В годините след Освобождението пред българското правителство стои предизвикателството да изгради една съвременна държава от руините на изоставаща империя. Управляващите си поставят за цел да индустриализират страната, поставяйки основите на икономическия и културния живот в нея. Тяхна задача е да покажат, че българинът има успехи не само на бойното поле, но и на стопанския фронт. Името на един министър-председател се свързва най-ярко с този подем за развитие, а именно Стефан Стамболов.
През 1891 година правителството на Стамболов поставя начало на панаирното дело в България, като взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо търговско изложение. Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители. Първото българско изложение се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката в младата държава и има за задача да покаже към какво трябва да се стремят производителите, за да се приближат към Европа и света.
Така се заражда идеята за създаване на място, където да бъде проведено събитието. Избрана е ключова площ в центъра на града и започва работа по планировка на Иван Несторов, тогавашен главен инженер на Министерството на обществените сгради. Озеленяването е възложено на швейцареца Люсиен Шевалас, когото заслужено наричали „Министърът на цветята“. Само за 10 месеца- от октомври 1981 до юли 1892 година, е създадена великолепна градина, която по-късно е описана от много европейски журналисти като чудото, създадено от Шевалас на Балканите. Той оформя шест централни алеи, на които са изградени павилиони за изложението, а покрай всяка от тях се засаждат по 264 дървета. На входа е поставен сватбеният подарък от австрийския император за сватбата на българския монарх – изящен фонтан, създаден от италианския скулптор Арнолдо Дзоки, представляващ скулптура на богинята на плодородието Деметра. С княжески устав от ноември 1982 година прекрасният парк е наречен „Градина Цар Симеон” и е подарен от държавата в лицето на Фердинанд I на пловдивчани само с едно условие – да я пазят и да я поддържат.
Първото земеделско-промишлено изложение в България е открито на 15 август 1892 година с голям военен парад. Топовни залпове от Сахат тепе известяват началото на голямото събитие. То достига обща площ 80 000 кв.м. участниците са от 24 различни страни. За двата месеца и половина на панаира павилионите му са посетени от 161 727 души.
Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството и растениевъдството. Билетът до Пловдив е с 45 на сто намаление на цената . Изложението, чийто директор е писателят Михалаки Георгиев, е изградено и уредено действително по европейски образец. То е най-красивото и внушително нещо по онова време не само в Пловдив, но и в цяла България.
По време на изложението за пръв път са демонстрирани много световни открития. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости – електрически крушки, фонографът на Томас Едисън, оръжието на германската фирма „Круп“. За Първото българско изложение в Пловдив пристига и прочутият френски въздухоплавател Йожен Годар с балона „Ла Франс“. Тогава се състои първата колективна картинна изложба в България.
Най-голямо впечатление обаче прави Първата българска фабрика за текстил. Нейният павилион е закупен от Виена и е оценен като най-изящен. Князът го посещава лично с
княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Тя е впечатлена от прекрасните, на високо европейско качество платове, завеси и одеяла. Поради тази причина Фердинанд I го поисква след закриване на изложението и го монтира на остров Мечкюр. Собственикът е награден със златен медал за продукцията и почетна диплома.
През 20-те години на новия век сред деловите и общински кръгове в Пловдив се появява идеята за създаване на ежегоден панаир в града като наследник на еднократно организираното изложение и на неговата мисия – да спомага за просперитета на българския народ, като стимулира развитието на националната промишленост. Следващата по-сериозна стъпка в историята на българското панаирно дело се прави през 1933 година – организирана е Национална стопанска изложба. Изложителите са 424, а посетителите – над 120 000. Това е първият мострен панаир в Пловдив.
Голямата заслуга за това е на д-р Обрейко Обрейков, който по единодушната воля и избор на своите съмишленици застава начело на Пловдивската търговско-индустриална камара през 1930 година. Голямата му любов към града и увереността, че каузата, на която най-първо трябва да служи, е да помага за стопанското оживление на България, по естествен път го водят до мисълта да продължи делото на организаторите на Първото българско изложение.
Вторият мострен панаир е през 1934 година. Той е до голяма степен юбилеен, тъй като в неговите рамки специално се отбелязват 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална палата, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков – Фабрикаджията. Много по-масов от предишния, голямото признание за него идва с постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 година. С него Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България за търговия на едро. Така той става част от икономическата панорама на страната.
Възходът продължава две години по-късно, когато през 1936 година поредният мострен панаир е обявен за международен. Освен над 1000 български фирми в него взимат участие и 385 чуждестранни. В годините интервалите на провеждане панаири са различни, но традицията да се показват нови стоки, технологии, да се посредничи успешно в бизнесконтактите се запазва. Доказателство за това е статия от 1938 година, в която вестник „Пловдив“ пише: „Панаирът е постижение с извънредно значение за нашия стопански и икономически напредък”.
Ключово е единадесетото издание на панаира през 1947 година. Тогава са създадени първите пет палати върху 6 000 кв.м. площ на левия бряг на река Марица, където е панаирът и днес. Те не са нещо особено, но времето е следвоенно – няма още строителна техника. С волски каруци се пренасят тухлите и другите строителни материали и това ги превръща в голямо постижение за времето. Постепенно се оформя целият панаирен комплекс с новите масивни и красиви палати. На следващата година изложбената площ е почти двойно повече. Панаирът е най-известната забележителност на Пловдив, превръщайки се в негов символ.
Днес Панаирното градче е едно от най-големите в Югоизточна Европа – разположено е на 352 000 кв.м. и има 17 многофункционални изложбени палати, съоръжени с всичко, необходимо за експониране на всякакъв вид стоки. Общата изложбената площ възлиза на 159 100 кв.м., от които 64 500 кв.м. покрита. Панаирът разполага със съвременен Международен конгресен център с общо 8 модерно оборудвани зали от 20 до 600 места. На разположение са и други 10 зали в отделни панаирни палати, с които общият брой места нараства до 2 100.
126 години след Първото българско изложение Пловдив все още се асоциира с панаирното дело. Във времето там са представяни най-иновативните открития на българското производство. Място за контакти, обмяна на опит и професионално утвърждаване, Международният панаир определено заслужава да бъде посетен, дори и като туристически обект. На място можете да откриете производители на машини, както и крайни продукти за търговската мрежа, по същия начин както някога в Цар Симеоновата градина, която днес е паметник на парковото изкуство.
