картина: Васил Горанов
Прашни руини? Надали. Средновековният Червен е пир за всички сетива. Разположен на 35 км южно от Русе, далеч от градската оживеност, крепостта успява да премине през 7-вековна бариера и да поведе своите посетители назад към далечния XIV в., вълнуващ и мистериозен.
Обградени от величествените останки, любопитните туристи сякаш надникват под тоновете прах и зърват Червен такъв, какъвто е бил преди 700 години – кипящ от живот. Тропот на конски копита ехти. Широката два метра главна улица приютява сергиите на множество търговци. Занаятчии отварят своите дюкяни, усмихнати и приветливи… С помощта на Светлана Великова – археолог в Регионален исторически музей Русе, ще опитаме да представим славното минало на гордо извисяващия се Червен.
Археологическите проучвания датират VI в. сл. Хр. като начало на голяма ранновизантийска крепост – предшественик на онова, което ние днес познаваме като Червен. Укреплението просъществува едва няколко десетилетия под натиска на вражеските набези, но през периода на Първото българско царство (VII – XI в.) на нейно място се появява малко селище, находки от които все още биват откривани от археолозите.
През периода на Второто българско царство, крепостта вече носи името „Червен“, чийто произход е доста неясен. Тя се издига до втория по важност административен център в страната след Царевец, познат още като Орлово гнездо. Сведения за високото развитие на града дават множество исторически хроники и летописи, както и значителен брой веществени доказателства. Такива са сечените на територията на крепостта монети – символ на важното административно значение на града.
Забележителна е и пищната украса на две от шеснайсетте открити до момента църкви на територията на града – църкви №1 и №2 – митрополийски, а останалите – енорийски. В този период, благодарение на естественото укрепление на крепостта, плодородната земя и ключовото местоположение, свързано с преминаването на множество важни търговски пътища, населението на Червен рязко нараства. Ето защо се обособяват тъй наречените „външен“ – за простолюдието и търговците, и „вътрешен“ град – цитадела, за високопоставените обитатели на града и административните сгради.
Болярският дворец, представляващ крепост в крепостта, също е доста впечатляващ. Състои се от двуетажна жилищна постройка, малка църква и стръмно стълбище, изсечени в голата скала, водещо до подземен водоизточник, жизненоважен в случай на обсада.
Забележителни са и четирите запазени бастиона. Три от тях дават вечно дежурство край източната крепостна стена – най-лесно достъпната, следователно най-добре укрепената. Четвъртият бастион – първоначално порта, по-късно превърната в отбранителна кула, се извисява самотно, но величествено над западната крепостна стена. Местните вярвали, че допълнителна защита на града дават и вградените в крепостните стени църкви, голяма част от основите на които днес са видими за посетителите.
Може би мнозина ще се запитат как тази естествено укрепена крепост пада под ударите на османските нашественици? Истината е, че Червен е бил разрушаван и построяван няколко пъти – през 1241 г. вследствие на татарското нашествие, през 1277 г. от византийския император Михаил VIII Палеолог, воюващ срещу българския цар Ивайло и накрая през 1388 г., когато крепостта бива покорена и опожарена от османците. За изгарянето на града свидетелстват голям брой исторически хроники, както и обгорелите останки от покривите на няколко от църквите.
Така градът постепенно запада, като хората се изтеглят към по-лесно достъпните места в долината на р. Лом. Там започват нов живот и основават свои нови селища, а величествената крепост остава затрупана под тонове пръст и прах до 1910 г., когато проф. Васил Златарски започва археологическо проучване, продължаващо и до днес.
Наскоро завърши поредния етап от постепенното задълбочено изследване на външния град. Група чуждестранни студенти помогнаха на русенските археолози Светлана Великова и Стоян Йорданов в борбата им с времето, разкривайки една от най-големите църкви в крепостта, която в началото на проучването, специалистите смятали за кулоподобно съоръжение. Дните отминават, а кулоподобното съоръжение се оказва църква с необичайно конструктивно решение, поради естествена денивелация на терена, по думи на Светлана Великова. Забележителни за новооткрития Христов дом са четирите гробни камери, както и множеството фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси, някои от които могат все още да бъдат видени по стените на средновековната църква.
Средновековният Червен крие в себе си още много тайни, чакащи тепърва да бъдат открити.
