Най-способните владетели доказват своя държавнически талант по време на размирици. Краят на XVIII в. заварва Османската империя в анархия. Кърджалийските банди всяват страх сред населението в Румелия. В тази бунтовна обстановка от редиците на еничарите във Видин се издига Осман Пазвантоглу – личност, чието дело вече двеста години привлича интереса на български и чуждестранни историци.
Според османските документи и французина Мернаж, прадядото на Осман Пазвантоглу е родом от град Тузла (днешна Босна и Херцеговина). Семейство Пазвантоглу е свързано с Видин много преди управлението на пашата. През 1739 г. Ибрахим – дядото на Осман, се заселва във Видин. Заради заслугите си в Австро-турската война от 1735 – 1739 г. дядото на пашата получава две села във Видинско като тимар. Баща му Йомер Пазвантоглу става ага на 31-ва еничарска орта. Самият Осман е роден във Видин през 1758 г. Документите разказват, че през 1764 г. той е изселен в Белград заедно със семейството си. Десетилетие по-късно, през 1775 г., Пазвантоглу –баща и Пазвантоглу – син се връщат във Видин.
През 1787 г. избухва нова война между Хабсбургите и Османската империя. Военните действия се развиват катастрофално за османците. Йомер и Осман Пазвантоглу се възползват от уязвимостта на империята. През лятото на 1787 г. двамата започват подготовка за еничарски бунт във Видин. Заговорът е разкрит и положението в града е овладяно от комендантите на Видин и Белград.
На 5 юни 1787 г. Йомер Пазвантоглу е екзекутиран за измяна, но неговият син успява да избяга. Осман се връща във Видин от изгнанието си през 1792 г. Неговата цел е да завладее града и съименния му санджак, за да го управлява самостоятелно. През 1793 г. представителите на султанската власт са прогонени, а Осман Пазвантоглу става самостоятелен паша на Видин. Той организира войска, съставена от недоволните еничари и от кърджалии. За тях Пазвантоглу е закрилник, който подкрепя „старото”, „същинско турското” и който заклеймява реформите на султан Селим III. Войската на Пазвантоглу предприема набези в северна България и във Влашко (основно в областта Олтения). Султан Селим III събира армия и я насочва срещу Пазвантоглу. От септември 1795 г. до февруари 1796 г. Видин е под обсада, но щурм срещу града не е предприет заради добрата фортификация на видинската крепост. Накрая султанската армия вдига обсадата, а Пазвантоглу получава амнистия от падишаха.
Доказани са връзките между видинския паша и Ригас Велестинлис – един от водачите но гръцкото Възраждане. В написания от Велестинлис боен марш „Туриос” се съдържат преки обръщения към великия видинчанин:
„Пазвантоглу, защо ни оставяш толкова дълго време безучастни?
Бързай към Балкана, там трябва като орел да свиеш гнездо
Присъедини и раята, ако искаш да победиш
Паша! Появи се незабавно на бойното поле
Въстанието е в главата на твоите войници…”
Пазвантоглу е наясно, че няма да може да се задържи дълго без да си осигури чуждестранна подкрепа. Той насочва дипломатическите си усилия към републиканска Франция. Посредством своя довереник – гръцкия търговец Димитри Турнавити, пашата установява трайни контакти с представителя на Директорията в Истанбул – генерал Сен-Сир през 1797 г. и 1798 г. В своя доклад до Париж генерала отбелязва, че: „възкачвайки се на трона (на Османската империя), Пазвантоглу би оглавил всички бунтари в империята. От май до октомври 1798 г. султанът отново обсажда Видин, но късметът е отново на страната на Пазвантоглу. Селим III е принуден да вдигне обасадата, тъй като генерал Наполеон Бонапарт нахлува в Египет. Френското нашествие индиректно спасява Пазвантоглу.
През януари 1799 г. във Видин пристига агент на руския консул в Букурещ. Той е приет от Пазвантоглу. Целта на посещението е пашата да бъде предупреден, че руските власти няма да толерират повече набези на неговите войски на север от река Дунав. По силата на Яшкия договор от 1792 г. Русия е покровител на Влашко, а с нападенията си срещу Влашко Пазвантоглу рискува война с нея.
Последният опит на централната власт да си върне Видин по въоръжен път е през август 1800 г., но обсадата не дава очаквания резултат. След третия последен опит за превземане на града, пашата предприема действия, целящи консолидация на властта му.
През 1800 г. от Враца е доведен Софроний Врачански. Пазвантоглу иска известния българин във Видин, защото неговият съюзник – духовникът Калиник няма епископски сан. Пашата уверява епископа, че ще пребивава в града само месец, но всъщност прекарва три години. Във Видин възрожденецът написва двата Видински сборника. Те се състоят от проповеди и от преводи на популярни по онова време книги – „Езопови басни”, „Синтип философ”, „Философски мъдрости”. В своята автобиография Софроний Врачански описва Видин по времето на Осман Пазвантоглу като „живелище варварское и хайдутское”.
