Борбата за национално освобождение през втората половина на XIX век е период изпълнен с емоция, болка и тъга, с романтика, със зараждането на идеали и с появата на бележити личности. Някои от тях – Левски, Ботев, Караджата, Раковски и Бенковски, днес са национални символи, други са по-малко познати, но приносът им е съществен и те не трябва да бъдат забравяни.
Христо Иванов – Големия е един от тези хора. Той е близък съратник на Левски участник в двете български легии, деен активист на ВРО, участник в Априлското въстание през 1876 г., в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. и Сръбско-българската война през 1885 г. Освен това е и народен представител в VI-то Обикновено народно събрание. Сред близките си приятели е известен още с псевдонимите: Христо Иванов Книговезеца, Христо Книжаря, Христо Книгопродавеца, Христо Ловчалията, Христо Цигарджията, Христо Къкренченина, Крачула, Войводата Христо.
Роден е през 1838 г. в Къкрина в семейството на дребния земеделец и търговец Иван Крачула. През 1846 г. семейството се мести в Ловеч. Там Христо Иванов учи в Горнотракийското взаимно училище „Св. Апостоли”. Интересен факт е, че негов учител е знаменитият български поет Петко Рачов Славейков. В Ловеч той научава два занаята – кожухарство и книговезство (оттам идват и редица от псевдонимите му).
След смъртта на майка му, Христо Иванов заминава за Сърбия. В Белград той доразвива уменията си в книговезството, но освен това се запознава с Раковски и Левски. През 1862 г. постъпва в Първата българска легия и преминава начално военно обучение. В своите „Спомени” Хр. Иванов пише:
„Отидох къде Раковскаго, гледам деда Ило натегля със своите момчета, които и Раковски с тях. Поисках и ази да вървя с тях”.
След разпускането на легията се връща в България и се установява в Пловдив. Работи като книговезец при Христо Данов и Йоаким Груев. Буйната юнашка кръв кара Христо Иванов – Големия да се включи и в църковните борби на българите. Малко по-късно заминава за Цариград с идеята оттам да пътува за Америка, но стига само до Марсилия поради липсата на средства. За момент се установява в Египет и работи на строежа на Суецкия канал, а после се завръща в Пловдив. След завръщането си се запознава с брата на Левски – Христо, и двамата решават да се присъединят към делото на Апостола, който в това време се намира в Белград в очакване на събирането на Втората българска легия. На 12 октомври 1867 г. Христо Иванов постъпва в нея. Там той изучава полска и лагерна служба, устави, фортификация, оръжие, езда и фехтовка.
От спомените му разбираме и повече за болестта на Васил Левски по време на Втората българска легия:
„Неговата болест беше опасна, щото на сърцето, но заеха се двама доктори да го излечат, като им се предложи, щото ако би някак да го уморят, и те с него ще последоват смъртта си”.
След разпускането на легията Христо Иванов се озовава във Влашко. Там, заедно с Христо Кунчев, събира малка чета от 8 души, с които трябва да премине в България през Турну Мъгуреле. Четата е заловена и хвърлена в затвора за 9 месеца. Оттам ги измъква адвокат, изпратен от Апостола. След като е освободен, Книговезеца отваря кръчма в Рушо де Веде, но бързо я затваря поради необходимостта да се завърне във вътрешността на България и да работи за изграждането на комитетската мрежа. След създаването на ВРО, Големия ръководи Тайната полиция и Тайната поща. През 1870 г. по заръка на Левски, Христо се заселва в Търново, където създава Търновски частен революционен комитет. Работи под ръководството на Левски и е в непрестанна комуникация с него.
След обесването на Дякона на 18 февруари 1873 г., Книговезеца продължава делото на своя „най-мил и драг приятел”. Член е на Гюргевския революционен комитет за подготовка на Априлското въстание, когато е назначен за помощник на Стамболов в Първи (Търновски) революционен окръг. Събира чета от над 100 души и се свързва с четата на Цанко Дюстабанов. Участва в битки при с. Ново село, Дебневския боаз и връх Марагидик. След разгрома на въстанието се укрива в Ловеч чак до месец юли 1877 г.
Веднага след навлизането на руските отряди в Свищов, Христо Иванов успява да се промъкне покрай турските власти и да събере чета от 170 души. Присъединява се към отряда на полковник Алексей Жеребков и заедно с русите навлиза в Ловеч. Участва и във второто превземане на Ловеч, този път с нова чета, отново сформирана от него. Съдейства на генерал Гурко при освобождението на София и Пловдив. Награден е с „Орден за храброст” за смелите и неуморни действия, за непоколебимия дух и за копнежа за свобода.
Христо Иванов – Големия има щастието да види свободна България. След края на Руско-турската освободителна война участва в създаването на комитетите „Единство” за подпомагане на населението в Тракия и Македония, което е откъснато от родината. По-късно се отдава на книговезството и отваря малка печатница в Търново. Но юнашкото сърце не понася спокойния живот. През 1885 г. избухва Сръбско – българската война и Майка България отново има нужда от уменията, смелостта и опита му. Той отново събира чета от около 450-500 доброволци и с нея достига до границата със Сърбия.
Христо Иванов развива и политическа кариера, член е на Народно – либералната партия с лидер Стефан Стамболов. Депутат е в VI-то Обикновено народно събрание (1890-1893).
Големият българин приключва земния си път на 29 януари 1898 г.
