е принуден да прекрати съпротивата. Любопитно е, че през 1918 г. заповядва да разстрелят Тимофей Кирпичников – унтерофицерът, който фактически започва революцията, убивайки своя началник капитан Лашкевич.
След победата на Февруарската революция полковник Кутепов се връща на фронта. От 27 април командва Лейбгвардейския Преображенски полк, една от малкото военни части в Руската императорска армия, съхранили боеспособност в условията на антивоенна агитация. За особени отличия в щиковия бой при село Мшана по време на Юнската офанзива Александър Павлович е представен за награждаване с орден „Св. Георги“ 3-та степен, но не го получава поради идването на власт на болшевиките. През декември 1917 г. за да спаси честта на полка, издава заповед за разформироването му, съхранявайки знамето му и бойните му регалиии.
По време на Гражданската война офицерът се проявява в още по-голяма степен, командвайки различни части по време на двата Кубански похода. Впоследствие е произведен в генерал-майор на 12 ноември (25 по нов стил) 1918 г. и в генерал-лейтенант на 23 юни (6 юли по нов стил) 1919 г. Най-значима е дейността му начело на Първи армейски корпус по време на Московския поход на Въоръжените сили на Южна Русия през 1919 г., когато по думите на Михаил Критски взима мерки и срещу еврейски погроми. Макар и Орел да бива изоставен, Белите не допускат да бъдат обкръжени. Впрочем никой не вини генерала за това поражение. Съвременниците, а и белоемигрантските историци, са единодушни: в такива условия дори и най-талантливият пълководец не може да спечели това сражение. Впоследствие се отличава и при отстъплението от Орел до Новоросийск, както и в Кримската епопея през 1920 г. и т.н. Галиполийско седене през 1920/1921, по време на което на 20 ноември (3 декември по нов стил) е произведен от барон Пьотър Врангел в генерал от пехотата. Начело на частите на 1-ви армейски корпус пристига в България на 30 декември 1921.
България посреща радушно Руската армия. Първоначално Кутепов пристига във Варна, а впоследствие отива в София, където се представя се цар Борис III. Там провежда разговор с военния министър по интересуващите го въпроси. В столицата представители на Българската армия и обществеността дават банкет в чест на него и Фьодор Абрамов – командир на Донския корпус. В Галиполи белогвардейците имат търкания с французите и за тях България е нещо близко и почти родно. Вълнуват се от паметниците на Освободителната война, Свищов, Плевен, Шипка. Съхранявайки своята войскова организация, руските войски постепенно се трудоустрояват. Постъпват във фабриките, заводите и мините. Александър Павлович със своя щаб се заселва в старата столица Велико Търново. На Богоявление руските части взимат участие в парада заедно с българските.
Военачалникът убеждава своя хазяйн – индустриалеца Христо Малиев, да построи нова фабрична сграда на най-старата тъкачна фабрика в града и да организира безплатен стол за работници – такъв какъвто Малиев със свои средства е направил в първите месеци за пристигналите тогава белоемигранти. Малиев обещава и през 1933 година изгражда фабриката. Освен това той удържа на дадената дума – през цялото време на нейното съществуване до деня на национализацията – 28 декември 1947 г. в нея им безплатен стол за работници. В Брошурата „Историята на Търновския терзийски еснаф“ от П. Д. Крусев, издадена през 1942 г. има данни за това как тази текстилна фабрика е основана през 1893 г. от най-големия брат Христо К. Малиев. Говори се за участията ѝ със своя продукция в международни панаири и изложения: през 1903 г. в международния панаир на гр. Лиеж, където получава бронзов медал и през 1907, когато Малиев изпраща текстилно-промишлена продукция в Лондон и получава златен медал от Лондонското изложение. „Станах редови военен, защото мои кумири бяха героите на Шипка и Плевен. В това число и генерал Скобелев!“ – е споделил по-късно пред Малиев знаменитият бял генерал. „Поверено ми бе възпитанието на младите унтер-офицери и обучението на командирите. Аз съм професионален военен – участвах и в Първата световна война и смятам, че съм се справил добре – научих всички мои питомци да тачат свято паметта на Родината и да вярват в Отечеството!“ – това са точните думи на генерал Кутепов. Той разказва пред Малиеви, че по женска линия родът му е известен чрез фамилията Всеволжски – потомствена аристократична фамилия, произхождаща от Волжско-Камска България. А в Пермска и Екатеринбургска губернии ги наричали волжските татари – сиреч чисти българи.
