„По-лесно един народ се решава да умре в кърви,

                                                                                                                                                  отколкото да живее в калта“.

                                                                                                                                        („Дунавски лебед“, бр. 34, 19. май 1861)

 

Георги Стойков Раковски се ражда във второто десетилетие на XIX век.  Това е време на мощно преплитане на тенденции и многопластовост, на диференциация на българското общество и поляризация на обществените сили. Текат процеси, които ще окажат съществена роля при последващите драматични събития по реализацията на редицата сложни възрожденски проекти. Няколко години по-рано в Сливен е открито първото елино-българско училище, а през 1824 година Петър Берон издава „Рибния буквар“. Раковски израства в атмосферата, в която образованието е висша ценност, а баща му, Стойно Попович, възпитава младежа в нравствени добродетели и отключва у него силно чувство за достойнство и справедливост.

Получил солидно образование, Раковски посвещава най-активните си години на интензивна обществено-политическа дейност и последователни действия в помощ на своето отечество. Чрез своя проницателен ум, силен усет, предвидливост и мощна творческа енергия, Раковски за пръв път започва да прави журналистика в полза на националната борба. Продължилата с известни прекъсвания от 1856 до 1864 година публицистична  дейност на Раковски е изцяло подчинена на неговите  политически и обществени убеждения, на неговата жажда за свобода и справедливост.

Книгата "Горски пътник“, 1857 година. Експонат на НИМ
Книгата „Горски пътник“, 1857 година. Експонат на НИМ

Младият публицист притежава неподправено майсторство на журналистическото перо, затова и неговите живи текстове са огледало на народната съвест и очаквания. Те са четивни, разпознаваеми, заредени с очакване и алтернативи, те открояват рядък творчески талант, който поставя следата на забележителна традиция в българската журналистика. Георги Раковски разбира значението на печата за българския живот.

Според него именно публицистиката е един от трите фактора, наред с образованието и организираната борба, които стоят в основата на националния възход. В началото на 1885 година Раковски поема емигрантския път и взима окончателното решение да води открита борба с турското правителство „през пресата и сабята“, както пише в том 64 от своето „Житие“.

Най-напред издава една малка брошура с два дяла – публицистичен и стихотворен – озаглавена „Предвестник Горскаго пътника“. Тук са отпечатани и първите статии на Раковски: „Неколики речи о събитии в България в лет 1853 до лет 1856“, преводът-памфлет „Просвета в Турско“ и статията „Пиршество на турските велможи“.

Докато мечтае за списването на свой вестник, Раковски сътрудничи на известния журналист д-р Данило Медакович за издаването на „Сръбски вестник“. Това е издание, открито защитаващо поробените славянски народи. По-късно Раковски сключва споразумение с господин Медакович за издаването на вестник под име „Дневница“, който де факто е  първият вестник на българския публицист. На 4 април 1857 година излиза първият брой на „Българска дневница“. Паралелно с това Раковски подготвя и приложение към вестника си по въпросите на културата, което озаглавил „Дунавски лебед“.  По-късно то се превръща в отделен печатен орган.

 

„Дунавски  лебед“ – основа на ранната възрожденска публицистика

Георги Раковски започва да работи върху „Дунавски лебед“ с цялата си енергия. Трябва да отбележим, че дори при едно бегло сравняване на новините и дописките във вестниците „България“ и „Цариградски вестник“, които излизат в Цариград, в „Дунавски лебед“ информацията винаги е най-бърза, най-достоверна, плътно аргументирана и даваща по-ярка светлина върху съответната проблематика в балкански и общоевропейски контекст. Тези факти още веднъж идват в подкрепа на изключителния нюх, с който Георги Раковски е бил дарен. „Дунавски лебед“ за кратко време се превръща във вестник – пример за тогавашните издания.

Брой първи на "Дунавски лебед"
Брой първи на „Дунавски лебед“

На страниците на своя печатен орган българският публицист води упорита борба с всякакъв вид народни врагове. С живо слово и блестящо красноречие Раковски поставя въпросите на деня: коментира нуждата от премахване на фанариотското духовенство, представя различните верски опасности за единството на българите, поставя темите за образованието и моралното въздигане на националния идеал чрез въоръжена и открита съпротива. Читателите бързо разбират, че пред тях стои вестник, който брани обикновения човек и защитава интересите му. Отвсякъде се получат възхвали и поздравления.

