1916 година. България е във вихъра на Първата световна война, а по бранните полета на Царството се решава съдбата на една цяла нация. На север, в необятната шир на Добруджа, шепа български мъже, предвождани от легендарния генерал Иван Колев, се изправят в бясна надпревара със смъртта и с отекващо „Ура“ политат в неравни атаки срещу врага.
На тези драматични събития е посветена и последната ни книга, носеща заглавието „Непобедимата конница“. Това е разказ за бойния път за Първа конна дивизия и нейните безстрашни мъже.
Макар кавалерийските щандарти да са отдавна в музейните сбирки, а сабите на българските кавалеристи – в ножните, подвизите на непобедимата конница ще се помнят дълго, а от всички нас зависи имената на преминалите във вечността български герои да не потънат в забвение.
В следващите редове ще прочетете кратък откъс от книгата, написан от биографа на ген. Колев – ротмистър Н.П. Николаев, и посветен именно на бележития пълководец.
Изданието пък може да поръчате с 20% отстъпка тук.
Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска конница. И в най-затънтената планинска хижа старците, жените и децата, събрани около огъня, приказваха за чудесата от храброст и самопожертвуване, извършени от родната конница из просторните полета на Добруджа.
Вестниците и списанията на съюзниците ни пишеха с възторг за безподобните подвизи на „желязната българска конница“. Нашите врагове, потресени от пораженията, които претърпяха по бойните полета, разправяха чудеса за бързите и смели български кавалеристи. И дори техният печат, въпреки военната цензура, не скри удивлението си от изкуството и храбростта на българската конница.
Едновременно с това по света се разнесе едно име, непознато дотогава – името на гениалния водач на българската конница. Името на генерал Колев се зашепна по полетата и балканите на родната земя с благоговение и обич, наред с имената на легендарните герои от тъмното и далечно минало.
Ще минат години и името на безсмъртния герой ще се свърже по-здраво с идеята за величието на българския дух. То ще стане едно от ония заветни имена, с които неразделно се свързва представата за най-големите добродетели на един народ.
Защото генерал Колев и като човек, и като войник наистина въплъщаваше най-добрите страни на българската натура. Защото тоя корав българин с цената на пълно забравяне на себе си пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, успя да се издигне до висотата на малцина избраници. От тая висота той освети със светкавиците на гения и славата на българското име. И в огъня на тия светкавици той сам изгоря.
Името на генерал Колев трябва вечно да живее в скрижалите на българското племе, наред с имената на най-великите ни герои. В дни на гордост и триумфи, в дни на скърби и разочарования това име ще сгрява сърцата, ще буди надежди и ще посочва пътища към велики и светли идеали.
