Политическият живот на България никога не е бил лишен от интриги, скандали и спорни моменти. Показателна за това е т.нар. Деклозиерова афера, развихрила се в навечерието на влизането на България в Първата световна война.
За да вникнем в нейната същина трябва да се върнем към Българското лято на 1915 година. Така историците наричат периода, в който Антантата и Централните сили се стремят да привлекат България към своя лагер. Предвид развоя на военните действия и геополитическото разположение на страната, тя се превръща в желан съюзник, като нейното привличане трябва да стане с всички позволени и непозволени средства.
Германия разчита на своето икономическо влияние и личните убеждения на управляващите в София, докато Русия съсредоточава усилията си върху издаването на вестници, които да формират общественото мнение. За да може Франция да проучи ситуацията на място на 21 юли 1915 година, в българската столица пристига Жан Крюпи. Той се среща с премиера Васил Радославов и лидера на Народнолибералната партия Никола Генадиев, като в хода на разговорите проявява жив интерес към очакваната богата реколта на зърно. Заминавайки за Санкт Петербург, Крюпи заставя пълномощния министър Алфред Панафьо да следи ситуацията на вътрешния пазар и експортните възможности.
Членките на Антантата започват да обмислят как да използват придобитата информация. Британският външен министър Едуард Грей предлага всяка от тях да участва в закупуването на българската реколта със сума, явяваща се еквивалент на 50 млн. златни лева. Целта на тази операция е зърното да не достигне до Централните сили, а в същото време водещите политически фигури да променят външнополитическата ориентация на страната в резултат на получените подкупи.
Решено е това да се реализира чрез създаването на частно търговско предприятие, оглавявано от Фернан дьо Клозиер (известен с побългарената фамилия Деклозиер). В продължение на 10 години той е представител на френските банки, държащи и издаващи държавни ценни книжа в България. За него журналистът Марсел Дюнан казва:
„Много интелигентен, с широки възгледи, той по едно време имаше голямо влияние в двореца…“
Необходимите суми са прехвърлени в парижката „Креди Лионе” и лондонската „Уестминстър банк”, а те от своя страна ги превеждат чрез Търговска банка. Председателят на управителния съвет Иван Буров и главният директор Георги Губиделников на банката са в тесни връзки с Народната партия. Когато схемата е изпипана, Никола Генадиев, в качеството си на юридически съветник, препоръчва на Деклозиер „търговски агенти”, разпределяйки им околиите за изкупуване. Основно това са поддръжници на неговата Народнолиберална партия, но някои са членове на Народната партия и БЗНС.
В икономически план в цялата операция не би трябвало да има нищо скандално. Годишното производство на зърнени храни за 1915 година надхвърля със 100 000 тона средното – 2 200 000 тона, от които 1 300 000 се потребяват в страната. Останалите в мирновременни условия биха са продали без проблеми в чужбина, но по това време износът е забранен с постановление на Министерския съвет.
Чрез посредниците Деклозиер плаща до 25% над пазарната цена. Самите агенти получават 5% от закупеното плюс възнаграждение от 1 лв. на всеки 100 кг. Търсенето вдига цените на борсата на храните, а дребните посредници получават по 11 лв. за всеки 100 кг. Въпреки че на 26 август Министерски съвет слага таван на цената за 100 кг. от 26,50 лв., това не спира процеса. Отделно от това, закупеното жито се съхранява в складове в близост до железопътните линии, като месечния наем от 30 000 лв. на барака също се покрива без проблеми.
Обявяването на общата мобилизация на 10 септември 1915 година слага край на машинациите. Разбирайки, че схемата ще бъде разкрита, Деклозиер оставя на Губиделников 4 134 620 лева за „ликвидационни работи”, след което напуска страната с персонала на френската легация. От своя страна правителството на Васил Радославов реквизира храни на обща стойност 18 млн. лева и иззема 2.5 млн. лева от Търговската банка в полза на държавата.
През октомври органът на Либералната партия „Народни права“ започва да изобличава замесените в случая и на 15 ноември за арестувани 39 души. Софийският военен съд издава 10-годишна присъда строг тъмничен затвор за Никола Генадиев, а 11 депутати получават по 8 години. Банкерите Буров и Губиделников, които са основната движеща сила в аферата са оправдани.
Акцията обаче е постигнала своя ефект, за което свидетелстват думите на Димо Казасов, според когото „скъпотията и оскъдицата станаха непоносими“. Краят на Първата световна война ще доведе дотам, че Антантата ще успее да наложи своята икономическа воля над България посредством Ньойския мирен договор.
