В навечерието на годишнината от Априлското въстание обявихме последната си книга – „1876. Спомени на съвременници“. Това е проект, върху който работим от половин година. Проект, в който вложихме много усилия. Каква е неговата идея обаче?
Страниците на книгата са по-различни от тези, които вероятно мнозина от вас очакват. В тях ще намерите не класическия исторически разказ на изследовател, излагащ твърдения или хипотези, а нещо непреходно – автентични свидетелства, написани от очевидци. Всъщност това е основата, на която стъпва разказването на историята. Целта на „1876. Спомени на съвременници“ е да запознае възможно най-широк кръг читатели с разказите на свидетели и преки участници във великата епопея на българския дух, разгърнала се по нашите земи преди повече от 140 години.
Книгата изхожда от твърдението, че историята се оказва „най-истинска“, когато е разказана от очевидците си, защото така тя не е пречупена през погледа на други хора. Затова този сборник с извори поставя пред себе си една отговорна задача – да посрещне изискванията и на най-взискателния читател за обективност при представяне на историческата истина.
А защо е необходима нова книга със свидетелски разкази за Априлското въстание? Нали за бунтовната пролет на 1876-а е писано толкова много… Обикновено като основен извор за хронологията се цитират „Записки по българските въстания“, често наричани и „най-българската книга“. Благодарение на този том помним основните герои на епопеята още от училище и те са останали в съзнанието ни с онези образи и дела, които е описал Захари Стоянов. Какво още може да се каже?
Краткият отговор е – изключително много! Десетки и стотици са имената, оставили забележителни и заслужаващи възкресяване разкази за Априлското въстание. Различни хора, с различни съдби, мироглед и способности са записвали – най-често след 1878 г. – своите впечатления и са виждали събитията от различни ъгли. Замисляли ли сте се например: защо Априлското въстание избухва непредвидено рано? Имало ли е и чорбаджии, които са направили нещо за неговия успех? Откъде е идвало и как се е криело въоръжението на въстаниците? Всичко това, а и още много други интересни факти, трудно бихме разбрали от записаното само от един човек.
С течение на времето истината около големите събития се смесва с легендата. Нечуваната смелост на българите през април 1876, дръзнали със своите многократно по-малки сили да повярват, че ще ,,срутят царщината“ с едно въстание и така ще възстановят държавата си, се е превърнала в разказ, предавана от уста на уста. Но в какви точно действия са се изразявали героизмът и трагизмът, шествали по българските земи по време на страшните събития? Има ли едно неуспешно народно въстание своя положителен резултат, или батачани напразно са изклани?
Именно такива отговори се надяваме да откриете в следващите редове.
КНИГАТА МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ НА ТОЗИ АДРЕС.