В „Дунавски лебед“ Раковски дава съвети, насърчава, апелира, припомня, съпоставя, изисква. Сериозно обостреният му журналистически усет наблюдава европейската политика на останалите страни, търси близките закономерности и прави препратки с положението на българския народ под сянката на полумесеца. Раковски реагира на всяка новина от страниците на западния печат, която касае българите. В своя вестник той опровергава или се съгласява с казаното, мъчейки се да създаде впечатление и да изгради чрез статиите си отношение към великите сили по наболелите български въпроси. „Дунавски лебед“ коментира политически, икономически, социани въпроси, външнополитически проблеми, представя недвусмислено отношение към Високата порта и националноосвободителните движения в Европа.

Естествено е, че за много хора Раковски се превръща в отявлен противник, заради тона, който прокарва по страниците на „Дунавски лебед“. Тон, родил се в противоречие с умерените просветителски възгледи на мнозина общественици. Дързък, пламенен и с забележителна убеденост в правотата си, Раковски превръща „Дунавски лебед“ в един колос на ранната българска възрожденска публицистика. Истинският талант на редактор, журналист и анализатор Раковски разгръща на страниците на своя печатен орган.

 

 „Будущност“, „Бранител“ и една мечта – последните публицистични опити

След  големия успех на „Дунавски лебед“, на 8 март 1864 година излиза първият брой на вeстник „Будущност“. От него са издадени общо 10 броя. Вестникът изиграва своята роля на скрепител на българо-румънската дружба, защото се печата на двата езика, а и разисква общи проблематични въпроси. Че вестникът е свършил своята работа, говори това, че турското правителство наредило да бъде осъждан на смърт всеки, който бъде видян с “Будущност“ в ръка.

 На 9 юли същата година излиза от печат първият и единствен брой на последния вестник на Раковски – „Бранител“, който за съжаление не успява да се развие като печатен орган.

Последният брой десети на „Бъдущност“
Последният брой десети на „Бъдущност“

След така стеклите се обстоятелства около двата вестника, през 1865 година Раковски се отдава на една своя стара мечта. Тя е свързана с издаването на списание, в което да се разглеждат въпроси, засягащи българските история, фолклор, митология и народна мъдрост. В Букурещ излиза единственият брой на „Българска старина“ – внушително по обем книжно тяло с цели 208 страници. Списанието нямало успех, а Раковски приключва дейността си като редактор на вестници и списания, застигнат от материални лишения и заболявания.

 

Новото и различното в   публицистиката на Раковски

В продължение на девет години – от 1856 до 1865 година – Георги Раковски издава общо четири вестника и едно списание, от които излизат 92 броя. Към тях трябва да прибавим двата пробни броя на печатни органи, няколко извънредни листа и четири притурки. Ясно е, че не мащабното по обем публицистично творчество изгражда силния авторитет на котленеца като майстор на журналистическото перо.

Съдържанието. В него трябва да търсим силата, която излъчват текстовете на Георги Раковски. Всяка бележка, дописка, коментар и анализ резонира с трепетите и очакванията на голяма част от българския народ, открил в „Дунавски лебед“, пък и в останалите издания, печатен орган, който осветлява проблемите на делника, дава съвети за по-добро настояще и чертае аргументирани схеми за бъдещия ден.

Въздействието, което оказват вестниците на Раковски, е поразително. Съчетавайки в себе си качествата на народопсихолог, на човек здраво свързан с времето си и същевременно надраснал го, българският публицист успява да отговори на вълнуващите политически и идейни въпроси, които рефлектират върху общественото развитие на отечеството.

Георги Стойков Раковски за пръв път дава пример за журналистика в служба на националната борба. Неговият блестящ талант, в съчетание с изключителната му способност да се ориентира в обществено-политическите процеси, ражда плодотворни години в полето на българския периодичен печат.

 

Автор:Румен Скрински

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.