„Успехите на България“ е рубрика, в която ще Ви представяме постиженията на онези наши сънародници, достигнали висините на световния успех чрез силата на своя гений. Много от тях по един или друг начин остават в сянката на историческите събития и не са познати на широката общественост, но ние ще се постараем да поправим тази грешка.
Българският принос към астрономията и космическото дело има дългогодишна история. В днешното издание на рубриката „Успехите на България“ ще се спрем върху едно от имената, прочули се в това поприще. Става въпрос за астронома Димитър Съселов, чийто основен принос към науката е откритието на най-далечната планета, позната на човечеството.
Ученият произлиза от семейство на интелектуалци. Всички мъже с името Димитър от рода Съселови са дали своя принос в разнообразни сфери. Дядо на астронома е видният български историк и автор на трудове, посветени на прабългарите Димитър Съселов. Баща на Съселов пък е архитектът Димитър Съселов. Заради това впечатляващо потекло, не е изненадващ интересът на Димитър към науката от съвсем ранна възраст. Роден през 1961 г., едва 19 години по-късно, той публикува първото си изследване на астрономическа тематика. По това време Съселов следва във Физическия факултет на Софийския университет, но тази публикация предизвиква силен интерес и става повод студентът да бъде поканен на специализация в Канада.
По-късно, през 1998 г., астрономът е поканен за професор в университета Харвард и именно там прави най-голямото си научно откритие. Съселов е участник в мисии на НАСА, а интересите му в науката се съсредоточават върху взаимодействието между светлина и материя, върху звездите и планетите, както и върху тяхната атмосфера и структура. Той има две публикувани книги, посветени на пулсациите на звездни тела. Въпреки това, неговата голяма следа в историята на науката е друга.
Съселов става прочут с това, че през 2003 г., чрез метода на транзитното търсене, заедно с екипа си, успява да открие най-отдалечената планета в нашата галактика. Тя се намира на около 5 000 светлинни години от нас, в съзвездието Стрелец и е наречена Ogle-TR-56b. Това откритие намира широк медиен отзвук, а Съселов коментира, че благодарение на този нов метод за засичане на далечни небесни тела астрономите са на прага на нова ера на изучаване и откритие, която ще доведе до важни промени за човечеството.
Друг възлов момент в работата на Съселов е, че той установява наличието на множество планети, близки по същност на планетата Земя. Според учения само в Млечния път броят на подобен вид планети надвишава 100. Той прогнозира, че в близките години повече от половината от тези планети ще бъдат подробно изучени. Подобен тип познание според него ще разшири мирогледа на човечеството и ще внесе съществени промени в живота на Земята.
Тази голяма всеотдайност прави Димитър Съселов достоен и международно признат учен, а името му е повод за гордост на много българи.
