Настоящият текст не представя реални исторически събития.
Игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги разказва пред архитект Николай Тулешков как майстор Колю Фичето спасява от разрушение катедралата „Св. Богородица” в Париж – гордостта на цяла Франция. Материaлът е дело на Илия Пехливанов – дългогодишен журналист, родом от дряновското село Горни Върпища.
Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж (на френски: Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.
Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Мидхат паша научил първи и като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, който познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.
Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.
Фичето настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените й. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.
Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.
За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода. Ала неколцина от стотиците българи, които пребивават понатоящем във френската столица, са отишли лично да проверят това.
Легендата е препубликувана от портала „Дестинация Дряново“ – уебсайт, целящ да популяризира родния град на големия български архитект като туристическа дестинация.
