Ще ви запознаем с емблематично произведение от творчеството на един от най-големите поети на България. Историята на живота му сякаш съчетава историите на хиляди други човешки съдби и прекрасно отразява действителността от края на ХIХ и началото на ХХ век. Той е роден в Копривщица – градът известен със своите революционни, просветни и културни дейци. Подобно на много българи, съвсем млад взема участие във войните за национално обединение. Загива геройски на фронта, на 29-годишна възраст, хвърляйки се смело в атака срещу враговете. Лириката му безспорно е прочувствена и емоционална, а редовете и сякаш носят романтиката на една отминала епоха.
Нощ към Солун
Пак тъй жадувана нощта се върна
и с майчин шепот и милувки свежи
съзва на отдих морните войници
и жалбите им с кротък здрач замрежи.
Заглъхна Удово, където много
стоманни сили през деня кънтеха,
снегът на север почерня безмълвно
и сънищата звезден път поеха.
И в схлупената, обгорена хижа –
чер знак на лихата стихия бранна –
ний двама с него пак укрихме свойта
умора, в служба на дълга набрана.
Но край огнището у нас отново
припламна жаждата неутолима –
да си възвърнем с виното и мрака
това, що властно ни денят отнима.
И загрубелите ръце не спряха
да пълнят чашите – налей! наздраве! –
додето яснолик възторг в сърца ни
последен тъмен вопъл не сподави.
Поде се сплетен разговор, когато
отекват скъпи тайни гласовете
и в всеки девствен въздъх на душата
сълза от светла скръб проляна свети.
Той спомни нявгашна любов в Женева,
аз – своя бурен и отвъргнат полет,
а после писахме… „мисли за мене“
…“не спомняй нашата далечна пролет!“
Когато той задряма, аз възлязох
на хълма над стаените землянки
и дълго слушах Вардар да нашепва
на милосърдните среднощни сянки
за тъмнините на нощта вековна,
за бликналия ден в тоз край неволен
и за настръхналата бъдна среща
на двата вражи вихъра пред Солун…
