В прашната съкровищница на миналото ни, богатата и жива народна памет на населението от Карнобатския край е съхранила и до днес множество легенди и предания за местността. Редица от тях са свързани с името на хан/ кан Крум и военните му подвизи срещу ромеите, предвождани от император Никифор. Пътувайки из живописната Карнобатска котловина и спирайки за отдих в някое от селата Прилеп и Крумово градище, човек ще се натъкне на почти приказните разкази на местните за крепостта Крумово градище, естественото природно образование Крумови вани и разположеното в карнобатската крепост Крумово кладенче. Една от най-впечатляващите легенди обаче е тази за Крумовите дупки, която ще ви разкажем в тази статия.
Крумовите дупки са дълбоки отвори, намиращи се и днес южно от Карнобат, върху Хисарските възвишения и на най-югозападната част от Кърккъзан баир край Карнобат. Легендата напомня за една от бляскавите стратегически победи на хан/ кан Крум и издигането на „хубавия град“ – Караново, наречен по-късно Карнобат.
Било късна вечер. Гористите хълмове мълчали гробовно, а в единия край на малката поляна, под надвисналите скали се била приютила българската войска. Ханът/ канът, усамотен в шатрата си, премислял застигналата го беда и как да поведе оцелялото си след тежко сражение войнство. Макар и останал с шепа храбреци, той бил решен да нападне враговете си още тая нощ и да ги смете като купа слама в тъмнината. В този миг, от надвисналите над лагера скали секнал огън. Извършителят – едър и снажен славянин бил заловен и обвинен за предател. Името му било Карнота. Дързък и неотстъпчив в искането си да срещне с Крум, Карнота бил въведен в неговата шатра. Мъдрият владетел го изслушал, а сетне наредил на своя оръженосец да даде на Карнота лък и стрели. Предстояла паметна битка, чийто стратегически ход този път бил определен от остроумието на осмелилия се да наруши реда в лагера славянин. Карнота разказал, че в скалите, обграждащи поляната, имало дупки, изровени в отколешни времена от подземни реки. Тия дупки можело да се убежище на Крумовите войници и още същата нощ ромеите, изненадани от внезапното и неполево нападение, щели да бъдат разгромени.
Така и станало. В скалните дупки мигновено кипнал живот, стъпка по стъпка българите преминали през тесните задушни подземия, водени от славянина, и излезли на четири-петстотин разкрача от ромейския стан. Сънените ромеи дори не разбрали откъде ги връхлетяла бедата, нахвърлили се един срещу друг и се изпобили. Едва когато настъпило утрото, неколцината оцелели разбрали своята грешка. Останал жив по чудо само кесарят, братът на император Никифор, който побягнал на кон към морето. Минавайки край дупките обаче, го пронизала стрела. Умелият стрелец бил Карнота, а в знак на своята благодарност, Крум го наградил богато.
„Видиш ли това поле? Подарявам ти го, от край до край твое да бъде! Изгради си крепост и брани родната земя от всякакъв враг! Тук ще бъде Карновата земя“ – рекъл мъдрият владетел.
Така и станало. Карнота съградил непревземаема крепост сред широкото поле. Днес много от местните вярват, че някогашният град Караново по-късно е наречен Карнобат, а дупките и подземните ходове в близките скали народът още назовава Крумови дупки – като многовековен спомен за подвига на Крумово войнство.
ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА КРУМ ВИЖ „ДИНАСТИЯТА НА КРУМ“ НА ПЛАМЕН ПАВЛОВ
