Това предание ни разказва за необичайното преживяване на обикновена жителка на Осиково. Както се говори, преди повече от сто години необичайно силна буря надвиснала над този регион от Родопите. В края на лятото, жената се прибирала от коситба, когато внезапно разбушувал се бурен вятър и проливен дъжд я принуждават да потърси подслон под скално струпване наблизо.
Яростната природна стихия, бесняла сякаш цели часове и уплашената жена се страхувала за живота си с всеки изминал момент. Внезапно мълния ударила, само на метри от скалата, забивайки се в прогизналата земя, разхвърляйки пръст наоколо и оставяйки димяща яма след себе си. Жената, била смаяна, защото досега не била чувала за светкавица, която да не е спохождана впоследствие от гръм. Предпазливо се приближила към издълбаната дупка и видяла на дъното кръгъл предмет. Посегнала и го взела. Сферата, която държала в ръцете си, обаче не била направена от нищо което тя била виждала дотогава.
Без да е от камък или метал, предметът излъчвал лека топлина и имал, сякаш жигосан върху себе си отвесен овал, който много напомнил на жената за змийска зеница, откъдето и предметът получил името си – „Змийското око“. От това, което се говори, впоследствие, предметът бил предаден на местния свещенослужител, който също недоумявал за произхода му, но в крайна сметка счел появяването му за добро знамение и по молба на неговата откривателка, го осветил по канон и го сложил в средата на дървен кръст.
Оттогава хората докоснали се до предмета, му приписват целебни свойства и способностите да излекува всекиго от кошмари. Дирите на мистериозния амулет се губят след преселването на рода на осиковчанката от селото, но спомените за него все още са живи сред някои от по-възрастните хора, живели там.
