Руско-турската освободителна война и последвалия Берлински конгрес донасят свободата само на част от българите. Обширни територии в Македония, Одринска Тракия и Странджанско, заселени главно с българи, остават извън пределите на младата държава. През следващите няколко десетилетия основната задача пред младото княжество ще е постигането на така жадуваното национално обединение. Българите, останали извън пределите му обаче не чакат на готово така мечтаната свобода.
За мнозина от тях революционното дело продължава с пълна сила, като най-добрият пример за жертвоготовността им е избухналото през 1903 година Илиндеско-Преображенско въстание. Макар и прибързано и недобре организирано, то за пореден път показва желанието на останалите под властта на султана българи да се присъединят към Княжество България.
Самият бунт избухва главно в районите на Македония и Одринска Тракия, като в историята му ключова роля играе живописната местност Петрова нива. Тя се намира в сърцето на Странджа планина и освен с историческата си памет впечатлява и с красивата си природни достойнства.
Историческите събития, разиграли се в местността Петрова нива между 18 и 19 август 1903 година имат решаващо значение за развоя на цялото въстание. В рамките на тези два дни се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се решава въстание да се вдигне и в района на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия, което да подкрепи вече избухналото такова в Македония (известно като Илиндеско). Въпреки слабата подготовка на въстаниците, бунтът все пак е обявен и остава в историята като Преображенско въстание. Резултатите от него са хиляди избити българи и над 25 опожарени села в района.
Днес в местността Петрова нива може да бъде видян издигнатия през 50-те години монумент във възхвала на подвига на четниците. През 2003 година е открита и църква, наречена „Света Петка“. Самото място представлява издигнато широко, равно поле, разположено над меандрите на река Велека и река Младежка. От него се разкрива впечатляваща гледка към коритата на реките и потъналите в зеленина странджански гори. Леснодостъпно е единствено от запад откъм село Звездец и всъщност и днес достъпът до него е самоот пътя Бургас – Малко Търново.
Всяка предпоследна събота на месец август в местността се организира събор в чест на подвига на опълченците.