Мирният живот на Руската армия в България не продължава дълго. Според първия биограф на Кутепов Михаил Критски след Генуезката конференция през 1922 г. правителството на Александър Стамболийски попада под влиянието на болшевиките. В страната плъзват съветски агенти. С одобрението на премиера е създаден Съюз за завръщането в родината. Кореспонденцията се подлага на проверка, а по жп линиите се провеждат обиски. Българското обществено мнение изкуствено се настройва срещу Врангеловата армия. Властите се намесват във вътрешния живот на Руската армия като не позволяват на руските офицери да носят оръжие. Забранено е влизането на генерал Врангел в България. Накрая са изфабрикувани фалшиви документи, уличаващи него и щаба му в заговор срещу правителството на Стамболийски (след падането на земеделската власт са намерени документи, доказващи, че кабинетът на БЗНС е подкупен от болшевиките). През май началник-щабът на Българската армия Топалджиков поканва Кутепов за преговори в София. След като последният пристига обаче му е съобщено, че е арестуван и подлежи на изгонване. Генералът задава въпроса „А къде е вашата офицерска дума?“, но не получава отговор. Тогава иска да доведат съпругата му Лидия Давидовна Кют и секретаря му. След 3 дни, на 15 май 1922 г., тримата са изгонени от страната. Цар Борис III изпраща двама свои ординарци да пазят военачалника от всякакви неприятности до границата с Гърция.
Оттам Кутепов отива в Кралството на сърби, хървати и словенци, където живее от 1922 до 1924 г. След това се установява във Франция, като от 1928 г. след смъртта на барон Врангел е председател на Руския общовойнски съюз (РОВС). Ръководи своя организация – Бойната организация на генерал Кутепов, която извършва диверсионна и терористична дейност в СССР (напр. атентата в Ленинградския партиен клуб през 1927 г.). Съветските служби стартират операциите „Тръст“ и „Синдикат“, успявайки да се внедрят в Бялата емиграция. На 26 януари 1930 г. Кутепов е похитен посред бял ден в центъра на Париж от агенти на ОГПУ начело с Яков Серебрянски и Сергей Пузицки, като за това има няколко версии. Не е ясно дали умира във Франция, на път за или в самия СССР, както и къде или дали изобщо е погребан. Днес в парижкото гробище Сент-Женевиев-де-Буа, в Галиполийския участък е поставен символично празен гроб. Там, редом с тези на офицерите от Бялата гвардия и днес се извисява паметник, на който е написано името на генерал Кутепов. Този паметник е поставен през 1936 го. и за неговата направа своята лепта дава и неговият хазяин и приятел от Търново Христо Малиев. Синът му Павел през 1944 г. в Югославия се присъединява към Червената армия, служейки като преводач. Впоследствие е арестуван от съветските спецслужби и осъден на 20 години затвор и след като излиза на свобода работи в Отдела за външни отношения на Московската патриаршия. Има двама сина – Алексей и Александър. Умира през 1983 г. По различни начини са репресирани и останалите роднини на генерала, както и организаторите на спецоперацията.
В историята има много личности, чийто живот е удивителен и изпълнен с борба. Такъв е и този на Александър Кутепов – пример за доблест, чест, преданост към клетвата, идеалите и родната страна.
Автор: Симеон Василев
Източници:
Зинкевич М.М. Генерал Александр Павлович Кутепов:
http://militera.lib.ru/bio/zinkevich/01.html
Елена Широкова. Александр Павлович Кутепов: http://ptiburdukov.ru/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8/%D0%9A%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B2_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Вячеслав Васильевич Бондаренко. Легенды Белого дела – М.: Молодая гвардия, 2017. — 360[8] с.: ил. — (Жизнь замечательных людей: сер. биогр.; вып. 1654). ISBN 978-5-235-04010-6
Б.А. Штейфон. Генерал А.П.Кутепов, част от сборника Генерал Кутепов / Сост. и ред. — Р. Г. Гагкуев, В. Ж. Цветков. — М.: Посев, 2009. — 589, [1] с., [8] л. ил., портр., цв. ил., портр.; 22 см. — (Белые воины). — Библиогр. в примеч. — Имен. указ.: с. 555-562. — ISBN 978-5-85824-190-4. — Тираж 2000 экз.
Михаил Критский – „Александр Павлович Кутепов“, 1934:
https://www.e-reading.club/bookreader.php/30832/Kritskiii_-_Aleksandr_Pavlovich_Kutepov.html
ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ. Белогвардейците в Търново:
http://starotarnovo.ucoz.com/index/belogvardejcite_v_trnovo/0-60
