В следващите редове ще ви припомним един стих, който отново е посветен на майката. Авторът му е Христо Ботев, а творбата носи името „Майце си“. Майката е последната опора на лирическия герой, тя е онази която го крепи, онази, която му дава сили и вяра. Убедени сме, че и в днешното, макар и различно ежедневие, родината ни е пълна с такива жени, които дават всичко и се борят до последно за твоето дете. Нека те се чувстват поздравени с гениалните стихове на поета и нека продължават да вярват и продължават да се борят, защото в тях именно е бъдещето на България. Поздравяваме онези прекрасни българки, които правят всичко за своето дете и са до него и в най-трудните моменти.
Майце си
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
