Днес всички оценяваме качествата на шоколада и не можем да си представим живота без него, но в миналото не е било така. В зората на XX век у нас са се приготовяли само шекер, халва, локум, боза и салеп.
Шоколадът е бил почти непознат. С верен усет 41-годишният Велизар Пеев предвижда потенциала му и зарязва строителството на мостове и пътища. Случило се така, след като той възразил на обида, отправена към него от княз Фердинанд с думите: „Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер.” След тази забележка е пратен в запаса.
Бившият военен, участник в Сръбско-българската война, заминава през 1900 г. за Франция и се хваща на работа в една шоколадова фабрика. Година по-късно се връща в България и отваря работилничка за захарни изделия. Тя се намирала на сегашната улица „Екзарх Йосиф”, срещу Халите. От работилиничката израства четириетажна сграда с представителен магазин в партера. Той оборудва първата работилница с австрийски машини и довежда френския майстор Коломб, за да обучи работниците.
Състои се от няколко отдела: три шоколадни с машини „Гигант“, бисквитен за автоматично производство, за добиване на какаово масло, за какао на прах, за луксозни бонбони, за карамел и други бонбони, охладителен, работилници за тенекиени и картонени кутии, дърводелска работилница, техническа работилница, стоково отделение, кухня и бани за работниците, пет опаковъчни отдела с автоматични машини, складове за суров материал, складове за готови стоки, магазин на едро и дребно и рекламен магазин на Дворцовия площад. Във фабриката работят 250 – 300 души със 172 модерни машини, нуждаещи се от 200 к.с. електроенергия.
Велизар Пеев внасял какаови зърна от Латинска Америка и Холандия. Заради това често пътувал до Александрия и Кайро. Във фабриката зърната се смилат на прах, от който се получава бутум – какао, към което се добавя захар и мляко на прах. Тайната на финността на шоколада се криела в многото бъркане, което траело от 12 до 24 часа.
Мнозина дори не знаели как да го консумират. До фабриканта има изпратено писмо, в което учител от провинцията пита как трябва да се яде шоколадът – „с лъскавата хартишка или без нея”. Сладкото изкушение се прочува и в най-затънтените кътчета на България, макар хората там да нямат ни най-малка представа какво всъщност представлява то. Един селски свещеник пише на Пеев: „Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, да го опитаме.”
Любопитните факти в живота на Шоколадения цар са не един и два. Нестандартна рекламна кампания провел Пеев, отпечатвайки на опаковките на малки шоколадчета знамената на държавите. Който малчуган съберял цялта серия, получавал килограм от кафявото лакомство. Иновативната игра била пълна с уловки – знамето на Канада, например, било в много малък тираж.
Пеев рекламира активно обикаляйки града, първо с каруца, на която пише: „Велизар Пеев – бисквити, хляб и шоколади”, а по-късно и със закрит автомобил. Той обръщал изключително внимание на опаковките, с които продавал шоколадовите изделия. Така например опаковал бонбоните с хартиени кошнички в дървени кутии.
През 1922 г. Пеев изнася производството в Своге. Избира го заради чистия въздух и преминаващата през града р. Искрец. Към предприятието през 30-те години изгражда електроцентрала, която вечер снабдява Своге с електричество. За работниците са построени безплатни жилища и столова. Фабриката е национализирана на 23 декември 1947 г.
Шоколадът бил внесен в Европа на 7 юли 1550 г. и е бил популяризиран от пътуващи монаси. Топлият шоколад става предпочитана напитка в двореца Версай.
Първият магазин за шоколад отваря врати в Лондон през 1657 г. Англичаните вярвали, че напитката действа като медикамент, способен да ги излекува от туберкулозата. В началото на следващия век, компанията Fry and Sons изобретила твърдия шоколад.