В периода 1800 – 1803 г. Осман Пазвантоглу е в своя апогей. Неговите владения включват източна Сърбия, северозападна и северна централна България. Неспособността на султана да налага волята си над Румелия дава смелост на Пазвантоглу. През 1802 – 1803 г. неговите кърджалии предприемат редица походи в Източна Тракия и стигат много близо до Цариград. Тъй като си е осигурил защитата от бъдещи османски нападения, Пазвантоглу отделя голямо внимание на вътрешната политика. Съвременникът С. Устюнгел пише, че пашата „намалява данъците” и „раздава земя на бедните”. Пазвантоглу цели да привлече православното българско население на своя страна, защото то е мнозинство във владенията му.
По време на този период видинският владетел разгръща мащабно строителство. През 1802 г. е завършена т.нар. „Сърцата” джамия. Както е известно, тя вместо полумесец има стилизиран връх на копие. Полумесецът е широковъзприет символ на османската държава, а по време на втората обсада на Видин от 1798 г. Пазвантоглу е обявен за враг на исляма. Поради тези съображения владетелят слага „сърцето” като символ на сила, мощ и победа. Интересно е да се отбележи, че същият символ се намира и върху видинския конак и библиотеката. Самият Пазвантоглу е образован човек, който владее турски, персийски и български език. Той има интерес към история, военно дело, астрономия и поезия. Неговата обществена библиотека е уникална за времето си. През 1802 – 1803 г. Осман Пазвантоглу я построява в непосредствена близост до джамията си. В нейният книжен фонд е имало общо 2664 книги върху разнообразни теми.
Според каталога от 1837 г. в библиотеката преобладават трудове по мюсюлманско право, cъчинения по гpаматикa, иcтоpичеcки книги, поетични твоpби на пеpcийcки език, книги по медицина. Най-много са книгите, които са принадлежали на бащата на Пазвантоглу – Йомер. Едно от най-ранните европейски издания на арабска графика „Законът в медицината” на Авицена, отпечатано от Типографията на Медичите през 1593 г., е също част от сбирката. През 1888 г. книгите са прехвърлени от Видин в София. От тях в Националната библиотека остават само 650, а останалите 2014 са предадени на османското правителство. По времето на Пазвантоглу във Видин са построени и няколко училища. В тях обучението е задължително и безплатно за мюсюлманските деца и от двата пола.
Друга уникална постройка от неговото управление е Кръстата казарма. Тя е изградена във формата на кръст по функционални съображения. Казармата по времето на Пазвантоглу служи като връзка между различните сгради в Калето (видинската крепост), като кавалерийската казарма, оръжейната работилница и сараят. По заповед на пашата в града са построени множество обществени чешми. Феликс Каниц съобщава, че е построено и голямо водохранилище, от което „през лятото всеки ден се раздават огромни количества лед безплатно за бедните и срещу незначително заплащане от заможните”.
Осман Пазвантоглу има огромен принос в благоустрояването на Видин. Новите сгради имат обществено значение и подопомагат живота в града. Внушителният им размер постоянно напомнят за човека, по чиито заповеди са построени.
Последният етап от управлението на Осман Пазвантоглу започва през 1804 г. с избухването на Първото сръбско въстание. Видинският бунтовник първоначално подкрепя Карагеорги Петрович и в помощ на въстанието изпраща свои кърджалийски отряди и местните български войводи Хайдут Велко и Кондо Бинбаши. Постепенно отношенията между Пазвантоглу и Карагеорги се влошават, а накрая между тях избухва война. Пашата губи все повече свои поддръжници, тъй като българските му поданици изпитват симпатии към православните сърби. Тези тенденции отбелязват залеза на Пазвантоглу като политически фактор в балканската политика.
През 1806 г. конницата на Пазвантоглу е разбита от сърбите. След това поражение отцепникът все повече се страхува от християнски заговор срещу него. По негова заповед митрополит Калиник, множество свещеници и местни български първенци са брутално изклани в малката видинска църква „Св.Петка” заради заподозрение в сговор със сърбите.
Здравето на Осман Пазвантоглу се влошава през януари 1807 г. Той се разболява от синя пъпка. На 5 февруари 1807 г. бунтовникът умира. Той е погребан в двора на несъществуващата днес Мустафа паша джамия. Гробът му обаче е запазен.
След смъртта му негов приемник става Молах паша, който се подчинява на новия султан Мехмед II. По този начин видинския санджак е върнат под прекия контрол на столицата.
Надгробният надпис на Пазвантоглу има следната епитафия: „Той е творец на всичко.”
„Ти, който четеш молитвата за успокоение на душите на починалите, недей да искаш други съвети от мен, докато имаш възможност, прави добро за народа. Знай, че ще има възкресение на мъртвите и съд! Преди сбогуването на душата с тялото да можеш да изпълниш даденото обещание. Спомени с добро горкия Пасбан заде Осман (името му на персийски език) и придобивай добродетели! 1221 г. (= 1806 – 1807)”.
