В началото на месец март 1906 година вестникът на Народната партия – „Мир“, публикува серия от статии, в които разобличава генералите Рачо Петров и Михаил Савов в корупционни действия при закупуване на патрони за войската през 1903 година. През същата година двамата генерали са съответно министър-председател и военен министър на Княжество България. И двамата са сред любимците на княз Фердинанд, а българският общественик Добри Ганчев описва Рачо Петров така (оригиналният правопис е запазен, бел. авт.):
„Безсмислено жаден за пари, без свен, без скруполи в избора на средствата за добиването им.“
И още:
„Лаком бе Рачу, лаком до невероятност. Отдето може, оттам отскубне.“
За Михаил Савов оценката не е по-различна:
„Лаком бе за удоволствие, за разврат, за разгулен живот. А туй се добива с пари, с много пари, не с едно само жалване. И ги доби той тез пари, забогатя повече, отколкото си въобразяваше, в ръцете му дойдоха милионите.“
Избухва огромен скандал, останал в българската история под името аферата „Шарл-Жан“ или Патронената афера. Рачо Петров е обозначен като „Шарл“, а Савов – като Жан“ в кореспонденцията между посредника по сделката и облагодетелстваната фирма за боеприпаси. Двамата засегнати генерали подават жалби в съда на 11 и 13 март 1906 година, обвинявайки автора на статиите в клевета. Автор на статиите е отговорният редактор на вестник „Мир“ Васил Христов. Съдът бързо се задейства и на 16 май Васил Христов е признат за виновен по обвиненията в клевета. Осъден е на месец затвор и да плати разноските по делото. Въпреки това обаче, заради разразилия се скандал, двамата подават оставки от заеманите постове.
Но какво всъщност се е случило през 1903 година и защо българските офицери Рачо Петров и Михаил Савов са окичени с френските имена Шарл и Жан?
В началото на XX век армиите в цяла Европа се модернизират. България не прави изключение. С кредити от Австрия, Германия, Франция се закупуват оръжия и боеприпаси, както и шинели, раници и други потребни за войската неща. Основната пушка, която е на въоръжение в българската пехота е „Манлихер М 95“. Патроните именно за тази пушка правят компания на българските генерали като главно действащо лице в тази съмнителна сделка.
Всичко започва с доклад на военния министър генерал Савов от 16 април 1903 година за необходимостта от пари за закупуване на боеприпаси за „неприкосновения резерв на бойния комплект“. Седмици по-късно, на 5 май, Народното събрание гласува свръхсметен кредит от 25 милиона лева за покриване на разходите на войската. Впоследствие е добавен още един кредит от 43, 7 милиона лева.
Отново през май е обявен търг за доставка на 15 милиона патрони за „Манлихер“. Оферти изпращат три фирми – „Келер“, „Рот“ и „Манфред Вайс“. „ Келер“ и „Рот“ оферират по 118 лева за 1000 патрона и съответно 13 и 12 седмици срок на доставка. „Вайс“ предлагат 118,25 лева за 1000 патрона за доставка на 7 милиона патрона до 15 октомври 1903 година, за другите – след края на месец ноември същата година.
Впоследствие е установено, че на 23 юни е подписан договор с фирма „ Вайс“ за доставка на 5 милиона патрона, но нито има доказателства за проведени преговори, нито договорът е изпълнен.Така и не се установява каква е причината и къде са изчезнали съответните документи.
Тръжната комисия препоръчва възлагане на поръчката на фирма „Келер“, Савов утвърждава това решение. „Рот“ сваля цената на 116 лева за 1000 патрона, българското правителство е уведомено. „Манфред Вайс“ обявява, че има готова партида от 15 милиона патрона, която може да достави до 23 дни. Цената обаче е 125 лева за 1000 броя.
Предвид вълненията в Македония и Одринско през пролетта и последвалото Илинденско-Преображенско въстание, резултатите от търга са игнорирани и с решение на Министерския съвет от 14 август доставката на 10 милиона патрона е възложена на „Манфред Вайс“. Обосновката е опасността от една евентуална война с Османската империя. Договорът е сключен 4 дни по-късно. Тогава започват и реверансите към доставчика.
Срокът за доставка тече от датата на сключване на договора, а не от приемането на мострите. Всъщност фирма „Вайс“ има само 2 милиона патрона, които и доставя. Опростени са и неустойките от 1 процент от стойността на патроните за всеки ден забавяне на доставката. Планът на фирмата е да купи патроните от държавните складове на Австро-Унгария, но официална Виена не е съгласна. Въпреки това, на 7 септември, е подписан нов договор с „Вайс“ за доставка на 13 милиона патрона, впоследствие количеството е намалено с анекс. Нито вторият договор, нито анексът са одобрявани от правителството. Цената е свалена от 125 лева на 120 лева за 1000 патрона. Гаранцията за добро изпълнение от 150 000 лева не е усвоена от великодушното българско правителство. Аферата има продължение през 1904 година, когато и другите участници в търга получават поръчки за патрони по завишени цени.
Продължението на тази история се разиграва през 1906 година. Един от недоволните посредници по сделката – Илия Киселов, предоставя на вестник „Мир“ информация по сделката, както и оригинални писма и документи, преведени от заклет преводач, със заверка на българското Министерство на външните работи и изповеданията. Документите на Киселов съдържат показателни примери за отношението на участниците в схемата към българската власт. В закодирания език на тази кореспонденция правителството е обозначено като „виц“, подкупът – като „завещание“, патроните – като „лешници“ или „орехи“, халосните патрони са „брашно“. Според тези документи Рачо Петров получава подкуп от 75 000 златни лева, Савов – 50 хиляди, а третият участник в схемата (вероятно генерал Балабанов) –40 000 лева. Скандал за подялбата на комисионното възнаграждение между Киселов и действителния двигател на сделката Добри Петков изважда аферата на бял свят. Бързо обаче отношенията са уредени, а архивът на посредниците удобно изчезва.
Разбира се, политическите врагове на генералите използват случая и няколко години по-късно им организират съдебен процес и ги подлагат на публично унижение. На 25 февруари 1910 година по инициатива на 100 народни представители е сформирана изпитателна комисия, която да разследва управлението на страната в периода 1903-1906 година и в частност делата на министрите от този период.
Титаничният труд е публикуван на 11 ноември същата година, като докладът обхваща цели два тома. Произведението на комисията наред с обичайните за епохата недоказани нападки и обикновени дребнавости, съдържа в себе си и подкрепени с доказателства обвинения в корупция и злоупотреби. Следва втора комисия, която допълнително изяснява фактите. Държавното обвинение работи една година и изработва обвинителен акт от 6000 страници. Като резултат от това в началото на 1913 година е конституиран Държавен съд, който започва работа едва през 1914 година, при управлението на доктор Васил Радославов. Делото не е разглеждано и е прекратено на основание формално нарушение на член 156 от Търновската Конституция – не са изброени едно по едно всички обвинения.
Реално обаче причината за тази развръзка е друга. Петров и Савов са бивши министри в правителството на Народнолибералната партия в периода 1903-1906 година. Тяхното освобождаване от съдебна отговорност просто е изтъргувано срещу подкрепа на Народнолибералната партия за политиката на правителството на доктор Радославов. Така приключва шумната афера „Шарл-Жан“, една от най-известните корупционни сделки в историята на Третото българско царство.
